Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 9 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2103/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения М. П. П., от [населено място], Бургаска област, депозирано чрез защитника му- адв. С. К., срещу влязлата в сила присъда № 6 от 17. 02. 2011г., на Сливенския военен съд, постановена по НОХД № 330/ 2010г., по описа на съда, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Поддържа се, че влязлата в сила присъда е постановена в нарушение на закона, предвид осъждането на искателя П. без наличието на годни и несъмнени доказателства по делото, за извършени от него в съвкупност измама и противозаконно ползване на подправени официални удостоверителни знаци. Искането е за отмяна на влязлата в сила присъда и постановяване на съдебен акт, съответен на закона и доказателствата по делото, в унисон с установената съдебна практика, и евентуално, с приложение на института на чл. 78а НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения М. П. П. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- депозирано е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК. Разгледано по същество, е частично основателно. С цитираната първоинстанционна присъда Военният съд- гр.Сливен, е признал подсъдимия М. П. П., от [населено място], Бургаска област, за виновен в това, че в периода от м. януари 2007г. до м. юни 2009г., в поделение 44380- [населено място], при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от подправени официални удостоверителни знаци- билети за автобусен превоз, поради което и на основание чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на глоба в размер на 200 лв. Признал е подсъдимия П. за виновен и в това, че в периода от м. септември 2009г. до м. февруари 2010г., в поделение 44380- [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Командира на поделението, че ползва автобусен транспорт за пътуване от [населено място]- [населено място], и с това причинил имотна вреда на поделението в размер на 113, 40 лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 2, б. „в” НК, го е осъдил на глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо, най- тежко наказание на подсъдимия М. П. П., а именно- глоба в размер на 300 лв. Присъдил е разноски по делото в полза на държавата, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдата не е обжалвана и протестирана, влязла е в сила и не е проверявана по касационен ред. Релевираният в искането за възобновяване довод за нарушение на закона е развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с изложени аргументи срещу доказателствената дейност на съда, концентриращи се върху доказателствената основа на приетите за установени по делото фактически положения, поставени в основата на осъждането на П.. Възраженията, че осъденият е бил лишен от обективен, безпристрастен и справедлив процес пред независим съд, са неоснователни. Не е вярно също, че доказателствата са преценявани едностранчиво и фрагментарно, а решаващият съд е основал фактическите си констатации единствено на доказателствените източници, посочени от държавното обвинение, като е игнорирал оневиняващите дееца. В този смисъл, правнорелевантните обстоятелства, относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес, дефиниран с нормата на чл. 102 НПК, са доказани по изисквания от закона несъмнен и категоричен начин. Обясненията на осъдения са обсъдени и анализирани обективно, съвкупно с останалите доказателствени средства в рамките на формираната съвкупност, като военният съд е изходил от законосъобразното разбиране, че макар и източник на доказателства, те са и основно средство за защита в процеса, за което са изложени подробни съображения. В този смисъл, при събирането, проверката и оценката на доказателствата, настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18, и чл. 107 НПК- по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че доказателствата са преценявани от инстанциите по същество изопачено или тенденциозно, или че им е придадено съдържание, различно от действителното. Като е кредитирал едни доказателствени източници, а не други (частично- обясненията на подсъдимия), но е изложил съображенията си за това, основани на закона и доказателствата по делото, съдът не е допуснал приписваното му процесуално нарушение. Осъществявайки контролните си правомощия, ВКС намери, че доводът за нарушение на материалния закон е частично основателен, доколкото приетите за установени по делото фактически обстоятелства не могат да формират правен извод за осъществено от осъдения съставомерно деяние по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК. П. е признат за виновен и осъден затова, че е възбудил и поддържал заблуждение у командира на военното поделение, в което служи, че използва автобусен транспорт за пътуване по маршрута [населено място]- [населено място], и с това причинил имотна вреда на поделението. Безспорно е по делото, че деецът живее постоянно в [населено място], Бургаска област, поради която причина пътува до работното си място в поделението в [населено място], а така също, че от [населено място] до [населено място] не е имало организиран транспорт за военнослужащите. Доказателствено обезпечено е и обстоятелството, че деецът е бил включен в списъка на правоимащите на транспортни разходи по маршрута [населено място]- [населено място]. При тези фактически положения, приети за установени от самия решаващ военен съд, буди сериозно недоумение ангажирането на наказателната отговорност на редник П. за измама, макар и в маловажен случай, предвид очевидната липса на осъществено от обективна страна престъпно деяние. При безспорните данни, че в инкриминирания период осъденият редовно се е явявал на работното си място, спазвайки установеното работно време и график, липсва каквото и да било основание да се приеме, че той е формирал (и поддържал вече наличната) неправилна представа у командира на поделението за инкриминираните конкретни факти от действителността- в случая, че ползва обществен транспорт от [населено място] до [населено място], за да го мотивира да извърши съответния акт на имуществено разпореждане. Отсъствието на обсъждания до тук обективен признак на престъплението измама, прави конкретното деяние несъставомерно, а това налага отмяната на проверявания съдебен акт, в тази му част, като осъденият П. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в рамките на приетите фактически положения по влязлата в сила присъда, съобразно правомощията на настоящата инстанция в производството по възобновяване, по чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Оправдаването на дееца за едно от престъпленията във формираната реална съвкупност, налага и отмяната на влязлата в сила присъда, и в частта й по приложението на чл. 23, ал. 1 НК. ВКС намира, че принципно законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за престъплението по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в какъвто смисъл възраженията в искането за възобновяване са неоснователни. Безспорно е, че представените от дееца билети за автобусен превоз с номинал, коригиран чрез полагане на мастилен отпечатък, по своята правна същност, представляват подправени официални удостоверителни знаци, а също, че през целия инкриминиран период, транспортните фирми, обозначени върху билетите като изпълнители на превоза, изобщо не са използвали подобни билети, респ. такива не са били продавани на пътниците. Следователно, изводът на съда за несъстоятелност на твърденията на П., че такива билети са му били продавани легитимно по време на пътуванията му, е верен и доказателствено обезпечен. Престъплението по чл. 276, ал. 2 НК е формално и за съставомерността на деянието е без значение как деецът се е снабдил с инкриминираните автобусни билети, а също и дали самият той е съпричастен към подправянето им. Достатъчно е съзнателното им ползване, което той е изпълнил с представянето им в поделението, ползвайки ги за удостоверяване на заплатена превозна цена. За това престъпление обаче са налице материално-правните предпоставки за приложението на института на освобождаване на осъденото лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по чл. 78а НК, а именно: престъплението е умишлено, наказуемо с глоба от сто до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, на Глава осма НК, няма причинени имуществени вреди- престъплението по чл. 276, ал. 2 НК е формално (или т. нар. престъпление на просто извършване). Това налага ВКС да упражни контролните си правомощия в производството по възобновяване, като на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и съгласно задължителните предписания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2011г. на ОСНК на ВКС, измени проверяваната присъда, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, освободи осъдения М. П. П. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание- глоба в размер на 150 лв. При определяне на точния й размер, настоящата инстанция отчете всички налични смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като съобрази и нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. В останалата си част, искането за възобновяване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 330/ 2010г., по описа на Военен съд- гр.Сливен, ОТМЕНЯВА постановената по същото дело присъда № 6 от 17. 02. 2011г., В ЧАСТТА, с която подсъдимият М. П. П., от [населено място], Бургаска област, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и по приложението на чл. 23, ал. 1 НК, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. ИЗМЕНЯВА същата присъда, В ЧАСТТА, с която подсъдимият М. П. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК- на глоба в размер на 200 лв., като на основание чл. 78а, ал. 1 НК, го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ- ГЛОБА в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: