3 Р Е Ш Е Н И Е № 94 Гр.София, 23.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 784 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 569/30.06.2010г., постановено по в.гр.д.№ 181/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 43/13.01.2010г. по гр.д.№ 1811/2009г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Н Д. Д. и Н. Й. Д. сумата от по 2000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на дружеството, изразяващи се в прекъсване на електроенергията в дома им за периода от 01.04.2003г. до 31.07.2004г., както и на сумите от по 230 лв. – обезщетения за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като през периода от месец април 2003г. до месец юли 2004г. касаторът едностранно е прекъснал снабдяването с електрическа енергия, с което е преустановил договорните отношения с ищците по иска. Незаконосъобразните действия на електроснабдителното предприятие се изразявали в нарушаване на законовото задължение по чл.54 ЗЕЕЕ да обслужва интересите на отделните потребители и на обществото и да обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия. С определение № 352/17.05.2011г. по т.д.№ 784/10г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване за произнасяне по въпроса: “Дали, когато има сключен договор, при изпълнение на който са причинени вреди, следва да се ангажира деликтната отговорност на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД?”. С определение № 140/01.03.2012г. по т.д.№ 784/10г. съставът на ВКС предложи на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя - договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”. Съгласно ТР № 4/2012г. от 29.01.2013г. по тълк.д.№ 4/12г. ОСГТК на ВКС отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. С приетото тълкувателно решение е даден отговор на поставения по чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос по настоящото дело. По същество на касационната жалба. Касаторът въвежда основанията по чл.281, т.3 ГПК за нарушение на материалния закон и необоснованост, доколкото поддържа, че по делото не са доказани елементите на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй като по делото е установено съществуването на договорни отношения между потребител на електрическа енергия и електроразпределителното предприятие. Съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, пр.3 ГПК за обезсилване на обжалваното решение на основание чл.281, т.2 ГПК, съгласно извършената служебна проверка за допустимост на въззивния акт / т.1 на ТР № 1/09г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Ищците се позовават в исковата молба на сключен договор с ответника – обществен снабдител на електрическа енергия, като по възникнал спор относно дължимостта на цена за консумирана електрическа енергия е постановено влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че претендираната от ответника сума, поради неплащането на която е прекъснато електроснабдяването в жилището им, не се дължи. При така въведените твърдения в исковата молба претенцията е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на договорно задължение. Въззивният съд е разгледал иск с правна квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като е изследвал елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане. По тези съображения въззивното решение се явява постановено по непредявен иск, поради което следва да се обезсили и делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неизпълнено задължение на ответника по договор за доставка на електрическа енергия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 569/30.06.2010г., постановено по в.гр.д.№ 181/10г. от Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.