Ключови фрази
Делба * окончателен разделителен протокол * уравнение на дялове * теглене на жребий * разпределение на наследствените имоти без теглене на жребий * контрол за законосъобразност на одобрен инвестиционен проект


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 832/10
С., 06.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Д. Ц.

При секретаря на Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 219/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 657/10 от 13.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на В. Б. В. на въззивното решение от 27.08.2009 г. по гр. д. № 4163/2006 г. на Софийския градски съд в частта относно способа за извършване на делба на недвижим имот. Касаторът иска то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по касация Х. Д. П., Р. Х. И. и Д. Х. П. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение частично е отменено решението от 18.08.2006 г. по гр. д. № 3746/1998 г. на Софийския районен съд и на основание чл. 289 ГПК /отм./ е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол по инвестиционния проект на арх. Б. Х., одобрен от главния архитект на СО, район “С.”, на 24.04.2003 г., за два дяла: дял I -жилище на стойност 102 000 лева, подробно описано, и дял II - ателие /офис/ на стойност 44 000 лева, при уравнение на дяловете в размер на 28 772.44 лева.
Въззивният съд приел, че не са налице предпоставките по чл. 292 ГПК /отм./ - съставянето на дялове и тегленето на жребий не е невъзможно, нито много неудобно, защото дяловете на първоначалните съделители В. Б. В. и Х. Б. И. - наследодател на останалите съделители, са равни, а имотите - със значителна разлика по стойност, площ и предназначение, поради което е без значение кой от съделителите каква част от етажа е ползувал до момента. В този случай съдът няма право да решава вместо жребия.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса в кои случаи следва да се прилага нормата на чл. 292 ГПК /отм./ и в кои - да бъде съставен окончателен разделителен протокол с последващ жребий /чл. 289 вр. чл. 291 ГПК - отм./.
Предмет на делба е партерен етаж с площ 126 кв. м. от триетажна жилищна сграда, конкретно определени мазета и съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с дворното място, в което сградата е построена.
Въз основа на одобрени инвестиционни проекти са обособени два самостоятелни обекта - две жилища по проекта на арх. К. Д., и жилище и ателие /офис/ по този на арх. Б. Х..
Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗС обща жилищна сграда може да бъде поделена на етажи или отделни части от етажи, които могат да се ползуват самостоятелно, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Правната уредба е детайлизирана в чл. 203 ЗУТ, постановяващ, че разделянето на съсобствена жилищна сграда или етаж не може да се извърши без проект за разделяне и становище /одобрение или отказ/ на компетентния административен орган - главния архитект на общината /района/. Съгласно чл. 203, ал. 2 ЗУТ контролът по законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа по ал. 1 се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. Доколкото изборът на съответния способ за извършване на делбата е предпоставен от наличието или липсата на инвестиционен проект за надлежно обособяване на два самостоятелни обекта, то в рамките на настоящото производство следва да бъдат обсъдени и въпросите по приложението на посочените норми, независимо че по касационната жалба на съделителите П., И. и П., в която тези въпроси са развити, не е допуснато касационно обжалване.
При изяснена фактическа обстановка, включително след изслушване на вещи лица, въззивният съд е упражнил съдебен контрол върху одобрените инвестиционни проекти, както го задължава чл. 203, ал. 2 ЗУТ, като е извършил преценка на всеки от тях на основата на едни и същи критерии. Прието е заключение на тройна техническа експертиза за конструктивните изисквания, които да бъдат спазени при осъществяване на преустройствата, с оглед и сеизмичната устойчивост на сградата. Съобразно това заключение и заключението на вещото лице инж. Р. М. в частта, според която проектът на арх. Б. Х. не засяга носещата конструкция на сградата, въззивният съд възприел проекта, предложен от арх. Б. Х., при който ще се запази нивото на сеизмичната й осигуреност, макар като цяло тя да не е осигурена, за разликата от проекта на арх. К. Д.. Оспорилите заключението съделители - наследниците на Хр. И., не са представили друг инвестиционен проект, за което въззивният съд им е предоставил възможност и определил и краен срок.
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
Извършването на разпределение е приложимо тогава, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В т. 5, б. “б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Като примери, когато тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, са посочени случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.
С оглед данните по делото и тези разяснения, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че при избора на способа за извършване на делбата, въззивният съд не е взел предвид всички правнозначими факти и обстоятелства и в резултат е приложил материалния закон неправилно.
Налице е траен начин на ползуване, предхождащ делбеното производство /св. П. Д. и св. М. Х./. Така, съделителят - касатор живее със семейството си в частта, обособена в дял I - жилище, и е извършил в нея подобрения, оценени на 4 556 лева, от които въззивният съд, с оглед заявеното правопогасяващо възражение за давност, и съобразно чл. 130 ГПК /отм./, е присъдил 1 000 лева. Тези факти - че в жилищния обект съделителят, който иска да му бъде разпределен, е извършил подобрения, имат определящо значение при избора на способа. Делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, при което всяко коляно ще получи реален дял и ще се избегнат последващи спорове и усложнения, свързани с наличието на облигационни отношения между съделителите и ползуването на имотите. Ирелевантни при този способ са обстоятелствата относно притежаването на други имоти извън делбения, съответно наличието на право на ползуване, каквото касаторът и съпругата му притежават върху друг жилищен имот в същата сграда, видно от н. а. № 157/1997 г.
Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши от Върховния касационен съд.
На основание чл. 292 ГПК /отм./ на Вл. В. следва да се разпредели дял I от инвестиционния проект на арх. Б. Х., а в общ дял на Хр. П., Р. И. и Д. П. - дял II. Действителната стойност на делбения имот е тази, предложена от заключението на тричленната техническа експертиза - тя е оценила и допуснатото до делба с решението от 18.09.1998 г. дворно място. Според нея дял първи възлиза на 94 800 лева, а стойността на дял втори е 39 300 лева. За уравнение на дяловете Вл. В. следва да бъде осъден да заплати на останалите съделители общо 27 750 лева, ведно със законните последици.
Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата държавна такса по производство, като дължимата от Вл. В. е 2 682 лева, а от Хр. П., Р. И. и Д. П. - общо 2 682 лева. Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги сторили.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение от 27.08.2009 г. по гр. д. № 4163/2006 г. на Софийския градски съд в частта относно извършване на делбата и дължимите за това държавни такси и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК /отм./ на В. Б. В. дял I /първи/ по инвестиционния проект на арх. Б. Х., одобрен от главния архитект на СО, район “С.”, на 24.04.2003 г., съставляващ жилище на стойност 94 800 лева, състоящо се от стая, дневна-вестибюл с тераса, кухня-столова, баня-тоалетна, входно антре и коридор, стълбищна клетка, с обща застроена площ 92.70 кв. м., находящо се на партерния етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно със складови /избени/ помещения в сутерена, за които има достъп само откъм входа, с площи 15.20 кв. м., 13.03 кв. м. и 3.82 кв. м. и зимничен коридор към тях, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 600 кв. м., съставляващо парцел III-84 от кв. 144 по плана на м. “Г. М.”.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ОБЩ ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК /отм./ на Х. Д. П., Р. Х. И. и Д. Х. П. дял II /втори/ по инвестиционния проект на арх. Б. Х., одобрен от главния архитект на СО, район “С.”, на 24.04.2003 г., съставляващ ателие /офис/ на стойност 39 300 лева, състоящо се от стая с тераса, входно антре, баня-тоалетна, част от стълбищна клетка, със застроена площ 33.30 кв. м., находящо се на партерния етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 600 кв. м., съставляващо парцел III-84 от кв. 144 по плана на м. “Г. М.”.
ОСЪЖДА В. Б. В. да заплати на Х. Д. П., Р. Х. И. и Д. Х. П. за уравнение на дяловете общо 27 750 лева /двадесет и седем хиляди седемстотин и петдесет лв./ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Б. В. да заплати на държавата държавна такса в размер на 2 682 лева.
ОСЪЖДА Х. Д. П., Р. Х. И. и Д. Х. П. да заплатят на държавата държавна такса общо 2 682 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: