Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр. София, 17.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1865 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. Й. срещу решение № 211/ 07.08.2012 г. по внохд № 487/12 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че въззивният съд не е допуснал твърдяните нарушения и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 105/ 30.03.2012 г. по нохд № 1012/12 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 18.06.2010 г. умишлено умъртвил Т. М. А., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и на осн. чл.116 ал.1 т.12 вр. чл. 29 ал.1 б.Б и чл. 58а ал.1 от НК е осъден на 12 години лишаване от свобода. В жалбата и в съдебно заседание защитата мотивира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения с доводи, че съдът неоснователно е отхвърлил искането за назначаване на комплексна СПЕ, която да отговори на въпроса бил ли е подсъдимият в състояние на афект и каква е степента на алкохолното му опиване. Твърди, че в обжалваното решение няма ясни и логични мотиви относно доказаността на обвинението, а от събраните доказателства не може да се установи факта, че леталният край на пострадалия е причинен от подсъдимия. Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. Софийският апелативен съд е извършил проверка на присъдата и е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, разглеждайки делото по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, тъй като са били налице законовите основания за това. За да направи този извод, съдът е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност и също е установил, че самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а е подкрепено от гласните и писмени доказателствени средства- показанията на свидетелите Я. и Т. и протоколите за оглед на местопроизшествието, както и от заключенията на дактилоскопната експертиза, на биологическата експертиза № Б-240/2010 г., на съдебно- медицинските експертизи относно причината за смъртта и механизма на причиняването й. Изложил е подробни и убедителни съображения защо приема, че фактите по престъплението и авторството на деянието са безспорно установени, поради което възражението на защитата за липса на мотиви е лишено от фактическо основание. Настоящият касационен състав не споделя оплакването, че като е отказал да назначи комплексна СПЕ Софийският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК изключва възможността съдът да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, като допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения /ТР №1/2009 г. на ОСНК/. Като е взел предвид, че касаторът е признал описаните от обвинението факти относно психичното му състояние към момента на деянието и степента на алкохолното му повлияване /установени от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи/, съдът не е имал каквото и да било основание да уважи искането на защитата. Не са налице основания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция правилно е квалифицирала деянието като престъпление по чл.116 от НК. Множеството силни удари в областта на тялото на А., фиксирането му с крака, довело до счупване на ребра и увреждания в гръдната и коремната области, както и притискането на шията с ръце, от което е настъпило счупване на подезичната кост и задушаването на пострадалия еднозначно сочат за умисъла на дееца да причини смърт, както законосъобразно е приел САС. Възражението на защитата, че деянието следва да се квалифицира като престъплението по чл.118 от НК е неоснователно. Съгласно заключението на комплексната експертиза касаторът се е намирал в по-изразено емоционално състояние, възникнало от променената от алкохола емоционална реактивност, без стеснение на съзнанието, характерно за физиологичния афект. Следва да се отбележи, че освен отсъствие на медицинските критерии, не са налице и юридическите параметри на по-леко наказуемия престъпен състав, защото действията на пострадалия А. не могат да бъдат квалифицирани като противозаконни, нито като насилие, тежка обида или клевета с възможност да настъпят тежки последици за дееца. Материалният закон е приложен правилно, поради което искането за оправдаване на подсъдимия или преквалификация на деянието е лишено от основание. Софийският апелативен съд е изложил подробни аргументи защо намира наложеното наказание за справедливо по размер, като е отговорил убедително на възраженията на защитата. Взел е предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства и ги е оценил коректно, съобразно действителната им тежест и значение за индивидуализацията на санкцията, която подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление. Основните доводи в касационната жалба се свеждат до оспорване на оценката, която въззивният съд е дал на подбудите за извършване на деянието и на самопризнанието на подсъдимия, като защитата счита, че тези обстоятелства са останали недооценени. Софийският апелативен съд е взел предвид подбудите на дееца, преценявайки поведението на пострадалия по демонстрирано желание за сексуална близост като смекчаващо вината обстоятелство, наред с останалите такива- добрите данни за личността му, семейното му положение и изразеното съжаление за извършеното. Сексуалните намеци и действия на А. обаче не са били агресивни, а и подсъдимият не е бил поставен в безизходна ситуация и е могъл да напусне дома му, поради което съдът правилно е отказал да ги възприеме като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Законосъобразна е и преценката, че самопризнанието не следва да се цени повторно при индивидуализацията на санкцията, защото на досъдебното производство то няма характер на признание за извършено убийство, а само за нанесен побой и не допринася съществено за разкриване на престъплението. Обвиняемият не е длъжен да дава обяснения, да прави признания или да съдейства за разкриване на обективната истина, като избраната линия на защита не се преценява в негова вреда. Когато обаче признаването на фактите по обвинението е направено в съдебна фаза и е послужило като основание за разглеждане на делото по специалната процедура на глава 27 от НПК, то не може да се разглежда като допълнително смекчаващо вината обстоятелство. Касационната инстанция споделя убедителните съображения на апелативния съд за отсъствие на законовите предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.58а вр. чл.55 от НК. Намира, че наказанието от 12 години лишаване от свобода, определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК, съответства на степента на обществена опасност на дееца и на тежестта на престъплението, поради което не е явно несправедливо. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211/ 07.08.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 487/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: