Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 242/16 г. София, 12.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4142 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Л. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 20 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 383 /2014 г. на Радомирския районен съд, 3-ти с-в, потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по възз. гр. д. № 240 /2015 г. на Пернишкия окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 6267 /2015 г. на Върховния касационен съд, второ г.о. Посоченото основание за отмяна е чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Насрещната страна Д. Г. Е. твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна – представените доказателства не са нови, нито имат значение за делото, а и молителят е могъл да се снабди с тях при висящността на делото, ако беше положил грижа за воденето му. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 230 /19.10.2016 г. , с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : С решението, чиято отмяна се иска, е определена, на основание чл. 109а от ЗС, границата между собствените на страните по делото два съседни неурегулирани поземлени имота в. [населено място], махала П., [община], отразена в прието по делото заключение на вещо лице. С решението е отхвърлен предявеният от В. Л. Н. срещу Д. Г. Е. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно преминаване през собствения на ищеца недвижим имот. Молителят се позовава на открити след влизане в сила на решението на ВКС писмени доказателства – нотариален акт № 184, т.03, нот. дело № 1038 от 06.10.1986 г., съставен от районен съдия от Радомирския районен съд и нотариален акт № 95, т.3, нот. дело № 1034 от 09.08.1991 г., съставен от нотариус М. Д. при Радомирския районен съд. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, че спорът за границата между двата имота е разрешен при непълнота на фактически и доказателствен материал и че непълнотата е установена след влизане в сила на решението – с отразеното в двата представени нотариални акта за границите на имотите се подкрепят твърденията на молителя за местоположението на спорната граница. Молителят твърди, че е получил посочените два нотариални акта след постановяване на решението на ВКС по повод състоял се случаен разговор с друг съсед. Настоящият състав намира следното: Молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за момента и обстоятелствата, при които се е снабдил с доказателствата, които представя. Но дори и твърденията му да се верни, те не обосновават извода, че не е могъл да се снабди с двата нотариални акта и при висящността на делото, влязлото в сила решение по което иска да бъде отменено, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото. Молителят е могъл да проведе разговора с посочения съсед и с всички останали съседи още при изготвянето на исковата молба (той е ищец) и по-късно при висящността на делото. Могъл е да се снабди с преписите от нотариалните актове и от службата по вписванията, след като извърши проверка (справка) по имената (партидите) на съседите си. Книгите за вписване са публични. От изложеното следва да се приеме, че по делото не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Л. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 20 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 383 /2014 г. на Радомирския районен съд, 3-ти с-в, потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по възз. гр. д. № 240 /2015 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., което е оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 6267 /2015 г. на Върховния касационен съд, второ г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда В. Л. Н. да заплати на Д. Г. Е. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.