8 Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 30.05.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 241/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Л. Б. Р. срещу решение № 34 от 27.01.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 687/2022 г. В жалбата се сочат всички касационни основания и се иска Върховният касационен съд да отмени атакуваното решение и да върне делото на друг състав. Твърди се липса на формирани от въззивния съд изводи по фактите, както и липса на доказателствен анализ. Наред с това се претендира, че изводите на съда са изградени на производни и спорни доказателствени средства, както и на предположения. Сочи се, че са кредитирани само показанията на банковите служители, а са игнорирани показанията на свид. С.; отхвърлени са доводите на подсъдимия, а са кредитирани показанията на свид. З.; одитният доклад е възприет превратно и не е отчетено многообразието на подписите на свид. З.. Не са положени усилия от въззивния съд по издирване на оригиналните документи за подновяване на банковите карти на свид. Д., а експертизата е изготвена на база тяхно сканирано копие; не е отговорено на доводите на подс. Р. във връзка с почерковата експертиза защо вещото лице Б. е променило становището си. Намира за недоказано по категоричен начин, че подписите са на подс. С., а не на свид. З.. Приема за предположение, че подс. Р. е извършил плащането с картата. Вещите лица Л., Г. и М. не са безпристрастни. Предположение е, че подарения на подс. С. часовник е идентичен със закупения от магазина, т. к. той няма сериен номер и е масово производство. Разпитът на поемните лица е в нарушение на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК. Обясненията на подс. Р. са приети за защитна теза, игнорирани са показанията на свид. Бл. С., а подходът към показанията на свид. Д. и З. е различен. Прави се извод за нарушени чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Твърди се на тази база нарушение на материалния закон и „несъставомерност на обвинението“. Относно претенцията за явна несправедливост на наказанието смята, че са подценени характеристичните данни за подсъдимия и пет годишния процес срещу Р.. В допълнението към жалбата се развиват аргументи, че не са събрани записи от камери от магазина и банкомати в близост до Агенция митници, както и че не са разпитани служители от охраната в нея. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание поддържа жалбата. Желае уважаването ѝ на посочените в нея основания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че апелативният съд не е допуснал сочените нарушения, като смята, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на апелативен съд – София. Подс. Р. иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260032 от 19.05.2022 г., постановена по НОХД № 1334/2020 г., Софийски градски съд е признал за виновен подсъдимия Л. Б. Р. и го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лв. за деяние по чл. 249, ал. 1 от НК, като е постановил отлагане изтърпяването на наказанието с три годишен изпитателен срок. Със същата присъда подс. Р. е оправдан да е извършил деянието в съучастие с подс. К. С.. С цитирания съдебен акт подс. К. Р. С. е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Подс. Р. е осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 34 от 27.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 687/2022 г., Софийският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от прокурор при Софийска районна прокуратура и подс. Р. присъда. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не може да бъде споделено възражението на защитата за липса на формирани от въззивния съд изводи по фактите и доказателствен анализ. Съдебното решение съдържа всички елементи, които следва да обхваща, за да отговаря на законовия стандарт, регламентиран в чл. 339, ал. 2 от НПК. Доколкото мотивите към първоинстанционната присъда са оценени от апелативния съд като аналитични и подробни, той е изложил своите коментари по приетата от контролирания от него съд фактическа обстановка и доказателствен анализ, което не е недопустим подход. В тази връзка следва да се подчертае, че всички доказателствени материали са били подложени на внимателна преценка поотделно и в съвкупност с останалите доказателства и доказателствени средства, като съдът е изложил убедителни аргументи кои от тях и защо кредитира. Въззивната инстанция е дала обоснован, изчерпателен и аргументиран отговор на всички съществени доводи на защитника на подс. Р. и на самия подсъдим. В тази връзка лишено от основание е оплакването за несъобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Проверяваният съд е направил обективна оценка на доказателствените материали, от които е обособил няколко групи, но не е подценил или игнорирал която и да е от тях. Самата оценка на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите, а несъгласието на защитника и подс. Р. с дадените разрешения не означава, че отговорът е неубедителен. Съдът не е подминал доказателствените източници, свързани с механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, и е обосновал фактическите си изводи след съпоставка на всички, а не само на част от доказателствените материали. Той е откроил частично обясненията на подс. С., показанията на свид. Д., З., Г. – одитор в банката, на свид. Д., продала часовника, за закупуването, на който е използвана банковата карта на свид. Д., като е приел за защитна теза обясненията на подс. Р. и показанията на свид. С. – дъщеря на К. С.. Не е налице превратно оценяване или фаворизиране на някой от доказателствените източници. В случая не е оставена без внимание съдържащата се в доказателствените източници информация от значение за процеса, просто защитата не е съгласна с предложения от апелативния съд доказателствен анализ. Неоспорим факт е, че по делото липсват преки доказателства за участието на подс. Р. във вмененото му деяние, но са събрани достатъчно косвени такива, които установяват авторството на същото. Твърденията в жалбата за допуснати при доказателствения анализ процесуални нарушения, основани на подценяване на показанията на свид. С. и обясненията на подсъдимия, и надценяване на показанията на свид. З., Д., банковите служители, както и на одитния доклад, не намира опора по делото. