3 Р Е Ш Е Н И Е № 67 [населено място], 30.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №605 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решението от 24.06.2009г., постановено по гр.д. №1023/2008г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 03.01.2008г. по гр.д.№2638/1989г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.45, чл.55 и чл.59 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1020 от 20.10.2010г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено при нередовна искова молба. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба В. Б. Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу В. Б. Д. искове за заплащане на общо сумите 41414евро и 900щ.д. – извършени неправомерно разходи и получени неправомерно суми. С исковата молба се претендира общо сумата 81078,52 марки Ф. /с равностойност в евро 41414/ и 900 щатски долара. Относно отделните исковите претенции исковата молба препраща към приложената към нея заповед №Р-7015/88 от 17.02.1989г. на Д., с твърдения, че именно с тази заповед на ищеца са дадени указания да предяви искове по общия ред относно констатираните при финансовата ревизия щети. В посочената заповед обаче е посочена друга обща сума – 122 492,96 марки Ф., отразени в пунктове 2, 3, 4, 6, 7, 9, 10.1, 11, 12, 13 е 14, както и 3180щ.д. по п.5 от ревизионния акт. С исковата молба е представена и справка от ревизора, в която е посочено, че задължението на Д. възлиза по точки 2, 3, 6, 7, 9, 10.1, 11, 12, 13 и 14 от ревизионния акт на общо 81 078,52 марки Ф. и по т.5 – 900щ.д. Т.е. в този общ размер не се включват сумите по т.4 от ревизионния акт – за неправомерно възстановен по негова лична сметка вместо по сметката на представителството и невърнат данък общ доход. Същевременно това вземане се сочи като подкрепено с представените в първата инстанция писмени доказателства. В изложение се сочи като доказана също и щета от неправомерно изплатени суми на лица за оказана техническа помощ, за което обаче на Д. е бил наложен паричен начет. Посоченото несъответствие в исковата молба и заповедта, към чието съдържание препраща исковата молба относно отделните вземания, е налагало ищецът да уточни отделните претенции по пера и размер. Не са посочени и обстоятелствата, на които се основава иска за всяка от претенциите. Посочената нередовност на исковата молба е следвало /съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК/, но не е отстранена от въззивния съд в рамките на неговите правомощия на съд по съществото на спора. Съдът следва да даде възможност на ищеца по реда на чл.129, ал.2 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба. Като не е направил това въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 от ГПК въззивното решение следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на ищеца да острани нередовностите на исковата молба като уточни отделните претенции по пера и размер, както и обстоятелствата, на които основава всяка от претенциите. Ще следва да уточни също така всяко от доказателствата, представено на чужд език без превод, за установяване на коя от претенциите е ангажирано. Ако не представи в превод документите от немски език, доколкото те са приети по делото, ще следва преводът да се извърши за негова сметка от назначено от съда вещо лице – преводач и евентуално да се назначи съдебно-икономическа екпертиза. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 24.06.2009г., постановено по гр.д. №1023/2008г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: