Р Е Ш Е Н И Е   №  160   гр.София,  21 юли    2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на   дванадесети март  две хиляди и десета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                     ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 87/2010 година   Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия П. Б. И. срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, изменящо присъдата спрямо него на Плевенския окръжен съд. Присъдата на първата инстанция – 68 от 19 юни 2009 год. по нохд № 14/2009 год., е за това, че на 29 юни 2008 год. подсъдимият И при управляване на моторно превозно средство (тежкотоварен автомобил с ремарке) е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на гръцкия гражданин Х. В. Ц. (CHARITON TSERKESIDIS) – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК, за което е наложено наказание 3 години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 5 години, както и на лишаване от право да управлява МПС за 3 години, съобразно чл.343г НК. Второинстанционното (въззивно) решение – 236 от 7 януари 2010 год. по внохд № 193/2009 год., е постановено по жалба от страната, обжалвала и сега, и с него присъдата е отменена частично относно обвинението във връзка с нарушението на две от правилата по Закона за движение по пътищата, а наложеното наказание е намалено по размер – съответно от 3 на 2, от 5 на 4 и от 3 на 2 години. В касационната жалба се съдържа позоваване на трите отменителни основания по чл.348 НПК, както и доводите, които подателят й е отнесъл към всяко едно от тях; искането в жалбата е обаче само за оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция. В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана, но прокурорът и повереникът на частните обвинители (съпруга и две пълнолетни деца на убития) са за нейното отхвърляне. ВКС намери, че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Липсват основанията по чл.348 НПК за неговото отменяне или изменяне. Независимо от диференцирането им с оглед на разпоредбата, изложените доводи са всъщност относими само към доказаността на обвинението, а нейното оспорване поначало е свързано със съответните процесуални правила, т.е. с второто от касационните основания. Това е без друго причината за отхвърляне на твърдяната наличност на нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК: възразявайки, срещу приетото от съда съпричиняване на инцидента от пострадалия, жалбоподателят не съобразява, че този въпрос е преди всичко фактически (доказателствен), и като определя приноса на пострадалия толкова съществен, че изключва отговорността на подсъдимия, авторът на жалбата направо поддържа липсата на престъпление за него като нарушение на НК. Сходна е причината да бъде отхвърлена още сега и претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание: недостатъкът неправилно е поддържан не със своето самостоятелно процесуално значение (за него вж. актуалното и сега в тази насока т.р. 51/1964-ОСНК, както и позоваването на него, което ВКС е правил неведнъж – вж. напр. р.452/01-І, Сб., с.237, р.4/02-І, Бюл. 4/02 и др.), а само като последица от основателността на другите оплаквания срещу приложението на материалния и процесуалния закони. Първото възражение, което жалбоподателят е свързал пряко с нарушенията на процесуалните правила, е за мотивирането на съдебния акт върху предположения. Претендираните предположения са обаче „конструирани” от самия защитник. В невъзможност да оспори категоричните и убедителни изводи на вещите лица пред апелативния съд за търсената от подсъдимия отговорност (включително след отхвърлянето от тях на ред защитни версии, като например за съществуването на „летежна” фаза за лекия автомобил на пострадалия след сблъсъка с тежкотоварния камион), авторът на касационната жалба се е заел със задачата да постави под съмнение достоверността на данните по огледния протокол, използвани в експертното заключение. Че поставената задача обаче е била всъщност неизпълнима става ясно, след като се види какво точно е оспорено от протокола: годността да бъде ориентир за направените измервания на един от отбелязаните в него обекти; посоченото в протокола часово време; констатацията, че произшествието е било запазено до огледа. Първо, самият избор на изброените обстоятелства е доста спорен за същественото им доказателствено значение; второ, дори то да е такова, изясняването на първите две е станало с помощта на други обстоятелства (вж. цитираната и в жалбата с.6 от експертното заключение, както и с.14/15), а що се отнася до констатацията, тя при всички положения е относителна (строго погледнато, абсолютното „запазване” на местопроизшествието-още повече, на път – е обективно невъзможно. Възражението, което жалбоподателят неправилно е отнесъл към първото от касационните основания (вж. и по-горе), също е отправено към въззивното решение неоснователно. Тук това е станало не само с незаслужени обобщения, че наказателната отговорност по делото е възложена върху живия участник в инцидента, само защото е останал жив, но и след собствена интерпретация на задълженията на поставения в опасност водач – те според чл.20, ал.2 ЗДП не случайно са само две (намаляне на скоростта-спиране) и ако подсъдимият беше избрал да изпълни едното от тях, инцидентът не би възникнал. (Последното, впрочем, е повод да се отбележи необяснимото за ВКС отсъствие от правната квалификация на цитираната норма от ЗДП, а също тъй неубедителното отпадане от нея в АС на чл.25, ал.2 – ако подсъдимият наистина е предприел отклонение „надясно или наляво по платното за движение”, това на общо основание е „маневра”.) Ръководен от всичко изложено и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 236 от 7 януари 2010 год. по внохд № 193/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: