О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 гр. София, 14.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№585 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу решение №260081 от 23.11.2020 г. по в.т.д.№431/2020 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №35 от 26.02.2020 г. по т.д. №65/2019 г. на ОС Хасково в частта, с която на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. Д. Д. сумата от 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й А. Д. Д., настъпила при ПТП на 17.10.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по две групи въпроси, свеждащи се до следните, уточнени от настоящата инстанция въпроси: 1. За предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение /въпроси от първи до трети/. 2. За темпоралното действие на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС /въпроси от четвърти до седми/. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация К. Д. Д. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че отношенията между пострадалия А. Д. Д. приживе с неговата сестра К. Д. Д. се установяват с оглед подробните и достоверни свидетелски показания на близко до тях лице, като спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки между брат и сестра, не само от обичайното общуване между тях, но главно - от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност, както и от осигуряваната от починалия за семейството на ищцата финансова подкрепа. Изложил е съображения, че според показанията на разпитания свидетел, връзката между ищцата и нейния брат е била силна и трайна, надхвърляща традиционните за съвременното българско семейство отношения - двамата са израснали заедно, споделяли са еднакъв живот, приятели, дълго време са живеели заедно в едно домакинство без родителите си, докато са учили в друго населено място, като ищцата се е грижела за общото домакинство, двамата взаимно са си помагали и подкрепяли, а тези отношения на обич, доверие и взаимопомощ са продължили и след като ищцата е създала свое семейство. Установил е, че А. Д. Д. е подкрепял и помагал не само на сестра си, но е поел и траен ангажимент да подпомага финансово нея и семейството й, заради необходимостта от продължително лечение на племенника му. В този смисъл е достигнал до извод за наличие на такива дълбоки емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които, ищцата да търпи морални болки и страдания от смъртта на своя брат, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг. Позовавайки се ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е счел, че ищцата попада в категорията на лицата, визирани в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди. Изяснявайки детайлно отношенията в семейството, степента на родствената и емоционална връзка между брат и сестра, както и настъпилия за ищцата емоционален и психически срив вследствие от смъртта на брат й, е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на 30 000 лв., като е преценил за неоснователни възраженията на ответника за приложение на разпоредбата на §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, обн. ДВ бр.101 от 07.12.2018 г., както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в решението мотиви, въпросът за темпоралното действие на приетото от ОСНГТК на ВКС ТР №1/2016 г., не е бил разгледан от въззивния съд, респективно не е обусловил решаващата му воля, но дори и въпросът да се счете за обуславящ, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Не съществува съмнение в практиката на ВКС, че ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на тълкувателното решение, даденото от Върховния касационен съд тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора. В конкретния случай правният спор, по който е постановено обжалваното решение, е отнесен за разрешаване пред съда след приемане и оповестяване на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което основаните на него изводи относно правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат не противоречи на практиката на ВКС. Следва да се посочи и обстоятелството, че след приемане на цитираното тълкувателно решение е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса от кой момент се прилага тълкувателното решение, като в множество решения по реда на чл.290 от ГПК, различни състави на ВКС са приели за приложими постановките на тълкувателното решение при разрешаването на правни спорове за обезщетяване на неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, чието разглеждане по същество не е било приключило към момента на постановяване и обявяване на решението, както и при разрешаване на правни спорове, отнесени за разглеждане до съда след постановяване и обявяване на решението. С оглед изложените в решението мотиви, формулираният първи въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Отговор на този въпрос се съдържа в цитираното ТР №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В случая въззивният съд се съобразил изцяло с дадените в ТР разяснения, като въз основа на конкретните установени по делото факти е приел за доказано както наличието на трайна и дълбока, изключителна по своя характер емоционална връзка между починалия и неговата сестра, включително базирайки се на съвместното самостоятелно живеене в едно домакинство в ученическите години и създадените отношения на обич, доверие и взаимопомощ са продължили и след като ищцата е създала свое семейство, така и наличието на емоционален и психически срив у ищцата вследствие от смъртта на брат й. С оглед изложеното решението е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което изключва наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното тълкувателно решения ясно е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, неимуществените вреди вследствие на смъртта на техния близкия подлежат на обезщетяване по чл.52 ЗЗД. Доколкото тези конкретни житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, като решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №260081 от 23.11.2020 г. по в.т.д.№431/2020 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №35 от 26.02.2020 г. по т.д. №65/2019 г. на ОС Хасково в частта, с която на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. Д. Д. сумата от 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й А. Д. Д., настъпила при ПТП на 17.10.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.