4 Р Е Ш Е Н И Е № 60153 гр. София, 09 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар ..……………….…. МИРА НЕДЕВА ……...……… и с участието на прокурор ……… ГАЛИНА СТОЯНОВА ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 616/2021 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на адв. А., повереник на частния тъжител и граждански ищец М. Г. М., срещу въззивна присъда № 260042 от 22.03.2021 г., постановена от Софийския градски съд, НО, 12-ти въззивен състав по в. н. ч. х. д. № 4581/2020 г. В жалбата на повереника е посочено, че постановената въззивна присъда е незаконосъобразна, което оплакване е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което се претендира отмяна на съдебния акт. В депозираното допълнение към касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът е приложил разширително и превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства и не се е съобразил с инкриминираните в тъжбата думи, изречени от подсъдимата И.. В тази насока са изложени съображения, че въззивният съд е приел, че твърденията на подсъдимата са истински, а не неверни, независимо от липсата дори на едно пряко доказателство частният тъжител М. да е оказвала натиск за прием на деца в детска градина. Наред с това повереникът отбелязва, че ценените от съда гласни доказателства, с които се обосновава приложението на чл. 147, ал. 2 от НК, не са и от категорията на косвените, тъй като от тях не можело да се направи еднозначен и категоричен извод, че натискът върху подсъдимата е бил оказан от М.. Твърди се, че от показанията на нито един от свидетелите не се установявало, че частният тъжител М. се е обаждала на подсъдимата и й е оказвала натиск за прием на деца в детска градина не по установения ред. Не са били доказани по несъмнен начин и твърденията на подсъдимата за наличието на обаждания от М., смс-и и листчета с имена и ЕГН на деца, за които е било направено искане да бъдат приети в детската градина, поради което съдът неправилно е приложил чл. 147, ал. 2 от НПК и е нарушил материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. По делото е постъпил отговор на касационна жалба от подсъдимата М. И. чрез адв. П. и адв. Х.. В процесуалния документ се излагат съображения за недопустимост на подадената от частния тъжител касационна жалба, както и аргументи за нейната неоснователност. В съдебно заседание на касационната инстанция частният тъжител и граждански ищец М. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от поверениците адв. А. и адв. М., които поддържат жалбата по развитите в нея съображения. Подсъдимата М. И. пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Защитниците й адв. П. и адв. Х. считат жалбата освен за недопустима, и за неоснователна. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакувания съдебен акт, в случай че приеме жалбата за допустима. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 104011 от 27.05.2020 г., постановена по н. ч. х. д. № 2477/2018 г., Софийският районен съд, 105-ти състав, е признал подсъдимата М. Г. И. за виновна в това, че на 22.12.2017 г. след 07.30 ч. в [населено място], в предаването „Тази сутрин“ по BTV, в интервю пред водещия А. Х., разгласила позорни обстоятелства за М. Г. М., а именно, че същата в качеството й на директор на Дирекция „Образование“ при Столична община й е оказала натиск за прием по „втория начин чрез телефонни обаждания и ес-ем-ес-и“ на деца в детска градина „З.“ в [населено място], на която подсъдимата е била директор, като деянието е извършено публично, чрез изявления в медийното пространство спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението с изявленията си в проведеното интервю да е приписала конкретно престъпление на М. Г. М.. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимата И. да заплати на частния тъжител и гражданския ищец М. М. обезщетение от 5 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъплението, като е отхвърлил като неоснователен иска до пълния му размер от 20 000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата са били възложени направените от частния тъжител и граждански ищец разноски по делото. По жалба от подсъдимата чрез защитниците й срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНЧХД № 4581/2020 г. по описа на СГС. С атакуваната присъда № 260042 от 22.03.2021 г. въззивният съд е отменил присъдата на СРС, като е признал подсъдимата И. за невиновна по повдигнатото й обвинение, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от М. М. граждански иск до уважения размер от 5 000 лева. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК въззивният съд е осъдил частния тъжител М. да заплати разноските по делото. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. При тези данни ВКС намира, че претенцията на частния тъжител и граждански ищец М. М. за касационна проверка на новата присъда на СГС, постановена по в. н. ч. х. д. № 4581/2020 г. по реда на глава двадесет и трета от НПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред настоящата инстанция производство следва да бъде прекратено. Въпреки че в обжалваната присъда е отразено, че може да бъде протестирана и обжалвана пред ВКС в 15-дневен срок от обявяването й, този съдебен акт не подлежи на касационен контрол, като посоченото от въззивния съд указание не може да дерогира закона. С атакувания съдебен акт въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като е отменил първоинстанционната осъдителна присъда и е постановил нова оправдателна, но това е сторено при разглеждането на наказателно дело от частен характер. Известно е, че необходимо условие за образуване на касационно производство е правото да се атакуват посочените в чл. 346 от НПК съдебни актове. В генерален план при регламента на допустимостта на касационната проверка е възприета идеята, че триинстанционното производство е принципно и преобладаващо разрешение, от което са възможни изключения по определени категории дела, какъвто се явява и настоящия случай. Разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК (доп. – ДВ, бр. 63 от 2017, в сила от 05.11.2017 г.) изрично, лимитативно и без възможност за разширително тълкуване посочва съдебните актове, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. От изброяването на подлежащите на касационен контрол съдебни актове във визираната разпоредба произтича извод, че по касационен ред могат да се атакуват новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК. Следователно законодателят е изключил от обсега на касационната проверка делата от частен характер, разглеждани от районен съд като първа инстанция и от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. Съгласно актуалната редакция на чл. 346 от НПК на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК продължават да подлежат съдебните актове по дела за някои престъпления, при които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия (например обсебване, измама, изнудване и др., когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния – чл. 218в от НК). Това е така, защото съгласно чл. 35, ал. 2 от НПК визираните престъпления се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция и съобразно чл. 45, ал. 1 от НПК –от апелативния съд като въззивна инстанция, съответно подлежат на касационен контрол. Настоящият случай обаче не попада в тази хипотеза, защото делото е било подсъдно на районния съд като първа инстанция и на окръжния – като въззивна. С оглед тези доводи настоящият съдебен състав счете подадената от повереника на частния тъжител и граждански ищец М. Г. М. касационна жалба за процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Г. М. срещу въззивна присъда № 260042 от 22.03.2021 г. на Софийския градски съд, НО, 12 въззивен състав, постановена по в. н. ч. х. д. № 4581/2020 г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 616/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, НК, І н. о. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.