Р Е Ш Е Н И Е № 60246 София, 25 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1010/2021 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесети и трета от НПК, образувано на основание чл. 423 от НПК по искане на адв. К. Н., защитник на осъдения И. Ю. (И. Ю.), за възобновяване на НОХД № 1029/2005 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В искането се твърди, че след влизане на присъдата в сила е издадена на 21.10.2008 г. Европейска заповед за арест (ЕЗА) срещу осъдения Ю. и същият е обявен за издирване в системите на ШИС и Интерпол, като на 30.06.2021 г. е задържан в Р Албания и след провеждане на съответната екстрадиционна процедура е предаден на Р България. Проследена е хронологията на случая, като се изтъкват доводи, че компетентните органи от двете фази на наказателния процес не са провели изискуемото се съгласно чл. 268, ал.3, т. 2 от НПК (отм.) щателно издирване. В заключение се обобщава, че са налице предвидените в чл. 423 от НПК предпоставки за възобновяване на делото поради неучастието на осъдения в наказателното производство, както и че той е екстрадиран в Р България за изтърпяване на наложеното му наказание, което реализира хипотезата на чл. 423, ал.5 от НПК. Отправеното искане е на основание чл. 423, ал.1 и ал. 5 от НПК да се възобнови производството по НОХД № 1029/2005 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : С присъда № 6/08.02.2006 г., постановена по НОХД № 1029/2005 г., Окръжният съд – Кюстендил е признал подсъдимия И. Ю. (И. Ю.) за виновен в това, че на 19.06.2005 г. без надлежно разрешително е превозвал с лек автомобил „ Мерцедес“ високорисково наркотично вещество – хероин, с тегло 22 557,40 грама, на обща стойност 1 564 865 лева, като наркотичното вещество е в големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 от НК (изм.) и във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание от седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250 000 лева. Със същата присъда подсъдимият Ю. е бил признат за виновен и в това, че на 19.06.2005 г. на ГКПП Гюешево е направил опит без надлежно разрешение да пренесе през границата на страна високорисково наркотично вещество – хероин, с тегло 22 557,40 грама, на обща стойност 1 564 865 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева. На основание чл. 23 от НК съдът определил общо наказание в размер на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250 000 лева. Постановено е отнемане на превозното средство и на предмета на престъплението. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 13.03.2006 г. Подаденото искане за възобновяване е допустимо. Направено е от процесуално легитимирано лице, по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, и е спазен срокът по чл. 423, ал.1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба шестмесечният срок за подаване на искане за възобновяване от задочно осъден започва да тече „от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България“. От материалите по делото е видно, че по отношение на осъдения Ю. е била осъществена екстрадиция, поради което началният момент на срока по чл. 423, ал.1 от НПК е датата на фактическото му предаване. Той е бил предаден на компетентните български власти на 10.08.2021 г., като на 11.08.2021 г. е постъпил в затвора – [населено място]. При тези данни искането за възобновяване на делото, регистрирано в Окръжен съд – Кюстендил с вх. № 265774/14.10.2021 г., е подадено в предвидения шестмесечен срок. І. В сезиращия касационната инстанция документ се съдържа и твърдение за наличие на условията по чл. 423, ал. 5 от НПК, което подлежи на обсъждане преди разглеждането на делото по същество на процедурата. Видно от съдържащите се по делото писмени документи, изискани от касационната инстанция с разпореждането за насрочване на делото, и тези, приложени по основното НОХД № 1029/2005 г. във връзка с изпълнението на наложеното на осъдения Ю. наказание, са били предприети действия по установяването му. По този повод той е бил обявен за международно издирване, с оглед на временното му задържане и екстрадиране по искане на заместника на главния прокурор, а в последствие и с ЕЗА, издадена от Окръжна прокуратура – Кюстендил на 21.10.2008 г. (виж, л. 31 и сл., л. 39 и сл. от к.д.). След установяването на осъдения Ю. на територията на Република Албания компетентните власти на тази държава са постановили временно задържане по смисъла на чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ), приложима в отношенията между Р България и Р Албания (виж, приложените документи в превод – л. 65 и сл.). На 07.07.2021 г. е изготвена молба от главния прокурор до министъра на правосъдието на Р Албания за екстрадиция на осъдения Ю., изпратена до компетентните албански власти. С писмо рег. № 20606 от 28.07.2021 г. на ДМОС – МВР, Върховната касационна прокуратура е била уведомена, че е налице влязло в сила и изпълнимо решение на албанските власти за допусната екстрадиция на исканото лице Ю. (л. 57 от к.д.), като се изисква план за предаването му. От съдържанието на молбата на главния прокурор се установява, че в нея липсва позоваване на изрично предоставени от българската държава гаранции за възобновяване на наказателното дело за престъпленията, за които е искана екстрадиция. Наред с това по делото е постъпило уведомление от Върховната касационна прокуратура, отдел „Международен“ (виж, л.65 от к.д.), че като орган по чл. 23 ЗЕЕЗА, изготвил молбата за екстрадиция, главният прокурор на Р България не е бил сезиран от замолената държава с искане да се предоставят гаранции за повторно разглеждане на делото, по което е бил осъден Ю., респ. такива гаранции не са били предоставяни. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че осъденият Ю. неоснователно претендира възобновяване на наказателното производство въз основа на чл. 423, ал. 5 от НПК. Проявлението на това основание е възможно само при изрично предоставяне на гаранции от българската държава, че на конкретното лице, чиято екстрадиция се иска, ще бъде осигурено повторно разглеждане на делото при лично участие в процеса, каквато гаранция в разглеждания случай липсва. Тоест, настоящият съдебен състав не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него или не. ІІ. По съществото на процедурата по чл. 423, ал. 1 от НПК, на което основание е образувано настоящето производство, се установи следното : Досъдебното производство срещу искателя Ю. е образувано за извършени от него престъпления по чл. 345а от НК (изм.) и по чл. 242 във вр. с чл. 18 от НК. С постановления от 20.06.2005 г. на основание чл. 70, ал.1, т. 3 и т. 4, съответно на основание чл. 90 от НПК (отм.), разследващият орган (следовател) е назначил служебен защитник на осъдения и преводач – л. 19 и л. 20 от досъдебното производство. На 20.06.2005 г. с постановление на разследващия орган от същата дата в присъствието на назначения служебен защитник осъденият Ю. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК (изм.) – за това, че на 19.06.2005 г. от ГКПП - Капитан А. до ГКПП – Гюешево превозвал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – хероин с тегло около 23, 150 кг., както и за това, че на същата дата е направил опит без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната същото количество и вид високорисково наркотично вещество – престъпление по чл. 242, ал. 2 във вр. с чл. 18 от НК. Веднага след това Ю. е бил разпитан пред съдия по реда на чл. 210, ал. 3 от НПК (отм.). Приложеният на л. 23 и сл. от досието на досъдебното производство (ДП) протокол удостоверява, че разпитът е проведен при участието на служебния защитник, разясняване на правата по НПК на обвиняемия Ю., както и направените изявления от него в тази връзка и запознаването му с чл. 36, б. „в“ от Виенската конвенция за консулските отношения. При проведения разпит Ю. е депозирал своите обяснения. Непосредствено след това той и служебният защитник са взели участие в разпита на свидетели, проведени пред съдия по реда на чл. 210а от НПК (отм.). С определение от 21.06.2005 г., постановено по ЧНД № 548/2005 г., Окръжният съд – Кюстендил на основание чл. 152а, ал. 1 от НПК (отм.) взел по отношение на осъдения Ю. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В производството по нейното налагане обвиняемият е бил защитаван от назначения служебен защитник. Всички описани до тук процесуални действия са извършени при участието на преводач, като така е осигурено правото на устен превод на осъдения, който не ползва езика на производството. В досието на досъдебното производство е приложено постановление от 30.06.2005 г. за образуване на предварително производство срещу искателя за това, че около 22.00 часа на 30.06.2005 г. е избягал от Областно звено „Следствени арести“ - Кюстендил, където е бил задържан с наложената му постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ – престъпление по чл. 297, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По искане на разследващия орган е предоставена информация по делото, че осъденият Ю. е обявен за общодържавно издирване (ОДИ) с телеграма № 21698/01.07.2005 г. на ДНСП – София, както и че към този момент (04.11.2005 г.) същият не е установен на територията на Р България и няма данни да е напуснал страната по легален път. Финалното обвинение и следствените материали са предявени при условията на чл. 217а във вр. с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК (отм.) на упълномощения защитник на искателя адв. Ан. В. (пълномощно/договор за правна защита от 30.06.2005 г., л. 25 от досъдебното производство) и на 17.11.2005 г. Окръжна прокуратура – Кюстендил е внесла в съда обвинителен акт, в който е отразено, че обвиняемият Ю. е обявен за ОДИ, но до момента не е установен на територията на Р България. Окръжният съд – Кюстендил насрочил образуваното НОХД № 1029/2005 г. за разглеждане на 08.02.2006 г. Препис от обвинителния акт е връчен на упълномощения защитник (л. 9 от делото). В съдебното заседание, проведено на 08.02.2006 г., е представен поредният уведомителен документ, рег. № 2319/07.02.2006 г. за резултата от издирването на осъдения Ю.. Отново е потвърдена информацията, че той е обявен за „Общодържавно издирване“ с телеграма рег. № 21698/01.07.2005 г. на ДНПС, причината за обявяване – бягство от ОЗ „Следствени арести“ – Кюстендил на 30.06.2005 г., както и че лицето не е намерено – л. 15 и 16 от съдебното дело. Съдът изслушал становището на упълномощения защитник по предоставената информация и по въпроса за даване ход на делото, на което той не се е противопоставил. Предоставените официални данни, че обявеното за издирване лице не е намерено, са мотивирали съдебния състав, на посочената дата, да даде ход на делото при условията на чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК (отм.). В рамките на задочна процедура и при участието на упълномощения защитник на осъдения е проведено съдебното следствие, финализирано с постановената присъда № 6/08.02.2005 г. Описаното процесуално развитие на воденото срещу Ю. наказателно производство обуславя неоснователност на искането му за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал.1 от НПК. Настоящият касационен състав се придържа към нееднократно изразявано разбиране на върховната съдебна инстанция за значението на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирани от чл. 6 §1 във вр. с § 3, б. „а“, - „е“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл. 55 от НПК. В съдебната практика същността на института за възобновяване на наказателното дело при задочно осъждане, еднозначно е определян като компенсаторен механизъм, предназначен да осигури правото на лично участие на осъдения в нов процес, когато това не е било сторено в проведеното наказателно производство. Правото на обвиняемия за лично участие в процедурата по наказателно преследване е гаранция за нейната справедливост. Значението и смисъла на чл. 6 от Конвенцията обаче не ограничава възможността обвиненото лице по собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото и гаранциите на справедлив процес. Този отказ, разбира се, трябва да бъде установен по недвусмислен начин, за да бъде оправдано провеждането на задочно производство. Разглеждането на делото при условията на чл. 268, ал. 3 от НПК (отм.), сега 269, ал.3 от НПК, не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. В производството по отмяна на влязлата в сила присъда винаги се изследват и преценяват предпоставките, визирани в чл. 423, ал.1 от НПК. Посоченото основание за възобновяване предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения, само когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. Казаното по принцип, пренесено към изложената по-горе фактология, установява следното : Осъденият Ю. е бил надлежно информиран за наказателното обвинение срещу него, тъй като лично и при участието на защитник е привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 20.06.2005 г., с чието съдържание той се е запознал чрез преводач. При същите условия е депозирал и обяснения по повдигнатото обвинение, дадени пред съдия, и е участвал в процедурата по чл. 152а от НПК (отм.), в хода на която съденият състав е обсъждал и разрешил въпроса за наличието на обосновано предположение, че той е извършил инкриминираните престъпления. Осъденият, следователно, е бил наясно с характера и естеството на воденото срещу него наказателно производство. В кратък срок след повдигане на обвинението искателят Ю. е предприел отклонение от най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а и начинът, по който е сторил това, недвусмислено манифестира целенасочено поведение за отклоняване от наказателно преследване и укриване, което има значение на съзнателен, макар и мълчалив, отказ от лично участие в наказателното производство. Вярно е, че финалното по - тежко обвинение по чл. 354а, ал.2 от НК (изм.) и по чл. 242, ал. 4 от НК е предявено в условията на чл. 217а във вр. с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК (отм.) при участието на упълномощения защитник, но това е резултат от обсъденото недобросъвестно поведение на осъдения и ненамирането му, въпреки предприетото щателно издирване. Допълнителните действия, свързани с прецизиране на обвинението, но в рамките на същото наказателно производство и със същия предмет, не лишава от значение първото присъствено привличане на осъдения в качеството му на обвиняем, като правен акт, с който той е уведомен за обвиненията, повдигнати срещу него в контекста на преценката по чл. 423, ал.1, изр. 2 от НПК. Осъденият Ю. съзнателно е нарушил задълженията, произтичащи от качеството му на обвиняем и изпълняваната мярка за неотклонение, осуетявайки по собствена воля получаването на тази информация за финалното обвинение, с цел да се укрие от правосъдието. Собственото на осъдения поведение и укриването му е в основата на невъзможността той да бъде уведомен за по –нататъшното развитие на процеса, поради което и съдът обективно не е могъл да разгледа делото с негово лично участие. Ето защо претенцията за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал.1 от НПК е лишена от правно основание. Останалите възражения, изтъкнати в искането, са неоснователни. Няма съмнение, че за да е ефективно приложеното щателно издирване е необходим период от време, през което съответните органи да проведат издирвателните дейности. По конкретното дело предизвиканото щателно издирване е продължило достатъчно - считано от 01.07.2005 г., датата на обявяването в централния бюлетин, до 08.02.2006 г. След като е постановено общодържавно издирване, тоест лицето се търси в цялата страна, следователно е направена и проверка в затворите и арестите, поради което и оплакването в искането за неизискване на справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е неоснователно. В отговор на маркираната в искането за възобновяване констатация, че в постановлението за привличане на обвиняем от 20.06. 2005 г. в „графите преводач и защита има подписи, но не е посочено кои лица изпълняват тези функции“, настоящият състав препраща към изложените по – горе данни за назначаването им от разследващия орган със съответния акт. Отделен е въпросът ако чрез тази констатация се изтъква съмнение за участието им в проведените действия, тоест, невярност на отразеното в приложените процесуалните документи, но това изисква друг ред за установяване на такива обстоятелства и от друг орган. На основание чл. 395а, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 4 от НПК настоящето решение да се преведе на албански език, като писмения превод се връчи на осъдения И. Ю.. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ю. (И. Ю.) за възобновяване на НОХД № 1029/2005 г. по описа Окръжен съд- Кюстендил на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 5 от НПК. На основание чл. 395а, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 4 от НПК да се предостави на осъдения писмен превод на решението на касационната инстанция на албански език. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.