5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
[населено място], 20.09. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 506 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Пловдивския апелативен съд № 656 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 438/2011 г., с което като е потвърдено определение № 211 от 23.03.2011 г. по гр.д. № 914/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е прекратено първоинстанционното производство на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение на ищците Б. Д. З., И. Д. З. и Д. Б. З., всички от [населено място].
Недоволен от въззивното определение на П. са жалбоподателите Б. Д. З., И. Д. З. и Д. Б. З., които чрез пълномощника си адв. Г. Г. от АК-С., го обжалват в срок като считат, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, поради което молят, то да бъде отменено. В изложение към частната жалба твърдят, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – релевиран е правния въпрос – при хипотезата на необходимо другарство в процеса, следва ли всеки от другарите да заплаща отделна държавна такса за спорното право. Този въпрос обаче не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В частната касационна жалба обаче касаторите са поставили процесуалноправния въпрос - как следва да се определи държавната такса, при положение, че имущественият интерес касае един иск, предявен от четирима ищци срещу един ответник, който с оглед общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и приетото в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде уточнен от настоящата инстанция, а именно – как се определя държавната такса, когато имуществения интерес касае едно благо, а основанията, от които това благо се извежда, както и лицата, от които това благо се претендира, са повече от едно.
Ответникът по частната жалба Й. П. М. от П., не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите и обстоятелствата по делото, съдът намира, че е налице основанието на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото по отношение на жалбоподателите-ищци, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба – невнесена държавна такса, определена от съда, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в случая съдът с разпореждане № 226 от 28.01.2011 г. е задължил ищците Б. З., И. З. и Д. З. да внесат всеки един от тях държавна такса в размер на 8 000 лв., което те не са сторили, както в указания им едноседмичен срок, така и в удължения срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото по предявените от тях субективно съединени искове, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Приел е, че всеки един от длъжниците при пасивната солидарност може самостоятелно да предяви иск за установяване на правата си и да противопостави на кредитора както общите за всички длъжници, така и личните си възражения, като в случай, че повече от един от солидарните длъжници предяви иск, съдът е длъжен да прецени дали всеки един от тях е редовно упражнен, в т.ч. и дали е внесена дължимата държавна такса по него, като ако исковете са предявени с една искова молба, е налице активно субективно съединяване, което с нищо не променя същността на създадените между всеки от ищците и съда процесуални отношения, всяко от които съществува самостоятелно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения процесуалноправен въпрос, а именно - как се определя държавната такса, когато имуществения интерес касае едно благо, а основанията, от които това благо се извежда, както и лицата, от които това благо се претендира са повече от едно, е обусловил изхода на спора за приложението на чл. 71, ал. 1 ГПК, отговорът на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание в случая е налице, тъй като се касае до приложението на нови процесуалноправни норми, за които не е създадена трайна съдебна практика.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивното определение е неправилно.
В настоящия случай основната претенция на ищците С. Д. З., Б. Д. З., И. Д. З. и Д. Б. З. е да бъде унищожен договор за заем от 27.11.2008 г., сключен между тях като заемополучатели и ответника Й. П. М. като заемодател на сумата от 100 000 евро, която те се задължили да върнат на две вноски – до 28.02.2009 г. и 30.11.2009 г. като задължението е поето солидарно. Останалите искове са предявени при условията на евентуалност. С разпореждане № 4123 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 914/2010 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание до ищците да внесат дължимата държавна такса в размер на 8 000 лв., като съобщението затова е получено от тях на 22.12.2010 г. В изпълнение на това разпореждане с вносна бележка от 28.12.2010 г. таксата е внесена по сметка на съда. С допълнително разпореждане № 226 от 28.01.2011 г. по делото съдът е разпоредил на тримата ищци - частни жалбоподатели да внесат допълнителна държавна такса в размер от по 8 000 лв. всеки един от тях и тъй като не са го изпълнили, с определение № 211 от 23.03.2011 г. е прекратил производството по делото по отношение на тях, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това определение е потвърдено от въззивния съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 656 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 438/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Във връзка с поставения процесуалноправен въпрос следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото независимо от броя на предявените искове и от начина на съединяването им. Ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието. В случая основната претенция е за унищожемост на договор за заем за сумата от 100 000 евро, предявена от четиримата ищци Заневи срещу ответника М., като останалите им искове са предявени при условията на евентуалност. Следователно имущественият интерес е в размер на 100 000 евро и съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК върху тази сума се дължи държавна такса, която е в размер на 8 000 лв. и е внесена от ищците. Това е така, тъй като независимо от активното субективно съединяване на исковете и предвидената в договора солидарност на заемополучателите относно задължението за връщане на дължимата сума, която е с материалноправен характер, в случая се претендира едно и също благо, което може да бъде получено само веднъж и за което на основание чл. 71, ал. 1 ГПК се дължи държавна такса в размер, съответен на благото/в случая 100 000 евро/, съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този извод, обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото по отношение на ищците-жалбоподатели, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба – невнесена от тях държавна такса в размер от по 8 000 лв. за всеки един, следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 656 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 438/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 656 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 438/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено определение № 211 от 23.03.2011 г. по гр.д. № 914/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е прекратено производството по гр.д. № 914/2010 г. по описа на ПзОС, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение на ищците Б. Д. З., И. Д. З. и Д. Б. З., всички от [населено място].
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :