Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр.София , 05 април 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Момчил Бенчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 126/2023 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимия Е. О. М., чрез защитника му адв. И. М. и от частните обвинители С. И. Я., М. С. В., Б. С. Я., С. А. А., М. К. А. и С. С. М., действаща лично и със съгласието на майка си А. К. И., чрез повереника им адв.М., срещу решение №180 от 05.12.2022 г., постановено по внохд №391/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО. Основното оплакване в жалбата на подсъдимия е свързано с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оспорва се приетата от решаващите съдилища правна квалификация на деянието по чл.343 ал.3 от НК, а именно, че то е извършено след употреба на наркотични вещества, като се твърди, че са били допуснати съществени нарушение на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.В тази насока се прави оплакване за нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.3, чл.24 ал.2 и чл.20 ал.2 от Наредбата; за това, че не е била представена контролна проба от кръв в лабораторията в НИКК [населено място]; че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества са били нанесени поправки в отразените номера на три от взетите проби; че не е съобразен протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство, в който документ е отразен отрицателен резултат за такава употреба; че този протокол не е бил приложен към протокола по чл.14 ал.2 от Наредба №1 и не е бил изпращан на лабораторията в [населено място], изготвила токсикохимичната експертиза. Според защитата, нарушенията на Наредба №1 създават основателно съмнение, че след изследването с техническо средство Drug test 5000 показало липсата на прием на наркотични вещества, са последвали действия по поправка на протокола за взетата проба кръв и добавяне на цифрата 2 в края на номера на стикера, които действия водят до извод за неясен произход на кръвта, обект на изследване от токсикохимическата експертиза и в крайна сметка компрометират заключението й. На следващо място се възразява срещу извода на съда за недостоверност на резултата от проведеното изследване с техническо средство за употреба на наркотични вещества от подсъдимия. По-нататък, оплакването за нарушение на материалния закон се свързва с извода на съда, че от субективна страна деянието е осъществено при самонадеяност, а не при небрежност, като се твърди, че този извод е необоснован и почива само на малка част от свидетелските показания. Прави се оплакване за непълнота на АТЕ-за, поради недостатъчната обоснованост на причините за настъпилото ПТП, като се развиват собствени съображения за наличие на „аквапланинг“, секунда преди излизането на автомобила от пътното платно. В жалбата се релевира и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, досежно което са изложени конкретни доводи. Моли се да бъде изменен атакуваният съдебен акт и да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление- чл.343а ал.1 б.“г“ от НК, както и да се намали размера на наложеното наказание. В жалбата на повереника на частните обвинители С. Я., М. В., Б. Я., С. А., М. А. и С. М., действаща лично и със съгласието на майка си А. И., макар и да са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, на практика се изразява недоволство единствено от размера на наложените на подсъдимия наказания, като се твърди, че същите са явно несправедливи. Възразява се срещу приетите от въззивния съд като смекчаващи отговорността обстоятелства съжалението, изказано от подсъдимия за настъпване на произшествието и младата му възраст . Същевременно се посочва, че са налице неотчетени отегчаващи отговорността фактори- младата възраст на жертвите, броя на причинените съставомерни телесни повреди на пострадалата С. М. и допуснатото нарушение на правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП от подсъдимия, което не е в причинна връзка със съставомерния резултат. Отправя се укор към въззивната инстанция, че изобщо не е коментирала степента на обществената опасност на деянието и дееца, съобразно изискванията на чл.54 от НК. Моли се да бъде уважена касационната им жалбата, като въззивният съдебен акт бъде отменен с оглед увеличаване размера на наказанията на подсъдимия- над средния към максималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден за престъплението, за което Е. М. е признат за виновен, а по отношение наказанието лишаване от правоуправление- то да бъде за максимално дълъг срок. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв. М., процесуален представител на посочените по-горе частни обвинители поддържа подадената от тях касационна жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Досежно жалбата на подсъдимия взема становище за нейната неоснователност и моли да не бъде уважавана. Защитникът на подсъдимия също поддържа всички отразени в касационната жалба аргументи, подкрепящи претендираните от тях касационни основания. Поставя акцент на два допълнителни довода, а именно:1. че протокола за медицинско изследване от 14.07.2019 г. не е бил подписан от подсъдимия, поради което не може да се установи дали той е знаел за нанесените в документа поправки и дали е бил съгласен с тях; 2. че не са имали възможност да направят възражения по заключението, отразено в протокола за токсико-химичната експертиза, тъй като той им е бил връчен девет месеца след образуване на производството, като в него изрично е било отбелязано, че от комплекта на пробите липсва контролна проба, а единствената епруветка с кръв е била изразходвана при изследването. Що се отнася до жалбата на частните обвинители моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че материалния закон е приложен правилно, понеже по делото безспорно е установено, че произшествието е настъпило в резултат на неправомерните действия на подсъдимия след употреба на наркотично вещество, последната установена по надлежния ред. Прокурорът пледира за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в нито една от фазите на наказателния процес, а наложените на подсъдимия наказания определя като справедливи. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият Е. О. М. изказва съжаление за смъртта на загиналите и моли да му бъде постановена минимална присъда, като бъде оправдан за употребата на наркотични вещества. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №260025 от 15.11.2021 г., постановена по нохд №2366/2020 г., Окръжен съд- гр. Стара Загора е признал подсъдимия Е. О. М. за виновен в това, че на14.07.2019 г. на км. 01+400 от път III-667 в землището на [населено място], при управление на МПС- л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- на М. О. А. и С. С. Я. и средна телесна повреда на С. С. М., като деянието е осъществено след употреба на наркотични вещества- метамфетамин, поради което и на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 б.“б“ пр.1 във вр.с ал.1 б.“б“ и б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, като го е оправдал да е извършил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание чл.343 г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от седем години. С присъдата подсъдимият Е. М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По въззивен протест на Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора /с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и по двете предявени му обвинения и завишаване размера на наложените му наказания/, въззивна жалба на подсъдимия М. и въззивна жалба от повереника на частните обвинители С.Я., М.В., Б.Я., С.А., М.А. и С.М., действаща със съгласието на майка си А.И., пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №391/2022 г., приключило с решение №180 от 05.12.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. На първо място е необходимо да се отбележи, че въззивното решение в частта, с която е била потвърдена първоинстанционната присъда относно оправдаването на подсъдимия Е. М. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 пр1 от НК, е влязла в сила. Това е така, тъй като изобщо липсва касационен протест срещу постановения съдебен акт от апелативния съд. Съгласно т.4 от ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г., на ОСНК „Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция“. В конкретния случай подсъдимият М. е оправдан по едно от двете обвинения, присъдата в тази част е потвърдена с въззивното решение, липсва протест на прокуратурата, което обосновава влизането в сила на съдебния акт на АС-Пловдив в тази част. По доводите на подсъдимия и защитника му за допуснати нарушения на материалния закон. 1.На първо място следва да бъде разгледана претенцията им за допуснати съществени нарушения на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/, обосноваващи отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК /деянието да е извършено след употреба на наркотични вещества/. Това оплакване е било релевирано и пред въззивният съд, който подробно и задълбочено го е обсъдил в мотивите на решението си /л.14-17 вкл. и л.21-22/ и аргументирано го е отхвърлил като неоснователно, извод, споделящ се от настоящият касационен състав. Доколкото същото оплакване се навежда отново пред ВКС, последният следва да вземе отношение по него , като изложи и някои допълнителни съображения. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че решаващият съд е положил максимални усилия и е попълнил делото с всички възможни доказателства, относими към правилното изясняване на коментирания въпрос. По делото са налице два талона за изследване с номера съответно №0016394 / л.202 т.1 от д.п/ и №0016395 /л.192 т.2 от д.п./. На всеки от двата талона е залепен стикер, надписан с номер, който съвпада с номера на талона, като е прибавена и цифрата едно. Така, стикерът върху талон с №0016394 е обозначен с надпис 0016394 1, а стикерът върху талон с № 0016395 е обозначен с надпис 0016395 1. Всеки един от двата талона е бил придружен с осем броя стикери и в този смисъл доводът на защитата за липса на предвидения в Наредба №1 брой стикери към талона за изследване, е неоснователен. Това е така, тъй като по отношение на талон за изследване №0016394 - на него е бил залепен стикер със същия номер и допълнителна цифра 1, като към талона са били приложени пет броя стикери / три броя със №№ 0016394 4, 0016394 5 и 0016394 6 и два броя- ненадписани стикера/. Към тези шест броя стикери следва да бъдат добавени и двата стикера, описани в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /л.78 т.1 от сл.д./, които са с номера по протокола 0016394-2 и 0016394-3, и с които са били запечатани двете проби с кръв за изследване на алкохол. При тези данни се установява, че броят на стикерите към талон № 0016394 са били точно осем, така както изисква разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба №1. По аналогичен начин стоят нещата и със стикерите, касаещи талон с №0016395, които също са осем. Първият стикер е бил залепен върху талона -0016395 1, към него са били приложени още четири ненадписани стикера, а от Протокола за медицинско изследване е видно, че със стикери с №№0016395 2, 0016395 3 и 0016395 4 са били запечатани две проби кръв и една урина. Действително част от приложените към двата талона стикери не са надписани, но важното в случая е, че те не са били и използвани в процедурата по установяване на алкохол или наркотични вещества у подсъдимия. Защитата прави възражения за нанесени поправки в отразените в Протокола за медицинско изследване цифри на три от стикерите, с които са били запечатани пробите. В тази насока следва да се отбележи, че в самия протокол провелият изследването д-р Д., собственоръчно е вписал, че поправките са негови и е положил подпис, удостоверяващ това му изявление, от една страна, а от друга, при разпита му в съдебно заседание в качеството на свидетел, той е обяснил възможните причини, поради които се е наложило да извърши тези поправки, които не са необичайни с оглед характера и спецификата на дейността му. Освен това, протоколът за медицинско изследване е бил подписан от подсъдимия и в този смисъл твърдението на защитата, че същият не е видял поправките, поради което не е могъл да възрази срещу тях, не може да бъде възприето. Не е нарушена разпоредбата на чл.15 ал.2 и ал.3 от Наредба №1, тъй като видно от Протокола за медицинско изследване, са били взети две проби кръв за изследване на алкохол /стикери с №№0016394-2; 0016394-3/ и две проби кръв и една проба урина за изследване на употреба на наркотични вещества /стикери с №№ 0016395-2, 0016395-3 и 0016395-4/, т.е. били са налице две контролни проби кръв, които подлежат на съхранение, а останалите проби кръв и пробата урина се били използвани за химическо и химико-токсикологично изследване. Действително контролната проба кръв не е била изпратена в НИКК, изготвил химико-токсилогичната експертиза, с което е допуснато нарушение на регламента на чл.20 ал.1 от Наредба №1. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото изследването е извършено на 06.04.2020 г., в срока на съхранение на контролната проба кръв, който съгласно чл.26 ал.4 от Наредба №1 е не по-малък от 12 месеца и най-рано би изтекъл на 14.07.2020 г. При това положение за подсъдимия и защитника му не е имало пречка да поискат повторно изследване, доколкото те са разбрали за констатираното наличие на наркотични вещества у подсъдимия най-късно на 04.06.2020 г., когато на Е. М. е било предявено постановление за привличане на обвиняем от същата дата, в присъствието на защитниците му адвокати Н. и М., и в което постановление е отразено, че престъплението по чл.343 от НК е извършено след употреба на наркотични вещества- метаамфетамин. В посочения процесуален документ е била изписана текстово и цифрово разпоредбата чл.343 ал.3 от НК, поради което обвинението е било напълно ясно и защитниците на подсъдимия е следвало да отчетат инкриминираното квалифициращо обстоятелство и ако желаят да поискат повторно изследване. По-нататък, в изготвената химико-токсилогична експертиза не са посочени номерата на стикерите, с които са били изпратени пробите кръв и урина, както и не е бил изпратен протокола за медицинско изследване от 14.07.2002 г., нито документа, удостоверил липса на наркотични вещества, при изследване с техническо средство. На първо място, видно от разпоредбата на чл.24 ал.2 от Наредба №1, задължителните реквизити, които се вписват в протокола за химико-токсикологично изследване не съдържат изискване за вписване на протокола за установяване на употреба на наркотични вещества с тест. Този протокол изобщо не е необходимо да се изпраща до лабораторията, предвид разпоредбата на чл.20 ал.1 от Наредба №1, предписваща, че на експертите се изпращат само пробите кръв и урина, талона за изследване и Протокола по чл.14 ал.2. Що се отнася до липсата на вписване в протокола за химико-токсикологично изследване на цифровите обозначения върху стикерите и на протокола за медицинско изследване от 14.07.2019 г., това нарушение е било преодоляно посредством разясненията на вещото лице Н., дадени в съдебното заседание пред първостепенния съд. Според тях протоколът за медицинско изследване, доколкото е общ и за двете изследвания- за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества, вероятно е бил изпратен заедно с талона за изследване на алкохол, но независимо от неговата липса, експертът е категоричен, че този документ няма съществено значение за проведеното изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на подсъдимия. Досежно липсата на обозначения върху стикерите, с които са били залепени пробите кръв и урина, експертите са обяснили, че са пропуснали да отбележат номерата им, но те са били записани в лабораторен дневник. За изясняването на този въпрос е била назначена допълнителна експертиза, установила, че на НИКК-МВР са били предоставени две проби за анализ: проба кръв, взета от лицето Е. О. М., поставена в един брой вакуумна епруветка от 8 мл., надписана ръкописно с трите имена, възрастта на лицето, датата и часа на вземане на пробата, облепена с холограмен стикер на Пътна полиция - МВР с №0016395 3 и проба урина, взета от същото лице, поставена в пластмасов контейнер с винтова капачка, надписана ръкописно с трите имена, възрастта, дата и час на вземане на пробата, облепен с холограмен стикер на Пътна полиция -МВР с №0016395 4. При това положение, от една страна се констатира пълно съвпадение между означенията върху стикерите, описани в протокола за медицинско изследване по талон №0016395 и тези в допълнителната експертиза, а от друга страна, съдът приема, че ако номерата на стикерите в действителност не са били отразени във водения лабораторен дневник от вещите лица, те не биха могли да ги посочат в експертизата, защото към момента на нейното изготвяне, е невъзможно тяхното узнаване. Проследявайки хронологията на издадените документи и извършените на подсъдимия изследвания се установява, че талон за изследване с №0016394 и талон за изследване с №0016395 са били съставени на 14.07.2019 г. в 19:50 часа /часа на връчването им на подсъдимия/, протоколът за медицинско изследване, удостоверяващ вземането на кръв и урина от Е. М., е бил съставен на същата дата в 20:20 часа, а извършената проверка с техническо средство Drug test 5000, отчела отрицателен резултат за седем вида психотропни наркотици, е била осъществена в 22:16 часа. При това положение извършването на теста изобщо не е било необходимо, но доколкото той е факт, следва да се обсъди противоречието между неговия резултат и този, получен при химико-токсикологично изследване касателно наличието/липсата на наркотични вещества. В тази насока, първостепенния съд е назначил и изслушал съдебно медицинска токсикологична експертиза, изготвена от водещ експерт в областта на токсикологията. Това заключение е било подробно обсъдено от въззивната инстанция и основателно кредитирано. В него се съдържа обяснение на получената на пръв поглед парадоксална разлика, касаеща употребата на наркотично вещество. На първо място, според експерта, това е така, тъй като специализираните апаратни изследвания, използвани при химико-токсикологичната експертиза са от 3,5 до 5 пъти по-точни и прецизни в сравнение със скрининговите тестове чрез техническо средство; че с течение на времето е налице тенденция към снижаване на наличието на наркотик, като той първо напуска входната врата, после кръвта и накрая урината, както и че са установени 6,1% фалшиво отрицателни резултати за техническо средство. Изхождайки от горепосоченото, в съдебното заседание вещото лице категорично е заявило, че отчитането на резултата чрез изследване на кръвна проба е безспорен. Предвид изложените дотук съображения, ВКС намира, че наличните доказателства не поставят под съмнение идентичността между кръвната проба, взета от подсъдимия и описана в Протокола за медицинско изследване от 14.07.2019 г. /оспорена от защитата/ и тази, изследвана от вещите лица, изготвили химико-токсикологичната експертиза. Нещо повече, не следва да се подминава и факта, че наркотично вещество е установено не само в кръвта, но и в урината на Е. М.. Освен това, касационният състав приема, че резултата от експертното изследване е обективния, предвид заключението на СМТЕ-за, обяснила обосновано и в рамките на професионалната компетентност на вещото лице причините за констатираните разликите по отношение употребата на наркотични вещества от подсъдимия, установени чрез експертизата и техническото средство. 2. Защитата на подсъдимия оспорва субективната страна на престъплението и по конкретно приетата от решаващия съд форма на непредпазливост, а именно „престъпна самонадеяност“. В мотивите на въззивната инстанция не се констатират грешки при извеждане на субективната съставомерност на престъплението, резултат от обективно установеното поведение на дееца. Интелектуалният момент при самонадеяност се характеризира с това, че деецът предвижда вероятното настъпване на престъпни последици от определен вид или на конкретния престъпен резултат, като най-често предвиждането е абстрактно, т.е той има познание за това, че деянието може да предизвика отрицателни последици от определен вид, а не конкретните настъпили последици. За самонадеяността е характерно, че при преценката на конкретните фактически обстоятелства, субектът на престъплението надценява определени фактори или свои възможности, подценява значението на други обстоятелства, поради което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата. Волевият момент се изразява в това, че деецът е мислил да предотврати общественоопасните последици на деянието. Субективната му увереност, че съставомерните последици няма да настъпят може да се прояви в: - пораждане на представа, че едно или няколко обстоятелства, които образуват причината за настъпване на общественоопасните последици, няма да се проявят в действителност; - в неправилна преценка на обстоятелствата, че макар и деянието да предизвика причинен процес, чрез някакво свое последващо поведение той ще прекъсне този процес и последиците няма да настъпят. Съобразно приетите от апелативния съд факти подсъдимият управлявал лекия автомобил между [населено място] и /населено място/, като пътното платно по което се движел било мокро и с образувани по него локви, превалявал дъжд. Въпреки тези обстоятелства Е. М. управлявал превозното средство криволичейки и извършвайки зигзагообразни движения, което допълнително намалявало устойчивостта на автомобила. Това рисково поведение на водача не може да бъде игнорирано, а следва да бъде разгледано във връзка и с конкретната причина, довела до настъпване на произшествието. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, основната причина за пътния инцидент е липсата на непрекъснат контрол на превозното средство от страна на водача, резултирал в напускането на автомобила на платното за движение в дясно, загуба на странична устойчивост, завъртане в отрицателна посока,удар в дърво и преобръщане. От цялостното поведение на водача по зигзагообразно и криволичещо управление на автомобила по мокър и хлъзгав път, с локви, може да се направи извод, че същият е предвиждал вероятното настъпването на дисбаланс и неустойчивост на автомобила, в резултат на което биха могли да настъпят престъпни последици от определен вид. Рисковото му поведение на пътя, обосновава и извод за наличие на субективната увереност, че той ще е в състояние да предотврати негативните последици, разчитайки на бързите си реакции и умения, които обаче са се оказали недостатъчни. В подкрепа на този извод са и сведенията, предоставени от св.М. за това, че преди да настъпи произшествието возещите се в автомобила са пищели и са молели подсъдимия да спре да шофира по безразсъден начин, но въпреки това той им е отвръщал със смях и не е коригирал поведението си. В тази насока действията му са били повлияни и от употребеното наркотично вещество, което е потенцирало самочувствието му на водач на МПС. А това неоправдано самочувствие е намерило израз в подценяване на ситуацията и надценяване на вътрешните възможности, съгласно разясненията на вещото лице проф.И.. ВКС не споделя тезата на защитата, че след като експертите по АТЕ-за не приемат наличие на зигзагообразно движение, това означава,че автомобилът се е движил праволинейно след излизането му от завоя на разстояние от 123-124 метра преди да напусне платното за движение. Тук е важно да се отбележи, че причината вещите лица да не възприемат такова движение са противоречивите свидетелски показания. Това обаче не означава, че съдът не може да кредитира някои от тях, след като извърши внимателна съпоставка на противоречивите данни, както е сторила апелативната инстанция. Изключителна дискреция на решаващия съд е да приеме за достоверни и обективно дадени част от свидетелските показания /в случая тези на св.М./, а някои от тях да отхвърли, стига в мотивите си да интерпретира тяхното съдържание съобразно действителният им смисъл и изложи убедителни причини за взетото решение. В този смисъл контролираната инстанция не търпи укор. С оглед на изложеното, ВКС верифицира извода на апелативния съд, че деянието е извършено при формата на непредпазливост-самонадеяност. 3. Несъгласието на защитата на подсъдимия, с приетото от съда, че М. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, не може да бъде споделено. Това е така, тъй като видно от АТЕ-за, техническата причина за настъпването на произшествието е не нещо друго, а именно загубата на контрол на автомобила от страна на водача му. Правилен е извода на съда, че в случая не може да се говори за наличие на „аквапланинг“. И този извод не е произволен, а се базира на устните разяснения в съдебно заседание, направени от вещите лица по АТЕ-за, според които същите не разполагат с конкретни данни, за да може да се направи подобно заключение, тъй като ако е била налице локва, е необходимо да се знаят нейните параметри /големина и дълбочина/, както и точното й местонахождение. Експертите- автоинженери са били категорични, че липсват свидетелски показания, които да сочат на възникване на динамичен хидропланинг или аквапланинг. Цитираните в жалбата показания на свидетелите Б., С., И. и Ю. не съдържат конкретика относно интересуващите вещите лица въпроси, макар и да свидетелстват за това, че пътят е бил мокър, с неравности и локви. От друга страна, в протокола за оглед на местопроизшествие е констатирано, че пътната настилка е от едрозърнест асфалт без големи побитости и неравности, частично мокра, като на някои места по асфалта са намерени малки локви. Следственото действие е извършено около половин час след произшествието / първото регистрирано повикване на тел.112 е в 19:02 часа/, поради което съществена промяна досежно наличието на голяма и дълбока локва на мястото на произшествието не би настъпила, ако такава в действителност е съществувала. Фотоалбумът, който служи за онагледяване на констатациите по протокола, също не показва наличието на локва/локви на мястото, където автомобилът е напуснал платното за движение, всъщност локви липсват и на направените обзорни снимки. Предвид всичко изложено дотук, настоящият касационен състав счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон и наказателната отговорност на подсъдимия правилно е била ангажирана за извършено престъпление по чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 б. „б“ пр.1 във вр.с ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК. На следващо място касаторите /подсъдимия и частните обвинители/ оспорват размера на наложените на Е. М. наказания, като в двете жалби са направени противоположни искания. ВКС счита, че липсва явна и очевидна диспропорция между размера на наложеното на подсъдимия М. наказание седем години лишаване от свобода и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна или неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Независимо, че престъплението, извършено от подсъдимия е непредпазливо, конкретната форма на непредпазливост- самонадеяност, завишава обществената му опасност. Обществената опасност на подсъдимия е изводима не само от предходните данни за личността и съдимостта му, но и от характеристиките по изпълнение на конкретната престъпна деятелност. Действително подсъдимият е неосъждан и няма данни за други негови криминални прояви, но обстоятелството, че е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества и рисковия начин на упражняване на тази дейност, не могат да бъдат подминати. По-нататък въззивната инстанция не е пропуснала да обсъди всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства- необремененото съдебно минало на подсъдимото лице, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за извършеното, младата му възраст. Липсват неотчетени смекчаващи отговорността фактори, като в тази насока следва да се отбележи, че процесуалното поведение на подсъдимия, няма отношение към определяне размера на наказанието Освен това, твърдението на защитата на подсъдимия, че е налице оказана помощ, която би следвало да се отчете при индивидуализация на наказанието, е лишено от основание. По делото липсват доказателства, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Обстоятелството, че М. е държал в ръцете си С. Я. и е викал за помощ не запълва критерия за нейното наличие, тъй като тези действия е необходимо обективно да бъдат насочени към спасяване на живота й. Преминаващите покрай произшествието автомобили са спрели, не защото подсъдимият е викал за помощ, а защото са възприели катастрофиралата лека кола, подсъдимият не се е обадил на тел.112 и съгласно свидетелските показания не е взел участие по изваждането на останалите пострадали. Касационният съд не възприема тезата на частния обвинител за това, че подсъдимият не е изразил съжаление за случилото се, макар и да не споделя изложените в обратния смисъл аргументи на проверявания съд. В хода на триинстанционното съдебно производство подсъдимият М. е изразявал своето отношение към настъпилите трагични събития. Съдът няма специални знания да прецени характеристиките на психическите процеси, протичащи в подсъдимия във връзка с деянието и настъпилия от него безспорно изключително тежък резултат- смърт на две лица и телесни повреди на още едно. Разкаянието е специфичен морален акт, който може да бъде проява на съвест или на чувство на срам, обективиран чрез гласно признаване пред околните на съжаление за случилото се. Именно за това съдебната практика приема, че изказаното съжаление за извършеното от подсъдимия по време на наказателния процес /въпреки, че не е длъжен да го прави/, станало достояние на съда и страните по делото, е израз на започнал поправителен ефект на евентуалното очаквано от дееца наказание. Оспорването от страна на частното обвинение на младата възраст на подсъдимия в контекста на смекчаващо обстоятелство, не може да бъде прието. Законово определената младежка възраст дава основание да се счита, че процеса на изграждане на морални императиви у тези лица не е приключил, поради което и отговорността им следва да бъде смекчена. Не така стоят нещата с претенцията на повереника на частните обвинители за отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство възрастта на пострадалите лица. Настоящият касационен състав приема, че всяка възраст е от значение. Противното би довело до неоправдано отчитане като смекчаващо обстоятелство случаите, в които пострадалите са на висока възраст. По-нататък, не се констатират пропуски на въззивната инстанция при очертаване на кръга от отегчаващи отговорността обстоятелства, с едно изключение, а именно броя на съставомерните телесни повреди, причинени на пострадалата С. М.. Извън горното, правилно е било прието, че нарушението на режима на скоростта не следва да бъде причислявано към тези фактори. Принципно е вярно, че всяко едно нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от подсъдимото лице, което не е в причинна връзка с съставомерния резултат, следва да се има предвид при реализацията на наказателната му отговорност. В конкретния случай обаче, величината на превишената скорост от 3 км/час е пренебрежимо малка, /разрешена скорост -90 км/час, скорост на движение- 93км/час/, поради което този факт не следва да намери място сред обстоятелствата, завишаващи отговорността му. В заключение ВКС намира за необходимо да подчертае, че отмерването на наказанието не представлява механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до избор на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното и личността на дееца и на целите по чл.36 от НК. В този смисъл определеното на подсъдимия М. наказание от седем години лишаване от свобода, не е явно несправедливо. Досежно размера на наказанието лишаване от правоуправление, касаторите не сочат конкретни аргументи, по които ВКС да вземе отношение. По изложените съображения, настоящият касационен състав прие, че не са налице претендираните касационни основания, поради което двете касационни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180 от 05.12.2022 г., постановено по внохд №391/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/