Р Е Ш Е Н И Е №51 София, 10.05.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1676 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. К. чрез пълномощника й адвокат Е. Е. против решение № 6558 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1983 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.08.2014 г. по гр.д. № 14993/2011 г. на Софийски районен съд, 68 състав за отхвърляне на предявения от Е. И. К. срещу К. И. Л. иск за делба на УПИ *-*, кв.*, м.“Малинова долина-изток“ с площ от 678 кв.м. и построените в него масивна сграда на два етажа, състояща от сутерен с две стаи и гараж общо от 90 кв.м., първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и сервизни помещения, гараж с площ от 30 кв.м., залепен към масивната двуетажна сграда, намираща се в средата на УПИ и масивна сграда на два етажа, построена на граничната линия североизточната част на същия УПИ, залепена за сградата на съседния имот, състояща се от сутерен с гараж с площ от 40 кв.м., първи етаж с площ от 90 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж, представляващ мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни помещения с площ от 90 кв.м. К. И. Л. не изразява становище в настоящото производство. С определение № 553 от 12.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с цел проверка дали въззивното решение не е очевидно неправилно с оглед виждането на въззивния съд, че основанието на иска за делба са само твърдяните от ищеца факти, с които обосновава наличието на съсобственост и ако тези факти не бъдат доказани искът за делба е неоснователен, дори да се докажат твърдени от ответника други факти, които също обуславят наличие на съсобственост, както и с оглед извода на съда, че когато се иска делба на терена и всички построени в него сгради е необходимо да се установи конкретното им разположение, етажност и разпределение на помещенията в тях. В исковата молба Е. И. К. твърди, че с ответника са наследници на родителите си Н. Д. Л., починала на 25.12.2003 г. и И. К. Л., починал на 11.11.2008 г. Наследодателите са били собственици на дворно място, УПИ *-*, кв.*, м.“Малинова долина“ и построената в него сграда от стая, кухня, антре и клозет, като през 1975 г. дарили на децата си първия етаж от двуетажната сграда в същия имот, застроена на * кв.м., а са построили и още една двуетажна сграда, както и три гаража с две допълнителни малки помещения. Поискана е делба на наследствените земя и сгради при равни права с ответника. В отговора на исковата молба ответникът К. И. Л. е признал, че с ищцата са съсобственици при равни права на дворното място и двуетажна жилищна сграда на 90 кв.м., но е възразил, че в дворното място има и друга жилищна сграда на два етажа с гараж под нея и долепен до основната сграда гараж, които е построил лично той със собствени средства и труд С въззивното решение Софийски градски съд е приел за установено, че урегулирания поземлен имот и построената в него сграда са придобити през 1968 г. от наследодателите на страните И. и Н. Л., като през 1975 г. същите дарили на ищцата и ответника първия етаж от двуетажната сграда със застроена площ от 90 кв.м., а след смъртта им страните наследили и дворното място и втория етаж. Видно от представените по делото скици дворното място е застроено с две сгради, като в кадастралната карта са нанесени поземления имот, триетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 86 кв.м., двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 115 кв.м. и гараж със застроена площ 31 кв.м. Отчел е, че ищцата е създала пречки за изготвяне на допуснатата във въззивното производство съдебно техническа експертиза за установяване статута и изграждането на сградите в имота, конкретното им разположение, етажност и разпределение на помещенията в тях. Направен е извод, че по делото не са установени вида и броя на обектите, построени в УПИ, а именно, че става въпрос за две двуетажни сгради и за три гаража /налице е несъответствие между описаните от ищцата сгради и тези заснети в кадастралната карта/, както и за момента на изграждане на сградите, за това кой ги е построил и въз основа на какви права, въпреки липсата на строителни книжа, поради което ищцата не е доказала, че между страните е възникнала съсобственост въз основа на наследствено правоприемство. Искът за делба на дворното място е счетен за неоснователен, тъй като не се доказва към кой момент са изградени отделните обекти и дали те не са станали собственост на двете страни, в какъвто смисъл ответникът е направил възражения още в отговора на исковата молба, а съответно не би могло да се прецени дали дворното място не е станало обща част по предназначение. Посочените изводи на Софийски градски съд са очевидно неправилни. Ищцата е поискала делба на урегулирания поземлен имот и всички построени в него сгради, които е индивидуализирала като две двуетажни и три гаража с две допълнителни малки помещения, като е посочила, че родителите й са придобили собствеността на дворното място и построената в него сграда от стая, кухня, антре и клозет през 1968 г. и през 1975 г. са се разпоредили в полза на страните с първия етаж от двуетажната сграда в същия имот. Ответникът е признал съсобствеността на дворното място и тази двуетажна сграда, както и съществуването на още една сграда и гаражи. Не е въвел възражение, че последните са негова индивидуална собственост, доколкото липсват фактически твърдения за осъществен от него придобивен способ, а само е заявил, че ги е построил той. Съдът е бил длъжен да квалифицира правните твърдения на страните, да прецени, че релевантни за наличието на твърдяната съсобственост са само твърденията за придобиване на терена от наследодателите и извършено строителство върху този терен при липса на твърдят придобивен способ за други лица /с изключение на дарението на страните на първия етаж на едната от двуетажните сгради/ и прилагайки императивната норма на чл.77 ЗС да формира извод за наличието на съсобственост, като без значение е кога са изградени сградите – приживе на наследодателите и те са станали на основание чл.92 ЗС собственици и на построените в дворното им място сгради на основното и допълващото застрояване или някой са построени след смъртта им и са станали собственост на страните по делото на основание чл.92 ЗС като приращение в съсобствения им по наследство урегулиран поземлен имот. Основанието на иска за делба е твърдението за съществуваща между съделителите съсобственост, като за основателността на иска е без значение дали съдът ще приеме като осъществено твърдяно от ищец или твърдяно от ответник основание за възникване на съсобствеността между страните по делото, респ. на част от тях. Съдът е следвало да съобрази и че ищцата претендира делба на урегулирания поземлен имот с всички сгради в него, а ответникът не е въвел възражение, че някоя от сградите не е съсобствена, доколкото не твърди осъществяване на придобивен способ върху някой от застроените обекти /осъществяване на строителство със собствени труд и средства в чужд имот не е уредено от закон като способ за придобиване на вещни права/. В тази хипотеза е достатъчна индивидуализацията на поземления имот, който се допуска до делба с всички построени в него обекти, а изискването за индивидуализация на построените обекти съобразно кадастралната карта е необходимо само за вписване на исковата молба. Данните по кадастралната карта и кадастралните регистри имат само декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите /мотиви към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Затова в хипотеза като разглежданата е без значение какви обекти са отразени в кадастралната карта. След като е поискана делба на дворното място с всички сгради и липсват твърдения, че някоя от тях е извън съсобствеността, то вида на сградите – жилищни или стопански, а за стопанските като самостоятелен обект на вещни права или принадлежност към жилищен обект, респ.подобрение към терена, както и конкретното им разположение, етажност и разпределение на помещенията в сградите е неотносимо в първата фаза на делбата, когато съдът следва да формира извод само дали е налице съсобственост между страните и при какви права. Тези обстоятелства ще подлежат на изследване във втората фаза на делбата при преценка реалната поделяемост на съсобствените обекти. По основателността на касационната жалба: По делото се установяват следните факти: И. К. Л. и Н. Д. Л. придобиват дворно място от 678 кв.м., образуващо парцел *-*, кв.*, местност „Малинова долина“ заедно с построената в него сграда от стая, кухня, антре и клозет при дялове 2/3 за първия и 1/3 за втората по договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г. Към 1975 г. в имота е построена двуетажна сграда, като И. и Н. Л. даряват първия етаж без дворното място на страните по делото с нотариален акт № *, том *., дело № */*** г. Н. Д. Л. е починала на 25.12.2003 г., а И. К. Л. – на 11.11.2008 г., като са наследени от страните по настоящото дело – техни дъщеря и син. Парцел *-*, кв.*, местност „Малинова долина“ е идентичен с УПИ *-*, кв.*, м.“Малинова долина-изток“ с площ от 678 кв.м. и в кадастралната карта е отразен с идентификатор *** и с построени в него триетажна сграда на 86 кв.м. с идентификатор ****, двуетажна сграда на 118 кв.м. с идентификатор **** и едноетажна сграда с предназначение гараж на 31 кв.м. с идентификатор ****. При горните факти следва, че страните се легитимират като ссъобственици на урегулирания поземлен имот и всички построени в него сгради. Дворното място е придобито от наследодателите на страните през 1968 г. и впоследствие е застроено със съществуващите понастоящем сгради. През 1975 г. същите са дарили първия етаж на съществуващата към този момент двуетажна сграда на страните по делото, които са станали съсобственици съгласно чл.30, ал.3 ЗС при равни права. При липса на доказателства за учредено право на строеж или за осъществен по отношение на някоя от сградите друг придобивен способ, следва че и останалите построени обекти са станали собственост на наследодателите на основание чл.92 ЗС и понастоящем страните се легитимират като съсобственици по дарение и наследство на урегулирания поземлен имот и всички построени в него сгради. С оглед горните изводи въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за допускане на съдебна делба на урегулирания поземлен имот и всички построени в него сгради при равни права на страните. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6558 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1983 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], площ 688 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), представляващ УПИ *-*, кв.* по действащия ЗРКП на [населено място], м.“Малинова долина-изток“ с площ от * кв.м. /идентичен с парцел *-* в кв.*, м.“Малинова долина-изток“, описан в нотариален акт № *, том *, дело № */* г./, административен адрес: [населено място], район Студентски, ул.“инж.С. С.“ № 1 ведно с всички построени в поземления имот сгради на основното и допълващо застрояване и други подобрения с отразяване в КККР на [населено място] като сграда еднофамилна триетажна жилищна сграда с площ 86 кв.м. с идентификатор ****, еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв.м. с идентификатор **** и едноетажна сграда на 31 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор **** и описани в исковата молба като две двуетажни масивни жилищни сгради с площ съответно 90 кв.м. и 120 кв.м. и гараж с площ 30 кв.м. между съделителите и при права в съсобствеността: - Е. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] – 1/2 идеална част и - К. И. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] – 1/2 идеална част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: