Р Е Ш Е Н И Е № 843 София, 21.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 315 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Р. Х. С. от [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 22.Х.2009г. по в.гр.д. № 3468/2008г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на процесуалния закон, необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения, че чрез непълни косвени доказателства и житейска логика не може да се опровергава презумпцията по чл.19 от СК /отм./, че въззивният съд неправилно разпределил доказателствената тежест с оглед обстоятелството, че ответницата не следва да доказва свой принос. По делото не било доказано, че парите по двете банкови сметки на ищеца са от продажбата на личен негов имот, че сумите по тях са от един и същ произход, нито за какво са похарчени изтеглените пари от втората сметка. Съдът не обсъдил възражението на ответницата и представените доказателства за симулативност на продажната цена на процесния имот, което било относимо към нейния принос, тъй като първоначалната цена е платена преди продажбата на апартамента в П. и не е налице пълна трансформация на лично имущество на ищеца при покупката на процесния апартамент. Съдът не обсъдил и направеното във въззивната жалба на ищеца признание, че с парите от сметките си давал за закупуване на жилище на дъщерята на ответницата, но не и за процесния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 944 от 13.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос “може ли презумпцията по чл.19 от СК /отм./ да се оборва само с косвени доказателства”. Ответникът по касационната жалба З. Х. Г. от [населено място], [община], е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 7326/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е признал по отношение на Р. С., че недвижимият имот, придобит по време на брака й със З. Г., представляващ ап. № в София, кв.П., [улица], секция ет. , заедно с мазе № и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 2.617% ид.части от 674/899.5 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ , кв. по плана на София, м.”М. л.”, предмет на нот.акт № 2001г., е изключителна собственост на Г., тъй като е придобит изцяло с лични средства от продажбата на негов личен имот, придобит преди брака му с ответницата. За да приеме, че ищецът е изключителен собственик на посочения имот, съдът се е основал на данните за операциите по негови банкови сметки, както и на установените по делото факти, че той продал собствения си апартамент за 35000 щ.д., 3500 щ.д. от които са му заплатени при сключването на предварителния договор на 04.ІХ.2001г., а остатъка от 31500 щ.д. – в деня на продажбата на 20.ІХ.2001г. чрез превод по банковата му сметка, че на 28.ІХ.2001г. по друга банкова сметка е получена сумата 30000 във валута, от която на същата дата са изтеглени 27400 – с левова равностойност 58689.98. Според нотариалния акт ищецът заплатил на продавача М. 10000лв. преди датата на изповядане на сделката – 01.Х.2001г., когато от сметката му е изтеглена във валута сумата 27400. Прието е, че тези доказателства са косвени, но и че от тях може да се направи единствен извод, че именно с тези пари е закупен имотът, защото ответницата не е направила твърдения и не е представила доказателства за закупуването му с общи семейни средства, при което презумпцията за съвместен принос е оборена. Изводът е и житейски оправдан с оглед липсата на твърдения и на доказателства, че по същото време ищецът или семейството са извършили други значителни разходи и с оглед установеното, че към датата на продажбата ищецът е бил пенсионер, а ответницата имала доходи в размер на 140лв. месечно, 80лв. от които давала за гледане на болната й майка, при което е житейски обосновано да се смята, че и двамата не са имали друг финансов ресурс, от който да вложат за закупуването на ап. № 2. В решение № 865/30.ХІІ.2005г. по гр.д. № 628/2005г. на ВКС І ГО е прието, че “установената в чл.19 ал.3 от СК /отм./ презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като насрещното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко”. В решение № 1058/17.Х.2008г. по гр.д. № 4588/2007г. на ВКС ІІ ГО е прието, че “касаторът не е провел пряко и пълно доказване на факта, че платената цена на придобития по време на брака имот представлява изцяло негови лични средства”. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, споделя изводите в посочените две решения, като допълва и следното: Потвърждаването от съда със сила на присъдено нещо на твърдяното спорно право е предпоставено от установяването по несъмнен начин, т.е. чрез пълно доказване, на пораждащите, изключващите или погасяващите го факти. По силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. С оглед на това в производството по иск с правно основание чл.21 от СК /отм./ в тежест на ищеца е да опровергае презумпцията по чл.19 ал.3 от СК /отм./, като проведе пълно обратно доказване, че вложените от него при закупуването по време на брака на вещ средства са от извънбрачен произход. Това може да се осъществи освен чрез пряко доказване на този твърдян факт и чрез косвено доказване – с установяване на факти, които са индиция, че правнорелевантния факт се е осъществил, но за да обосноват изискващото се пълно доказване, те трябва да създават сигурност за това, като изключват всякаква друга възможност. Касационната жалба е основателна. Необоснован и направен при съществено нарушение на процесуалните правила е изводът на въззивния съд, че с представените по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че вложените средства за закупуването от ищеца на процесния имот на 01.Х.2001г. са лични негови, произхождащи от продажба на личен негов недвижим имот – апартамент в П.. Установено е безспорно, че с предварителен договор от 04.ІХ.2001г. той е обещал продажбата на апартамента му в [населено място] за 35 000 щ.д., че при сключването на този договор е получил капаро в размер на 3 500 щ.д., че окончателния договор е сключен на 20.ІХ.2001г., като в нотариалния акт, в който той е обективиран, е посочено, че продажната цена е изплатена изцяло на продавача преди подписването на акта. Установено е още, че по сметката на ищеца в “Б.” – клон П. е отбелязан кредит в размер на 31 500 щ.д. с вальор 2001г. и дебит в размер на 30 000 щ.д. с вальор 27.ІХ.2001г., че по сметката му в “Б.” – София с вальор 2001г. е постъпил превод на 30000 /кредит - без посочване на вида валута/ с левова равностойност 63742.5, както и теглена на каса във валута на 27400 /дебит – без посочване на вида валута/ с левова равностойност 58689.98 с вальор 2001г. Несъмнено е, че процесният имот е закупен от ищеца 2001г. с посочена в нотариалния акт цена 10000лв. От тези данни, обаче, не следва нито че кредитът по сметката на ищеца в клона на “Б.” в П. е с произход заплатената му преди подписването на 20.ІХ.2001г. на нотариалния акт, чийто предмет е окончателния договор за продажбата на собствения му апартамент, продажна цена, нито че преводът на 30000 във валута по сметката му в “Б.” София с вальор .2001г. е от сметката му в клона в П., нито че именно с изтеглените на каса във валута на 2001г. /в “Б.” София/ суми той е закупил процесния имот. От друга страна, въззивният съд не е подложил на преценка установеното по делото, че за процесния имот ищецът на 28.ІХ.1998г. е сключил предварителен договор за продажба с [фирма] – М. М. /продавач и по окончателния договор/, че в този договор уговорената продажна цена е 15 200 щ.д., 1500 щ.д. от които ищецът е заплатил още при сключването му, не е взето предвид и твърдението на ищеца във въззивната му жалба, че е дарил 16 000 щ.д. от продажбата на собствения му апартамент за закупуването на апартамент № , находящ се на адреса на процесния, на името на дъщерята на ответницата. По този начин е установена симулативност на цената на процесния имот, посочена в нотариалния акт от 2001г., както и че 1500 щ.д. от цената не е платена от получената сума от продажбата на имота на ищеца. При тези данни ищецът, чиято е била тежестта, не е осъществил пълно обратно доказване, че е вложил при закупуването на процесния имот средства, получени от него от продажбата на собствения му апартамент в П., т.е. той не е опровергал презумпцията за придобиване на имота в резултат на съвместен принос. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закони. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия спорът бъде решен по същество чрез постановяване на решение, с което предявеният иск за установяване, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот на основание пълна трансформация на лични средства, бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на касаторката следва да бъдат присъдени 3415лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 22.Х.2009г. по гр.д. № 3568/2008г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Х. Г. от [населено място], [община], срещу Р. Х. С. от [населено място] иск за установяване, че недвижимият имот, придобит по време на брака помежду им, представляващ апартамент № в София, кв.П., [улица], секция А, ет.І, състоящ се от входно антре, дневна, кухня с трапезария, баня-тоалетна и балкон, със ЗП 52.74 кв.м, ведно с мазе № 11 със ЗП 5.92 кв.м и 3.863% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и 2.617% ид.части от 674/899.5 ид.части от дворното място, цялото от кв.м, съставляващо УПИ кв по плана на София м.”М. л.”, предмет на нот.акт н.д. № /2001г. на нотариус Ал.М. с район на действие СРС, е изключителна собственост на З. Х. Г. на основание чл.21 ал.1 от СК /отм./, тъй като е придобит изцяло с лични средства от продажбата на негов личен апартамент, придобит преди брака му с Р. Х. С.. ОСЪЖДА З. Х. Г. от [населено място], [община], да заплати на Р. Х. С. от [населено място] 3415лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: