Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр.София , 06 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 573/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка на въззивно решение № 58 от 26.02.2014 г. по внохд № 55/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, е по жалби, депозирани лично от подс. З. С. и от служебно назначения пред предходните съдебни инстанции защитник на подсъдимата – адв. В П., с позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда от 07.11.2013 г., постановена по нохд № 3173/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав, подсъдимата З. С. С. е призната за виновна в това, че за времето от около 10,00 часа на 04.01.2013г. до около 14,30 часа на 25.03.2013г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е извършила две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следва: 1. На 04.01.2013г. около 10,00 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], без надлежно разрешително съгласно чл.30 ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 ЗКНВП, Списък І и Списък ІV на Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г., на публично място е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 5 /пет/ полиетиленови топчета, съдържащи хероин (диацетилморфин) с общо тегло 0,71 гр., на обща стойност 46.15 лв. 2. На 25.03.2013г. около 14.30 часа в [населено място], на [улица] близост до кръстовището с [улица], без надлежно разрешително съгласно чл.30 ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 ЗКНВП, Списък І и Списък ІV на Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г. на публично място е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 19 /деветнадесет/ полиетиленови топчета, съдържащи хероин (диацетилморфин), с общо тегло 2,50 грама, на обща стойност от 156,50 лв., като всички обекти – предмет на двете деяния - са на обща стойност 202,65 лв. и общо тегло 3,21 гр., хероинът (диацетилморфин) е високорисково наркотично вещество и продължаваното престъпление е извършено при условията на опасен рецидив – след като С. е осъждана повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 НК, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК е осъдена на „Лишаване от свобода” за срок от седем години и „Глоба” в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” в затвор. Извършено е приспадане по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК. Предметът на деянието е отнет на основание чл. 354а, ал. 6 НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от служебно назначения защитник на подс. С.. С решение № 58 от 26.02.2014 г. по внохд № 55/2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, 6 състав, присъда от 07.11.2013 г., постановена по нохд № 3173/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав е потвърдена. В двете касационни жалби срещу въззивното решение се излагат аналогични оплаквания. Формално се сочи оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се неправилно приложение на материалния закон поради неправилни изводи от решаващите съдебни инстанции по отношение на предназначението на наркотичните вещества за продажба. Навеждат се доводи, че не се касае до големи количества хероин. Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода”, изводимо от доводи във връзка с дългогодишната наркотична зависимост на подсъдимата и несъответност с целите на специалната превенция, както и за това, че наложената глоба е непосилна за подсъдимата. В жалбата от подсъдимата се правят алтернативно искания - за отмяна на атакуваното въззивно решение или изменяването му, като бъде намален размера на наложеното наказание. В жалбата от служебния защитник на подсъдимата искането е за намаляване на срока на наложеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода” и за отмяна на наложеното наказание „глоба” в размер на 20 000 лв. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. С. – адв. П., поддържа жалбата и направеното в нея искане. Представителят на ВКП пледира подадената от подсъдимата жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подс. З. С. моли да бъде намален размера на наложеното й наказание, както и да бъде преведена от следствения арест в затвора – гр. Сливен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен и изключително прецизен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им с впечатляваща задълбоченост. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка – такава, каквато е възприета в мотивите на първоинстанционната присъда, както и не е отправил критики срещу доказателствената оценка, направена от първия съд. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота по чл. 13 и чл. 14 НПК. Съставът на Апелативния съд в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК е обективирал вътрешното си убеждение във връзка с неприемането на доводите в жалбата на подсъдимата. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е само декларативно заявено, без да са изложени каквито и да било доводи в негова подкрепа. За настоящата инстанция при това положение – при липса на конкретни доводи в негова подкрепа, не е налице задължение и възможност да го разгледа. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, оспорването е свързано с възприетата от решаващите съдебни инстанции квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК, като се възразява срещу изводите, че държаните от подсъдимата наркотични вещества са били с цел разпространение. Такива доводи са били направени и пред въззивния съд и в решението си съдът правилно и обосновано им е дал отговор на л. 16-17 от решението. Целта за разпространение на държаните от подс. С. наркотични вещества е обосновано изведена по отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, извършено на 04.01.2013г., въз основа на правилна интерпретация на доказателствените факти, съдържащи се в показанията на свидетелите В., С. и Д., касаещи предаване на наркотично вещество хероин на св. В. от подсъдимата, макар последният да не е успял да заплати цената му, както и изхвърлянето на топчета хероин от В. и от подсъдимата. Във връзка със свидетелските показания е ценено и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие обстоятелство на намиране и изземване на пет топчета, съдържащи хероин. При обосноваване на изводите си за съставомерност касателно второто деяние, извършено на 25.03.2013г., същите са направени при вярна интерпретация на обективно установените факти, изведени от показанията на свидетелите С., К., Б. и К. за изхвърляне на цигарена кутия от подсъдимата, и от съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, отразяващ намиране и изземване на 19 броя топчета, съдържащи хероин, поставени в тази кутия. Соченото в касационните жалби обстоятелство, че при подсъдимата е налице наркотична зависимост към хероин и метадон и свързаното с него твърдение за предназначението на наркотичните вещества за лична употреба, не може да бъде противопоставено на изводите за това, че С. е държала наркотичните вещества с цел разпространение. Обективно установените обстоятелства за това, че св. В. е отишъл на посоченото кръстовище да закупи от нея хероин и тя му е предала такъв, за количеството наркотично вещество, за начина на специфичното му опаковане във вид на дози, като се касае до общо 24 броя топчета при двете деяния, за мястото, на което подс. С. е държала наркотичните вещества, несъмнено и еднозначно сочат на целта за разпространение. Релевираните в касационните жалби доводи за това, че не се касае до големи количества хероин, направени във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, са лишени от основание. За това квалифициращо обстоятелство нито е повдигано обвинение на подс. С., нито пък решаващите съдилища са възприемали подобна квалификация. По-тежката квалификация на извършеното от подсъдимата е обусловена от несъмнено установените обстоятелства на държане с цел разпространение на публично място и от извършването на деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационните жалби за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление (по чл. 354а, ал. 3 НК). Приложен е материалният закон, който е трябвало да бъде приложен. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. С. наказание за така извършеното престъпление - седем години лишаване от свобода. Претендира се в касационните жалби, че при определяне на размера на това наказание не е съобразено обстоятелството на дългогодишна наркотична зависимост на подсъдимата, довела до психически и поведенчески разстройства, както и несъответност на наказанието на целите на специалната превенция. Тези оплаквания са лишени от основание. С тях се е занимала подробно и аргументирано въззивната инстанция в решението си, като е разгледала обстоятелството на дългогодишна хероинова зависимост при подс. С. и настъпилите като резултат психични и поведенчески разстройства и го е оценила сред смекчаващите отговорността. При това, правилно са съобразени отегчаващите вината обстоятелства, каквито са предмета на деянието и неговата стойност. Не е налице необосновано надценяване на отегчаващите вината обстоятелства, нито игнориране на смекчаващите такива. Следва да се отбележи, че определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на значимите за отговорността обстоятелства, като не се касае до механичен сбор на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Според настоящия състав на поведенческите разстройства и снижаване на задръжките в резултат от наркотичната зависимост при подсъдимата не може да се отдаде допълнителна тежест, която да обоснове допълнително смекчаване на наказанието. Така отмереният размер на наказанието „лишаване от свобода” е в унисон с целите по чл. 36 НК, като въззивният съд е изложил правилни и обосновани съображения, че това наказание, предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания на С. за престъпления със същия обект на посегателство, е изцяло в унисон с целите на индивидуалната превенция. Не могат да бъдат възприети като основателни и възраженията в касационната жалба от защитника срещу наложеното кумулативно наказание „глоба” в размер на 20 000 лв. Наказателната отговорност на подс. С. е реализирана в хипотезата на чл. 54 НК и не са налице основания за неналагане на предвиденото в санкционната част на нормата кумулативно наказание „глоба”. Доколкото размерът на глобата е определен на предвидения в закона за извършеното престъпление минимум, е лишена от основание претенцията, че този размер не е съобразен с имотното състояние на подсъдимата. Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за липса на предпоставки за корекция на въззивното решение по отношение на наказанията, наложени на подс. С. за извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК - не се констатират основания за изменение на въззивното решение тъй като не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Подс. С. е сезирала ВКС с искане да бъде преведена от следствения арест в затвора в гр. Сливен. Това несъмнено следва да бъде сторено, доколкото с постановяване на касационното решение е налице влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на изпълнение. Подсъдимата следва да бъде преведена в затвора в гр. Сливен за изпълнение на наложеното й наказание „лишаване от свобода”. Следва да се има предвид, че съобразно писмените материали по делото, С. се задържа към момента в следствения арест по настоящето наказателно производство (по ДП № 829/13 г. , пр. пр. № 9694/13 г., което производство с Постановление на прокурор от СГП е обединено с ДП № 33/13 г., пр. Пр. № 129/13 г.). По изложените съображения касационната инстанция намери подадените жалби лично от подс. С. и от служебно назначения защитник за неоснователни, поради което същите следва да бъде оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 58 от 26.02.2014 г. по внохд № 55/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.