Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * съсобственост * общинска собственост * вписване на имот в капитала на търговско дружество


6
решение по гр.д.№ 875 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение



Р Е Ш Е Н И Е


№ 148

[населено място], 01. 08. 2013 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 875 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и Министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу решение № 123 от 13.06.2012 г. по в.гр.д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
С определение № 158 от 27.03.2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно разглеждане само жалбата на [фирма] на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: възниква ли съсобственост на основание пар.10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ между общината и търговско дружество с държавно участие при съинвестиране на средства за изграждането на един обект, който впоследствие е бил включен в капитала на това търговско дружество.
[фирма] е обжалвало решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във връзка с пар.10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС за установяване на собствеността на общината върху 32,20 % ид.ч. от хотелски комплекс „Шумен”. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд в обжалваната от този касатор част е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба [община] оспорва същата.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /възниква ли съсобственост на основание пар.10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ между общината и търговско дружество с държавно участие при съинвестиране на средства за изграждането на един обект, който впоследствие е бил включен в капитала на това търговско дружество/, настоящият състав на ВКС счита следното: Според първоначалната редакция на пар.10, ал.1 от ПЗР на Закона за общинската собственост, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението, включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Тази разпоредба урежда чия собственост са горепосочените обекти в хипотезата на завършен строеж. Налице е непълнота в закона относно това чия собственост става такъв обект при незавършен от общината строеж, каквата е хипотезата по настоящото дело. За тази конкретна хипотеза разпоредбата на пар.10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС следва да се приложи по аналогия като се изходи от общия принцип в правото за забрана на неоснователното обогатяване. С оглед на спазването на този принцип за случаите, когато обектът по пар.10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС е изграден частично със средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението и частично със средства на държавни предприятия или търговски дружества, следва да се приеме, че възниква съсобственост между съответната община и държавното предприятие или търговско дружество.
Разрешението на този въпрос не е в противоречие с приетото в посочените от касатора решения на ВКС: В решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 44 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е налице произнасяне по въпроса дали реституцията на реална част от имот по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС води до възникване на съсобственост в идеални части между реституирания собственик и Държавата като собственик на останалата реална част от парцела, а в решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр.д.№ 648 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е даден отговор на въпроса: може ли да възникне съсобственост по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ между наследниците на бившия собственик на земеделския имот и ползувателя на този имот. Тези решения нямат отношение към релевантния за настоящия спор въпрос: дали възниква съсобственост върху обекти по пар.10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС, които са изградени частично със средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението и частично със средства на държавни предприятия или търговски дружества,
С оглед отговора на този правен въпрос, обжалваното решение на Шуменския окръжен съд, в което по същество е прието същото /че в горепосочения случай съсобственост възниква/, е правилно.

По доводите в касационната жалба:
1. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /искова молба с неуточнен петитум за предаване на неиндивидуализиран съгласно изискванията на чл.27 от Закона за кадастъра и имотния регистър имот/. В исковата молба се претендира за признаване правото на собственост на [община] върху 33,3 % ид.ч. от хотелски комплекс Шумен. Тази индивидуализация на имота съответства на неговата индивидуализация по представените по делото актове за държавна собственост и актове за строителство на обекта и с оглед характера на този обект е достатъчна, така че да няма съмнение кой имот е предмет на делото. В чл.98 от ГПК /отм./ и в чл.127 от новия ГПК, където е уредено съдържанието на исковата молба, няма изискване имотът, за който се претендира да се индивидуализира съгласно изискванията на ЗКИР. Това е изискване само за вписването на исковата молба от съдията по вписване /чл.6, ал.3 от Правилника за вписване/. Към момента на завеждане на настоящото дело обаче /11.06.1997 г./ все още не е имало законово изискване за вписване на искови молби по дела за собственост. Това изискване е въведено за първи път с изменение на чл.112 от Закона за собствеността с ДВ бр.34 от 2000 г. Разпоредбата на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията, според която при вписване имотът следва да бъде описан съобразно данните по чл.60, ал.1-7 от ЗКИР, също е приета много след завеждане на делото /едва през 2004 г./. Поради това невписването на подадената през 1997 г. искова молба и неописването в тази искова молба на процесния имот съгласно изискванията на ЗКИР не прави исковата молба нередовна и съответно постановеното по нея съдебно решение не е недопустимо.
2. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на решението, изразяваща се в извод на въззивния съд /че процесният хотелски комплекс е бил изграден с държавни средства, предоставени на ОНС Шумен/, направен въз основа на заключения на експертизи, в които нямало такива изводи. В приетите по делото заключения на експертизи /конкретно в заключението на в.л.В. Е. от 15.03.2010 г./ е записано, че вложените до 31.03.1987 г. от [община] средства за изграждане на хотелския комплекс са бюджетни и собствени средства на ОбНС- [населено място]. Изводът на вещите лица, че при изграждането на хотелския комплекс ОбНС- Шумен е вложил бюджетни и собствени средства, се подкрепя и от всички останали приети по делото писмени доказателства /решение № 109 от 06.05.1987 г. на Бюрото на МС, разрешение за строеж № ... от 07.05.1979 г., протокол-образец 16, протокол от 27.05.1987 г. и др./. Това, че ОбНС- Шумен е вложил при изграждането на комплекса не само бюджетни, но и собствени средства, е още по-голямо основание да се приеме приложението на разпоредбата на пар.10, ал.1 от ПЗР на ЗОбС, която касае не само държавни средства, предоставени на общинските народни съвети, но и собствени техни средства /средства на населението на тези общини и от доброволен труд на това население/. Поради това дори и съдът да е допуснал неточност относно произхода на част от средствата, с които е изграден хотелския комплекс, то тази неточност не се отразява на правилността на решението и поради това не представлява такова нарушение, което би могло да е основание за отмяна на решението.
3. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение от страна на съда на разпоредбата на пар.10, ал.1 от ПРЗ на ЗОбС- че следвало да се приложи нормата на пар.10, ал.1 в нейната редакция след измененията през 1998 г., а не първоначалната редакция. Нормата на пар.10, ал.1 е материалноправна норма, която урежда по какъв начин се разпределя собствеността между общината и държавата /респективно държавни предприятия или търговски дружества/ върху изградени от общината с бюджетни и собствени средства обекти или с доброволен труд и средства на населението на тази община. От момента на нейното приемане общината придобива собствеността върху обектите, посочени в разпоредбата, дори те да са били включени в капитала, уставния фонд или да се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно участие. Последващото изменение на тази разпоредба не може да доведе до отчуждаване на вече настъпилото придобиване на собственост в полза на общините.
4. Всички възражения в жалбата във връзка с процента, който [община] притежава в процесния хотелски комплекс, са частично основателни. Настоящият състав на ВКС счита, че [община] притежава само 28,27 % от процесния хотелски комплекс поради следното: Безспорно е установено, че първичната счетоводна документация за вложените от общината средства в изграждането на процесния комплекс не се пази поради изтичане на срока за съхранението й /в този смисъл са заключенията на всички приети по делото експертизи/. За стойността на вложените от общината средства обаче е съставен протокол- образец 16 от 31.10.1989 г., в който е записана каква е стойността на комплекса към 1989 г. и каква част от тази сума е внесена от ОбНС-Шумен. Този протокол е съставен от назначена от държавен орган държавна приемателна комисия, в кръга на задълженията на която съгласно чл.40 от действащата към 31.10.1989 г. Наредба № 6 за държавното приемане на обектите по капиталното строителство /обн. В ДВ бр.5 от 17.01.1989 г. и отм.ДВ бр.28 от 05.04.1993 г./ се включва съставянето на такъв акт- образец 16. Един от разделите на този акт- образец 16 е раздел „Размер на използваните средства и възможности за достигане на проектната мощност”, в който раздел според чл.41 от Наредбата държавната приемателна комисията следва да запише размерът на използваните за построяване на обекта средства. Тъй като този протокол представлява акт, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, той представлява официален документ по смисъла на чл.143 от ГПК /отм./ и като такъв съставлява доказателство за изявленията и извършените от органа действия. Поради това отбелязаното в този протокол-образец 16 представлява доказателство за действителната стойност на вложените както от [община] средства в изграждането на обекта- 5 263 438 лв., така и за стойността на целия обект към момента на съставяне на този протокол през 1989 г. Друго безспорно доказателство за приблизителната стойност на вложените от [община] средства за изграждането на процесния комплекс е и приемо-предавателния протокол от 27.05.1987 г. В него е отбелязано, че общината е вложила общо 5 199 000 лв. в изграждането на хотелския комплекс. Този протокол, макар и частен документ, е подписан от праводателите на двете спорещи страни /представител на ОбНС- Шумен и представител на Българската асоциация за туризъм и отдих /Б./, която е праводател на касатора [фирма]/ и като такъв е доказателство за направено от праводателя на касатора признание, че ОбНС- Шумен е вложил посочените в този протокол средства при изграждането на процесния хотелски комплекс.
Стойността на хотелския комплекс според протокола- образец 16 от 31.10.1989 г. е 18 327 000 лв., но към нея следва да се добави и стойността на басейна, за който в протокола изрично е записано, че ще бъде изграден впоследствие и ще бъде част от хотелския комплекс. Тази стойност, според заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза и според съдържанието на приложения акт- образец 16 на приемателна комисия, назначена със заповед № 06-32 от 21.02.1991 г., е 291 359 лв. Или общата стойност на разходите за изграждане на процесния хотелски комплекс е 18 618 359 лв. /18 327 000 лв. плюс 291 359 лв./. Вложените от [община] средства /5 263 438 лв./ представляват 28,27 % от общата стойност на комплекса. Поради това искът за собственост следва да бъде уважен до размер на 28,27 % от хотелския комплекс, а за разликата до пълния предявен размер- отхвърлен.
С оглед изхода на делото /частична основателност на касационната жалба/ и размера на направените от двете страни разноски /6695 лв. разноски на касатора и 18 000 лв. разноски на [община]/, страните не си дължат разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 123 от 13.06.2012 г. по в.гр.д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собствеността на общината върху 3,93 % ид.ч. от хотелски комплекс „Шумен” И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за собственост на общината върху 3,93 % ид.ч. от хотелски комплекс „Шумен” /разликата между уважената част от иска за 32,20 % и действително притежаваната от [община] част от 28,27 %/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123 от 13.06.2012 г. по в.гр.д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собствеността на общината върху 28,27 % ид.ч. от хотелски комплекс „Шумен”.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.