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство. Никой доказателствен източник от значение за процеса не е оставен без внимание. Кои обаче от тях ще кредитира решаващият съд и дали ще счете тяхната съвкупност за достатъчна за осъждане на подсъдимия е в неговите правомощия. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. Освен показанията на свидетелите, писмените документи и експертните заключения по всички експертизи са били обект на задълбочена преценка точно заради съдържащите се в част от тях особени мнения на някои от вещите лица. Тук следва да се акцентира на факта, че експертите, останали на особено мнение в кредитираните експертизи, не изключват подс. Р. като автор на подписа в изследваната разписка за закупуване на часовника, т. е. те не са категорични в изводите си във всяка посока. На базата на установените съвпадения в подписа на подс. Р. той не е отхвърлен като евентуален изпълнител на въпросния подпис. Неоснователно е оплакването за предубеденост на вещите лица Л., Г. и М.. Постановлението, с което посочените експерти са били назначени за такива в досъдебното производство е от 11.10.2019 г. Никъде в подробно записаното мнение на защитника на обвиняемия Р. и самия Р. в протокола за предявяване на разследване от 25.02.2020 г. не е отразено съмнение относно безпристрастността на тези вещи лица. Такива са изказани едва след разпита им в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г. /л. 157 и сл. от НОХД № 1334/2020 г. СГС/ при защита на заключението им по делото. В същото съдебно заседание е изследван въпросът със свързаността на вещите лица с органите на МВР. В следващото съдебно заседание от 14.01.2021 г. е уважено доказателствено искане на защитата за назначаване на допълнителна съдебно – графическа експертиза с участието на същите вещи лица и експерта Т., която не е приета в заседанието на 23.03.2021 г., а в него е възложена допълнителна задача на вещите лица, приета в заседанието от 16.04.2021 г.. В същото заседание е удовлетворено настояването на защитата за назначаване на повторна петорна експертиза. От изложената хронология е видно, че исканията на защитата за допълнителна и повторна графологична експертизи са уважени, поради наличието на предпоставките на чл. 153 от НПК за това, а не по причина на предубеденост на вещите лица. И това е така, защото по делото липсват каквито и да е обективни данни за преднамерена или недобросъвестна дейност на експертите Л., Г. и М.. Липсват основания да се счете, че те по силата на служебни отношения с МВР предварително са формирали нагласа или убеждение за това, че подсъдимият е автор на положения подпис върху разписката за закупуване на часовника. В заключението и при неговата защита в съдебно заседание не са използвани неприемливи изрази, издаващи тенденциозност в изготвената експертиза. Затова не може да се предполага пряка или косвена заинтересованост на вещите от изхода на делото на база свързаността им с органите на МВР. Нещо повече, назначената впоследствие петорна експертиза в основния си състав потвърждава изводите на тези вещи лица. Не почива на данните по делото претенцията на защитата, че не е обяснено защо експертът Б. е променил становището си. Този въпрос е бил нарочно дискутиран в съдебно заседание пред СГС /л.217 гръб от НОХД № 1334/2020 г./. В него вещото лице подробно е обяснило причината за разликата в изводите, дадени в експертната справка и в експертизата на документите, отразяващи получаването на картите на свид. Д. от свид. З.. На същото възражение изрично, подробно и аргументирано е отговорено в мотивите към първостепенния съдебен акт /стр. 12/, към които съображения въззивният съд се е присъединил. Поради това не е счел за нужно да преповтаря изложените аргументи, а и няма какво повече да бъде добавено към тях. Не е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК, както защитата твърди, чрез разпит в процеса на поемните лица – съседи на К. С., присъствали на извършените в жилището й претърсване и изземване. Това процесуално-следствено действие е поначало допустимо от процесуалния закон, а няма основание, при установяване на данни, че свидетелите знаят факти, свързани с предмета на доказване, съдът да се лиши от техните показания, поради това, че същите лица са участвали и като поемни лица в същото производство. По причина, че не е посочено за кои точно обстоятелства извън възприетото от свид. А. и свид. П. те са били разпитани от съда, настоящият състав се затруднява да обоснове конкретно отговора си на въведения довод за извършен техен разпит в нарушение на НПК. Затова на извода, че няма пречка поемните лица да бъдат разпитани в качеството на свидетели по делото включително и за други факти, станали им известни по случая, но свързани с него и предмета на доказване, следва да се настои. Наред с това, не е редно едва пред касационната инстанция да се правят възражения за недостатъчна процесуална активност на проверявания съд, свързана с несъбиране на относими към предмета на доказване доказателствени материали – извлечения от видеокамери, монтирани в близост до Агенция Митници, до магазина, от който е закупен часовникът, разпит на охранители от агенцията или изискване на оригиналните документи, отнасящи се до предоставените на свид. З. банкови карти на свид. Д., след като такива не са били изисквани от страната нито в хода на първоинстанционното производство, нито в жалбата, адресирана до апелативния съд, нито в проведеното пред него съдебно заседание. Видно е от данните по делото, че никакви искания за извършване на процесуално-следствени действия не са били правени пред второинстанционния съд от никоя от страните, макар да е безспорно, че въпреки положените многократни усилия от страна на първостепенния съд, не са били приобщени оригиналните документи, отнасящи се до получаването на банковите карти от свид. З., като изрично и в експертизата, и в съдебните мотиви е отразено, че са ползвани сканирани копия на документи. Освен това, нито СГС, нито САС са ценили във връзка с обвинението по чл. 249, ал. 1 от НК обстоятелството, че тегленията от картата на свид. Д. са били от АТМ, инсталирани в близост до местоработата на подсъдимия. Най-накрая, в контекста на обсъжданото възражение, непълнотата на доказателствата не е касационно основание. При спазване на правилата на формалната логика, апелативният съд е приел наличието на доказателствена обезпеченост на обвинителната теза за подс. Р., като оценъчната му дейност не се очертава като такава с недостатъци, които да опорочават процеса на формиране на вътрешното убеждение и да налагат отмяна на съдебния акт. Доколкото няма процедурни пороци, които да обусловят отмяна на атакуваното решение, няма и основание за връщане на делото за ново разглеждане на втората инстанция. Това е така, защото ясно са изложени съображенията на съда защо счита за неоснователни защитните доводи. Изводите му за съставомерност на деянието са направени в съответствие с процесуалните правила. Липсват логически грешки при осъществяване дейността на съда, като изводите по фактите не се основават на предположения, а на обективна и всеобхватна оценка на данните по делото. Трябва да се каже по принцип, че съставът на Върховния касационен съд не би могъл да оправдае подс. Р. по повдигнатото му обвинение, както той претендира в последната си дума, т. к. исканията за това са отправени на доказателствена плоскост. При първо редовно гледане на делото пред касационната инстанция, каквото е настоящото, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по фактите положения, като не може да установява нови такива и няма правомощия да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Освен това, приетата фактология от тях е престъпна, което не позволява оправдаването на подсъдимия. Контролираният съд е приложил правилно материалния закон по отношение подс. Р., квалифицирайки стореното от него като деяние по чл. 249, ал. 1 от НК. Касационният съдебен състав споделя изводите на проверявания за това, че по категоричен начин е доказано осъщественото от подс. Р. престъпление. От надлежно приобщените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства е направен верният извод, че на инкриминираната дата подс. Р. е използвал чужд платежен инструмент без съгласието на свид. Д., титуляр на същия. Подробно анализираните в съдебния акт доказателства категорично очертават привлеченото към наказателна отговорност лице като автор на престъпното посегателство, защото то не е имало предварителното разрешение на титуляра да ползва нейната банкова карта. На това основание изводите на съда за виновност на подсъдимия са правилни и законосъобразни. Настоящият състав приема, че касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание не е налице в случая. За да се констатира такава, е нужно да установи, че наказанието по вид и размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Тъкмо тази хипотеза не се разкрива по делото. На първо място, следва да се посочи, че и двете съдебни инстанции са счели, че наказанието на подс. Р. е нужно да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид наличието на множество смекчаващи отговорността му обстоятелства и сторения извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което са приложили чл. 55 от НК спрямо подс. Р.. Доводите в касационната жалба за подценяване на данните за личността на подсъдимия – трудова и семейна ангажираност, отлични данни по местоживеене и месторабота, са неоснователни. Видно от мотивите към проверявания съдебен акт всички тези обстоятелства са били отчетени от въззивния съд при индивидуализацията на наказателноправната принуда, която следва да бъде приложена спрямо подс. Р. с оглед постигане целите на наказанието. Срокът на водене на наказателното производство също не е пренебрегнат от въззивния съд, както се претендира в жалбата. Той правилно е бил оценен като смекчаващо отговорността обстоятелство, наред с останалите, но неговото значение не следва да бъде надценявано предвид сложността на делото. От друга страна, не е съобразен от въззивния съд размерът на изтеглената от подсъдимия от сметката на свид. Д. сума, а именно 663 лв., които надвишават сумата от 460 лв., представляваща минималната работна заплата за страната към м. ноември 2017 г.. Размерът на процесната сума не е незначителен. Освен това, емоционалната мотивация на дееца, за да извърши престъплението, не е смекчаващо отговорността му обстоятелство, както е счел апелативният съд. Доколкото не се установиха неотчетени от контролирания съд смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, претенцията за изключителна тежест на наложеното наказание не може да бъде споделена. Що се отнася до подс. С., решението на апелативен съд – София, не е обект на касационен контрол, поради липса на протест срещу акта на съда, въпреки че остава неясна връзката между признатия за виновен подсъдим и поведението на К. С.. Ако намери основание, няма пречка държавното обвинение да реализира механизма по глава тридесет и трета от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 27.01.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 687/2022 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.