1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73 София, 19 юли 2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при становището на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА н. д. № 470/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., подадена чрез особен представител – адв. Д., против решение № 85 от 02.07.2015 г., постановено по ВЧНД № 158/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е потвърдено решение № 329 от 16.12.2014 г. по НОХД № 944/2009 г. на Окръжен съд – гр.Пловдив. С последното съдът е постановил да се издаде дубликат на първообразния изпълнителен лист, въз основа на който с влязла в сила присъда по НОХД № 944/2009 г. на Окръжен съд – гр.Пловдив Б. А. е осъден да заплати глоба в размер на 100 000 лв., от които сумата от 10 000 лв. е прихваната от внесена парична гаранция, както и 5 лв. държавна такса. Със същото решение Апелативен съд – гр.Пловдив е отменил определение № 328 от 20.03.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 329 от 16.12.2014 г. по НОХД № 944/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която на ТД на НАП – [населено място] е осъдена да заплати на особения представител на длъжника сумата над 300 лв., представляваща разноски по делото. В останалата част съдът е потвърдил обжалваното определение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Прави се искане за отмяна на решението и оставяне без уважение молбата на ТД на НАП – [населено място] за издаване на дубликат на изпълнителен лист, както и за присъждане в полза на жалбоподателя разноските за особен представител, дължими в производството по чл. 409 ГПК. С изложението по допустимостта на касационното обжалване се релевират основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 2 и 3 ГПК по следния въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, а именно: какви са предпоставките за уважаване на молбата по чл. 409 ГПК, при какви доказателства може да се приеме, че оригиналният изпълнителен лист е изгубен или унищожен, следва ли молителят да установи, вземането по първообраза на изпълнителния лист, дали не е прехвърлено на трети лица или задължението да е платено преди издаване на изпълнителния лист и/или е погасено по друг начин и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с разрешението, дадено по приложеното решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 1138/2011 г. на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Доколкото се отнася до поставените въпроси, свързани с присъждане на разноски за назначен особен представител и приложените определения към тях, за същите дори не са налице индиции с подадената касационна жалба, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разглеждани, тъй като не могат да бъдат релевирани основанията за допустимост и отправените въпроси едва с изложението. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – [населено място], не представя становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че не са налице законовите предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което и същата е процесуално допустима, но не са налице визираните от касатора основания по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да потвърди първоинстанционното съдебно решение, с което молбата по чл. 409 ГПК е приета за основателна, въззивният съд е приел за установено, че изпълнителният лист е издаден от съда и е изпратен на ТД на НАП – [населено място] и че той е получен там на 23.12.2010 г., но не е заведен в деловодството, по него няма образувано производство по реда на ДОПК, респ. няма събрани суми. Ответната страна не е ангажирала доказателства с цел установяване погасяване на дълга, въз основа на обстоятелствата, настъпили след установяване на съществуването му. Предвид изложеното, съдът е обосновал извод, че първообразният изпълнителен лист е изгубен и приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил искането за издаване на дубликат. С оглед съображенията на въззивната инстанция, поставеният от касатора въпрос и уточнен от настоящия съдебен състав, обуславя атакуваното решение, по което не се установява да е налице противоречива практика. За да е налице такава, този въпрос трябва да е разрешен по противоположен начин с други влезли в сила решения. (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК). Основанието по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ (отм.), с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Атакуваното въззивно решение е постановено изцяло в синхрон с цитираното от касатора решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 1138/2011 г. на I г.о. на ВКС, поради което не би могло да обуслови наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения смисъл. Освен че въззивният съдебен акт кореспондира с горецитираното решение, то е в съответствие и с решение № 134 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 1713/2010 г., IV г.о. на ВКС и решение № 56 от 04.05.2015 г. по гр. д. № 6964/2014 г., II г.о. на ВКС. Поради изложените съображения, не се доказа наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК значение за точното прилагане на закона и развитието на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по прилагането му е налице обвързваща практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Това са по-горе цитираните три решения, в които е даден отговор на въпросът, който е поставен и в настоящото производство. По този въпрос е прието, че твърдението на правоимащия за това, че е издаден в негова полза изпълнителен лист, е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (чрез прихващане, цесия или др.), това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. По поставения въпрос е налице константна съдебна практика и същият не би могъл да обуслови необходимостта от ново разрешаване, което би било от значение за еднаквото прилагане на закона и развитието на правото. Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода на обжалването разноски на касатора не се следват. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 02.07.2015 г., постановено по ВЧНД № 158/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: