РЕШЕНИЕ
№ 61
София, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 08.06.2020 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 82 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на „Подемкран“ АД, ответник в арбитражното производство, за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. т. 2, 5 и 6 ЗМТА на арбитражно решение на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
Ответникът „Кастело Прикаст“ ООД, ищец в арбитражното производство, оспорва исковете като неоснователни.
II. 1. Искането си за отмяна на арбитражното решение ищецът обосновава с твърдения и доводи, че арбитражният съд се е произнесъл по спор, непредвиден в арбитражното споразумение, а именно по иск по чл. 195 ЗЗД за законна отговорност за недостатъци, докато съгласно арбитражното споразумение на арбитраж между тези две страни подлежат само споровете, произтичащи от гаранционната отговорност. Поддържа се, че по споровете, произтичащи от законната отговорност за недостатъци, легитимирана страна е третото лице „Интерлийз“ АД (заместило ответника като страна по процесния договор съгласно последващо тристранно споразумение), съответно тези спорове подлежат на арбитраж пред АС при БТПП съгласно включената в това тристранно споразумение арбитражна клауза.
2. На второ място, твърди се, че арбитражният съд се е произнесъл не по предявения иск, основан на гаранционната отговорност на ищеца, а по непредявен иск за законна отговорност за недостатъци.
3. Ищецът твърди също, че между страните няма действащо арбитражно споразумение, което да учредява компетентност на ТАС при НЮФ за решаване на спорове между страните по процесния договор за продажба. По силата на по-късно сключеното тристранно споразумение ответникът изгубил качеството на страна по договора, респ. по свързаните с това качество материални права и задължения, оставайки единствено страна по отношения по гаранционното обслужване, уредени в по-късно сключен между настоящите страни договор за сервизно обслужване.
4. Накрая, поддържа се, че арбитражната процедура не е била съобразена със споразумението на страните, а именно приетите посредством препращане в арбитражната клауза правила, съдържащи се в Правилника на ТАС.
Конкретно се твърди, че в нарушение на чл. 37, ал. 6 ПТАС по компетентността си да реши спор за законна отговорност за недостатъци по чл. 195 ЗЗД, а е препратил към постановено при първото разглеждане определение, в което обаче такова произнасяне се твърди да не е налице.
Твърди се също, че с конкретни процесуални нарушения (произтичащи от допуснатото от решаващия орган смешение между гаранционна отговорност и законна отговорност за недостатъци) бил нарушен принципът за равенство на страните и ищецът бил лишен от възможност да се защити (чл. 22 и чл. 24 ЗМТА, чл. 4, ал. 3 и чл. 49, ал. 7 ПТАС).
Като такива процесуални нарушения се изтъкват непроизнасяне по допускане или отказ да се допусне изменение на иска (чл. 43, ал. 1 ПТАС), неизготвянето на доклад, отказът на решаващия орган да допусне поискани от ищеца технически експертизи, относими към гаранционната отговорност (дали доставените стоки функционират безаварийно и дали се експлоатират съобразно императивните правила за безопасност и инструкциите на производителя), и накрая – формирането от решаващия орган на изводи за факти (че в рамките на гаранционния срок са настъпили повреди, че тези повреди са били отстранени от ответника и че не е доказано ответникът да е извършвал действия, несъвместими с изискванията за експлоатация), за които по делото доказателства не са събирани.
5. Ответникът оспорва исковете с възражения, че с предходното решение на ВКС, с което е отменено първото постановено по това арбитражно производство решение, е прието че между страните съществува валидно арбитражно споразумение, по силата на което всички спорове относно гаранционната отговорност са възложени на ТАС. Поддържа се, че предявеният иск е основан именно на гаранционната отговорност на ищеца съобразно изложените в исковата молба твърдения, поддържани и при повторното разглеждане на делото от арбитражния съд.
Възразява се също, че арбитражният съд не е имал право да преразглежда въпроса за компетентността си, доколкото същият е бил решен с отменителното решение на ВКС; първоначалният доклад бил разяснен и допълнен в открито заседание; не е налице изменение на иска, а единствено е уточнено, че се поддържа първоначалната искова молба.
ΙΙΙ. 1. Атакуваното решение е било връчено на ищеца на 21.11.2019 г. Исковата молба е подадена на 14.01.2020 г. - в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
2. От събраните доказателства се установява следното.
С договор от 23.05.2013 г. ищецът се задължил да достави, монтира и пусне в експлоатация осем броя кранове, а ответникът се задължил да заплати цената им.
С чл. 6 от договора ищецът гарантирал, че, наред с останалото, артикулите са изправни, отговарят на заложените технически параметри и нямат дефекти вследствие на дизайна, вложените материали и изработката, като освен това се задължил да предоставя гаранционно обслужване за определен срок.
В чл. 8 страните предвидили, че всички спорове по договора подлежат на арбитраж пред ТАС при НЮФ съобразно неговия правилник.
На 04.06.2013 г. страните и третото лице „Интерлийз“ ЕАД сключили тристранно споразумение, съгласно което както правата, така и задълженията (вкл. задължението да се заплати цената и правото да се придобие собствеността) на ответника били прехвърлени на третото лице, с изключение на отношенията, свързани с техническата гаранция, гаранционното и следгаранционното обслужване, подмяната на части и ремонти, които остават да се уреждат между първоначалните страни. В чл. 10 било уговорено, че споровете между страните подлежат на разрешаване от АС при БТПП съобразно неговия правилник.
На 23.09.2013 г. страните сключили нов договор, с който ищецът се задължил да осигурява поддръжка (технически прегледи, ремонти и др. под.) на крановете, срещу месечно възнаграждение и при безплатно отстраняване на появилите се в рамките на гаранционния срок гаранционни дефекти и проблеми. В чл. 12 отново била уговорена компетентност на ТАС при НЮФ за разрешаване на споровете по този договор.
В исковата си молба, по която е образувано арбитражното производство, ответникът, квалифицирайки иска си по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, изложил твърдения, че след въвеждането на крановете в експлоатация започнали да се проявяват различни дефекти, в частност засягащи електрическата част на крановете с произтичащо от това намаляване на товароподемността им – всички подробно посочени в исковата молба. Посочено е, че след проведени изпитания крановете работят с по-малка от уговорената мощност на подемния механизъм.
В първото арбитражно заседание ответникът въвел нови фактически твърдения в смисъл, че е налице неточно изпълнение по договора поради монтирането на двигатели с по-ниска мощност от предвидената.
С решение от 09.01.2018 г. арбитражният съд, квалифицирайки иска по чл. 265, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗЗД, го уважил частично, приемайки, че е налице недостатък на работата, изразяващ се в отклонение от изискванията на възложителя, а именно монтиране на различни от уговорените електромотори и инвертори.
С решение № 100/30.07.2018 г. по т. д. № 399/2018 г. ВКС отменил арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА по съображения, че разгледаният иск по чл. 265 ЗЗД (съобразно извършеното изменение на основанието) е от компетентността на АС при БТПП съгласно арбитражната клауза по чл. 10 от тристранното споразумение от 04.06.2013 г.
При повторното разглеждане на делото от арбитражния съд в открито заседание на 19.12.2018 г. пълномощникът на ответника заявил, че поддържа първоначално предявения иск, след което с молба от 10.01.2019 г. уточнил, че поддържа твърденията, че ищецът е поел задължение да предоставя следпродажбено обслужване и да извършва поправка на всеки възникнал дефект, но не отстранил настъпилите и констатирани след въвеждане на крановете в експлоатация дефекти.
С писменото си становище по тази молба ищецът отново възразил за некомпетентност на арбитражния съд, поддържайки, че продължава да е висящ иск за законна отговорност за недостатъци, в молбата не се съдържа изрично изявление за изменение на иска, а в случай, че такова е налице, същото не следва да бъде допускано като затрудняващо защитата му.
В арбитражното заседание на 13.03.2019 г. решаващият орган, без да разгледа изрично въпроса налице ли е изменение на иска по основание и дали такова следва да бъде допуснато, обявил, че не е необходимо да се извършва нов доклад, тъй като такъв е направен с определение от 17.12.2014 г., като следва единствено да се приемат нови доказателства, които не са представени до този момент.
Във връзка с последователно поддържаните възражения на ищеца относно доклада в заседанието на 20.05.2019 г. решаващият орган обявил на страните, че предмет на спора са недостатъци и отстраняването им от ищеца (в арбитражното производство) вследствие неизпълнението на ответника (в арбитражното производство) за отстраняването им в рамките на гаранционния срок, при квалификация по чл. 195 ЗЗД.
В същото заседание решаващият орган отхвърлил искането на ищеца за изключване от доказателствения материал по делото на вече приетите експертни заключения, както и искането за назначаване на нова техническа експертиза по съображения, че относимостта на приетите заключения подлежи на преценка при постановяване на окончателния акт, а с новата експертиза се иска повторно събиране на вече събрани доказателства.
С постановеното на 05.11.2019 г. арбитражно решение решаващият орган е приел да е сезиран с иск, основан на последвали след въвеждането на крановете в експлоатация и в рамките на гаранционния срок редица аварии, поради което се наложило да бъде заменена електрическата система на всички кранове. Приел за установено, че електрическата инсталация на осемте крана е изпълнена в отклонение от изискванията на договора и офертата, несъответствията не подлежат на поправка и за пълното изпълнение на заданието съгласно офертата и договора несъответстващите елементи трябва да бъдат подменени. Приел също, че тези отклонения представляват повреди на повдигащите механизми, настъпили в договорените гаранционни срокове и съответно уважил иска частично.
Установява се също, че съгласно Правилника на ТАС при НЮФ: 1) по въпроси, неуредени от ЗМТА, правилника и арбитражното споразумение арбитражният съд процедира съобразно разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като осигурява на страните равни възможности за защита – чл. 4, ал. 3; 2) разглеждането на делото се възобновява, ако до изтичането на срока за представяне на писмени становища се установи някое от следните основания: нарушено право на страна да бъде изслушана, невъзможност на страна да се яви (и да уведоми арбитража за това) по независещи от нея причини и необходимост от допълнителни доказателства или допълнително изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на делото – чл. 49, ал. 7; 3) искът може да бъде изменен без съгласие на ответника (и без установен срок за това), но решаващият орган може да откаже да допусне изменение, което би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото – чл. 43, ал. 1.
IV. Въз основа на горните обстоятелства съдът прие следното от правна страна.
1. Съобразно изложените в исковата молба до ТАС твърдения първоначално предявеният иск се основава на неизпълнението на поетото с договора задължение за отстраняване на появилите се след началото на експлоатацията дефекти (подробно описани в исковата молба, където не са изложени твърдения за несъответствие на доставените кранове с уговорените технически параметри – най-близко до това е твърдението, че съоръженията работят с по-малка от оферираната, договорена и отразена в паспорта мощност на подемния механизъм, което обаче не е равнозначно на твърдение за несъответствие между уговорено и изпълнено).
Едва в първото заседание ответникът е въвел нови факти – че са монтирани двигатели с мощност, по-ниска от предвидената, което представлява неточно изпълнение. Въвеждането в процеса на тези обстоятелства, доколкото същите не са пояснение или допълнение на вече изложените в исковата молба факти, представляват фактическо основание, различно от първоначално предявеното и водещо до различна правна квалификация (законна отговорност за недостатъци вместо гаранционна отговорност). С това искът е бил изменен по основание, което с оглед произнасянето на решаващия орган по същество следва да се счита за допуснато, независимо от липсата на нарочно определение по чл. 43, ал. 1 ПТАС, респ. чл. 29 ЗМТА. В същия смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВКС, основано на решаващото съображение, че арбитражният съд се е произнесъл по изменения иск за законна отговорност за недостатъци, необхванат от действащата между страните арбитражна клауза (отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗМТА).
С оглед горното направените в първото заседание при повторното разглеждане на делото и в молбата от 10.01.2019 г. изявления на ответника не представляват уточнения, а ново, второ по ред, изменение на иска, тъй като към този момент арбитражният съд е бил сезиран съобразно първото изменение с иск за законна отговорност за недостатъци, основан на новите факти, въведени в първото заседание при първото разглеждане на делото.
В обобщение на изложеното дотук, с предприетото второ изменение на основанието арбитражният съд е бил сезиран с иск за гаранционна отговорност, основан на изложените в исковата молба факти, сред които несъответствието между уговореното и доставеното не е посочено.
2. Атакуваното арбитражно решение е основано на приетите за установени отклонения от уговорените изисквания на електрическите инсталации на осемте крана, които решаващият орган, без изложени в тази насока мотиви, декларативно е приел за настъпили в гаранционния срок повреди. Основаването на решението на тези факти и при приетата от решаващия орган правна квалификация по чл. 195 ЗЗД е достатъчно да обоснове извода, че с решението си арбитражният съд отново се е произнесъл по иск за законната отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ.
3. Не е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Във връзка с процесния договор между страните е сключено валидно арбитражно споразумение – арбитражната клауза по чл. 12 от договора, върху което се основава и компетентността на ТАС при НЮФ да разглежда споровете между страните, макар и само тези във връзка с гаранционната отговорност на ищеца (с оглед действието на следващата арбитражна клауза по тристранното споразумение). Изтъкнатите от ищеца доводи в тази насока са неоснователни, доколкото ограниченият обхват на арбитражната клауза не е равнозначен на отсъствие на клауза по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА по отношение на необхванатите спорове. Във връзка с това неоснователно е и позоваването на правните съображения по цитираното от ищеца решение № 76/16.07.2019 г. по т. д. № 849/2019 г. на ВКС, I т. о., доколкото същото е постановено при съществено различна фактическа и материалноправна обстановка. В същото изрично е подчертано, че в хипотезата на сключено арбитражно споразумение във връзка с конкретен договор (какъвто е и настоящият случай) приложими са основанията за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА - в зависимост от това дали страната е предявила иск за изводимо от договора материално право, който обаче е извън обхвата на арбитражната клауза (предл. 1) или арбитражният съд се е произнесъл по иск, различен от предявения (предл. 2). А основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА намира приложение в хипотезите, когато е предявено чуждо материално право (за което ищецът не се легитимира съгласно договора) или е предявено материално право, във връзка с което арбитражно споразумение изобщо не е сключено. В разглеждания случай с предявения иск за гаранционна отговорност (съобразно приетото по-горе, т. IV.1.) ответникът, ищец в арбитражното производство, нито е предявил чуждо материално право, нито право, за което изобщо да не е налице арбитражна клауза; напротив, предмет на предявения иск е именно вземане, основано на гаранционната отговорност на ищеца и включено в обхвата на арбитражната клауза.
4. Установява се въведеното основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗМТА. Съгласно тристранното споразумение от 04.06.2013 г. правата на купувача, основани на гаранционната отговорност, остават да се упражняват от ответника, съответно споровете между него и ищеца остават в обхвата на първоначалната арбитражна клауза по чл. 8, ал. 2 от основния договор (при съобразяване и на новата арбитражна клауза по чл. 12 от договора за сервизно обслужване). Останалите спорове във връзка с изпълнението на основния договор и тристранното споразумение, вкл. произтичащите от законната отговорност за недостатъци, съгласно арбитражната клауза по чл. 10 от това споразумение подлежат на разглеждане от друг арбитраж – АС при БТПП. Следователно, произнасяйки се по иск, основан на законната отговорност за недостатъци, арбитражният съд е разгледал спор извън обхвата на арбитражното споразумение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗМТА.
5. Налице е и основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА. С предприетото от ответника второ изменение на основанието предмет на предявения иск става претенцията за гаранционна отговорност, основана на изложените в исковата молба факти. Въведените след исковата молба при първото изменение нови факти (за несъответствие на доставеното с уговореното) остават извън фактическото основание на предявения иск. Като е основал решението си именно на това несъответствие, арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран – основание чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА.
6. Не е налице последното изтъкнато от ищеца основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА.
По приложението на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, в частност относно арбитражната процедура, е установена последователна практика на ВКС (т. д. № 920/2012 г., II т. о.; т. д. № 2651/2014 г., I т. о.; т. д. № 246/2017 г., II т. о.; т. д. № 1546/2018 г., II т. о.). Съгласно същата основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА са отклонения от приложимите правила, които засягат образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура като цяло, т. е. когато е приложен процесуален ред, различен от предписания от закона или уговорения в споразумението и не са основания за отмяна отделните процесуални нарушения в арбитражното производство. Това произтича от естеството на арбитража като средство за извънсъдебно уреждане на спорове, основаващо се на волята на страните и разпоредителната им власт спрямо техните частни правоотношения. Производството по чл. 47 ЗМТА не е такова по обжалване на арбитражното решение, в него на проверка подлежат единствено наличието и възможността за упражняване на тази воля и разпоредителна власт (съобразно особеностите на отделните основания по чл. 47, ал. 1 ЗМТА) и извън правомощията на ВКС е проверката на правилността на отделните процесуални действия на решаващия орган.
С оглед това съдържание на разглежданото основание по т. 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА не може да обоснове отмяна липсата на изрично произнасяне на решаващия орган по допускане на изменението на иска, особено при съобразяване, че съгласно чл. 29 ЗМТА и чл. 43, ал. 1 ПТАС изменението на иска не е ограничено със срок, а въпросът дали би създало особени затруднения на ответника е предоставен изцяло на преценката на арбитражния съд.
Не е такова основание и липсата на произнасяне по чл. 37, ал. 6 от Правилника относно компетентността на арбитража. Освен това, при постановено впоследствие решение, както в настоящия случай, ако същото е постановено в рамките на учредената от страните компетентност на арбитража липсата на изрично произнасяне, че такава компетентност е налице, остава без каквото и да било значение, а когато решението е постановено без или извън пределите на такава компетентност, същото ще подлежи на отмяна по т. 2 или т. 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, независимо дали решаващият орган се е произнесъл или не с нарочно определение.
Не са основания за отмяна и неизготвянето на нов доклад и отказът да се допуснат поисканите от ищеца доказателства. Преценката за допустимост и относимост на доказателствените средства в арбитражното производство е предоставена на арбитражния съд и правилността й, съответно обусловената от нея правилност на арбитражното решение, са извън предмета на производството по чл. 47 ЗМТА.
По същите съображения не подлежи на контрол, съответно не представлява основание за отмяна, и обосноваността и правилността на фактическите изводи на арбитражния съд – в конкретния случай по доводите, че решаващият орган е формирал фактически изводи, че в рамките на гаранционния срок са настъпили повреди, че тези повреди са били отстранени от ответника и че не е доказано ответникът да е извършвал действия, несъвместими с изискванията за експлоатация, за които по делото доказателства не са събирани.
7. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ЗМТА и съгласно чл. 49, изр. 1, пр. 2 ЗМТА делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане.
V. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените в настоящото производство разноски, претендирани съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства в размер на 15881.04 лв. държавна такса и 25800 лв. възнаграждение за адвокат. Предявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото, макар и заплатеното адвокатско възнаграждение да надхвърля определения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер (9470.52 лв.), същото не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед степента на фактическа и правна сложност на производството (с оглед установените основания за отмяна и обема на обосноваващите ги обстоятелства).
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
Отменя на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ЗМТА арбитражно решение от 05.11.2019 г. по в. а. д. № 29/2014 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
Връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане.
Осъжда „Кастело Прикаст“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Подемкран“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 41681.04 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: