Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 04 декември 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 681/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Р., срещу въззивно решение № 91 от 30.03.2018г., постановено по внохд № 101/18г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че при индивидуализацията на наказанието въззивната инстанция е отчела всички значими обстоятелства, включително и неотчетени от първия съд, което е обусловило определянето на законосъобразно и справедливо наказание - лишаване от свобода за срок от осем години. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Гражданските ищци Д. Д. и Н. Д., редовно призовани, не се явяват. Адвокат Б., служебен защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че независимо от възприетата от въззивния съд основателност на доводите на защитата и подсъдимия, довела до намаляване размера на наказанието, то все още оставало прекомерно завишено. Позовава се на ново обстоятелство/настъпило след постановяване на въззивното решение/, сключването на граждански брак, което показвало намерението на подсъдимия да промени начина си на живот и преустанови престъпната си дейност. Подсъдимият И. Р. се признава виновен, моли да му се намали размера на наказанието, тъй като след сключения брак иска да промени живота си и продължи в нова насока. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 7 от 11.01.2018г., постановена по нохд №2368/17г., Окръжен съд - Пловдив е признал подсъдимия И. Р. за виновен в това, че за периода от 12.08.2017г. до 23.08.2017г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 957,50лв., от владението на А. С., Р. С., Д. Д., Н. Н. и Н. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А”, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода, което намалил с 1/3 на десет години. Определил първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и разноските. Изцяло са били уважени гражданските искове на Н. Д. в размер на 1170лв. и на Д. Д. в размер на 780лв., обезщетения за претърпени от тях имуществени вреди, причинени им от престъплението, извършено от подс.Р.. С въззивно решение № 91 от 30.03.2018г., постановено по внохд № 101/18г., Апелативен съд – Пловдив, първи наказателен състав е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта досежно наказанието, като е намалил размера му от десет на осем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена Касационната жалба е допустими, но неоснователна. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК. Вярно установените от въззивния съд и значими за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са обусловили налагането на законосъобразно и съответно на целите по чл.36 от НК наказание, а именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години, редуцирано с една трета на осем години. За разлика от първата инстанция, апелативният съд вярно е извел наличието на смекчаващо обстоятелство, а именно направените от подсъдимия на досъдебното производство самопризнания /непосредствено след задържането му/, които са допринесли за изясняване на обективната истина по делото /ТР №1/2009г. по т.д. №1/2008г., т.7 на ОСНК на ВКС/. Вярно са отчетени и отегчаващите обстоятелства, като въззивният съд изцяло е възприел констатациите на първата инстанция. Правилни са изводите на АС-Пловдив за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. В рамките на продължаваното престъпление, подсъдимият е осъществил пет деяния, в сравнително кратък времеви интервал/десет дни/, осем месеца след като е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Подбудите за извършване на деянията му са изцяло користни, с незачитане на чуждата собственост и човешката личност. Горното е дало основание на въззивния съд да приеме, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия подлежи на определяне при превес на отегчаващите обстоятелства, но не в максимален размер на предвиденото в закона, както е приел първостепенният съд, а над средния размер. Определеното наказание от дванадесет години лишаване от свобода на основание чл.58а, ал.1 от НК подлежи на редукция с една трета или подсъдимият следва да изтърпи реално наказание от осем години лишаване от свобода. Неоснователно е твърдението на касатора, че стойността на предмета на престъплението е ниска. Общата стойност на отнетото чуждо имущество е размер на 2 957,50лв. При тази величина, която неколкократно надхвърля размера на минималната работна заплата, не би могла да се приема, че отнетото имущество е с ниска стойност, за да се цени сред смекчаващите вината. Принципно, обстоятелства, свързани със семейното положение на подсъдимия могат да имат значение при определяне на наказанието, но в случая сключването на граждански брак не е факт, който да води до промяна на изводите за висока степен на обществена опасност на дееца и да изисква смекчаване на отговорността му. Не са с характеристики на смекчаващи обстоятелства и сочените от подсъдимия в жалбата - липсата на „заплахи с оръжие” и на причинени телесни повреди на пострадалите. Обобщено, определеното на подсъдимия И. Р. наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, редуцирано на осем, не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС в насока за неговото намаляване. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 91 от 30.03.2018г., постановено по внохд № 101/18г., по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: