6 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1284/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е №447 гр.София, 05 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1284/2015 година Осъденият Ц. А. К. е подал на 25.VІІІ.2015 год.-според пощенската регистрация, до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК, искане да бъде възобновено делото на Бургаския окръжен съд, по което той е бил осъден. Делото – нохд 255/2015, е първоинстанционно, а присъдата по него – 92/4.V.2015 год. е за смъртта, причинена на 14.V.2014 год. на Е. Д. Д., резултат от т.нар. професионална непредпазливост, която осъденият проявил при работа с електрически верижен трион по време на изграждане на дървен навес. Осъждането е за престъпление по чл.123, ал.1 НК (за бързата и неизбежна смърт на пострадалия след порязване на шията му поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност), а наложеното наказание е 1 година и 4 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години. Наложеното наказание е с 1/3 по-малко от определеното от съда – 2 години лишаване от свобода, станало възможно заради проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие (чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а НК). Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена; не е била и проверявана друг път по реда на възобновяването. Искането, което е подал осъденият К., съдържа позоваване на трите основания за възобновяване на делото, свързани в чл.422, ал.1, т.5 с чл.348 НПК, както и доводите, които подателят му е отнесъл към всяко от тези основания. По изхода на делото във ВКС е поискано както най-благоприятното за осъдения – да бъде оправдан още в тази инстанция, така и алтернативата: или връщане на делото за ново разглеждане в съдебната или досъдебната му фаза, или смекчаване на наказателната отговорност, като се приложи по-лек закон или по-леко наказание. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователно. ВКС намери, че влязлата в сила присъда трябва да бъде оставена в сила и по реда на възобновяването. Липсват основанията по този ред за възобновяване на делото. Освен неоснователно, искането поражда най-напред съмнение за истинския му адресат. Даже само информативният прочит на присъдата сочи явното разминаване между нейните мотиви и твърдения на искателя за тяхното съдържание. Твърди се например, че съдът бил заменил анализа на доказателствата с няколкоредова декларация, а това твърдение, - въпреки че е придружено с цитати от решения на ВКС и на Европейския съд по правата на човека – очевидно се разминава с цялата четвърта страница от мотивите към присъдата. Подобно отношение може да бъде констатирано и към действия на разследващия полицай, който е упрекнат или за несъществуващи, или за незначителни нередности. Несъществуващо е порочното оформяне (без подпис на обвиняемия) на „средната” страница от постановлението за привличането му като такъв от 1.Х.2014 год. – това е просто с.2 от документ, който трябва да бъде подписан единствено от неговия автор (вж. на л.128 от досъдебното производство); незначителна е грешката „ал.1” от чл.123 НК да бъде цитирана като „т.1”, допусната при това само в аналогичното по-ранно постановление от 16.V.2014 год. (пак там, л.8). Прочитът на включените от прокурора и съда в бланкетната норма на чл.123 НК правила от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на правилата от двете министерски наредби за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, № 7/1999 – на работните места и при използване на работното оборудване, и № 2/2004 – при извършване на строителни и монтажни работи, също сочи на разминаване с претенцията за неотносимост на тези правила към инкриминираното поведение. Вярно е, че изрично „те не [го] касаят изцяло” (искане за възобновяване, с.4), но тъкмо затова в правната квалификация на инцидента са включени правила и от Инструкциите за употреба на верижен трион „М.”, изготвени от неговия производител. Тъкмо последните правила конкретизират задължителността на по-общите нормативни, законови и подзаконови правила, и позволяват ясно да се види как нарушаването им е довело до смъртта на пострадалия – най-вече на онези правила, които осигуряват стабилно („на твърда земя”) положение на тялото на работещия с триона, за да бъде овладяно възможно инерционно движение („откат”) на инструмента и така да се предотврати евентуално нараняване с него на друго лице (К. в случая е работил с триона не само върху покрива на дървената конструкция, но поискал пострадалият да му помага седнал срещу него и държащ само с ръце обработваните с триона греди). Правната рамка при определяне на инцидента изяснява впрочем и неоснователността на главното възражение в искането за възобновяване на делото – за вероятния принос на пострадалия за собственото му увреждане; на тази претенция са посветени несъгласия по всички, предвидени в закона аспекти на оспорването – материални, процесуални, справедливост на наложеното наказание. Неоснователността на материалноправния аспект на възражението за неотчетен вероятен принос на пострадалия, произтича от липсата на нарушени и от него професионални правила – в качеството му на случайно привлечен помощник пострадалият няма как също да е бил субект на проявената от осъдения т.нар. професионална непредпазливост, има на предвид от чл.123 НК и от правилата, към които той бланкетно препраща. Става дума за принцип, според който „няма да е налице престъпление по тези текстове [на чл.123, 124 и 136 НК], ако не се установи по всяко конкретно дело, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорт на машини и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат”, както и – в случая по важно – че „[т]ози принцип важи и при обсъждане на въпроса за съпричиняване на резултата от страна на пострадалото лице” (П.2/79-Пл., мотиви, т.6; интересно е, че същият цитат може да бъде открит и в искането за възобновяване, но в подкрепа на вече критикувания по-горе прочит на законовите и подзаконовите правила за безопасност на труда). Възможно е, разбира се, без да изключва отговорността на обвиняемия, която е налице при всички случаи, пострадалият да е допринесъл за увреждането си чрез „проявена обикновена непредпазливост […, нарушавайки] обичайни или житейски правила за охрана на безопасността на труда” (цит. постановление, пак там). В тази насока, поради липса на доказателства, наистина не е достигната пълна яснота; прокурорът е констатирал на с.5 в обвинителния акт, че „[е]кспертизата не може да изключи действие на пострадалия, при което се е доближил до верижния трион”, а в крайно сметка съдът също не е приел в мотивите си подобен принос. Възможно е било, от друга страна, макар и да е признал липсата на принос на пострадалия, за да се възползва от провеждането на съкратено съдебно следствие в първата инстанция, подсъдимият въпреки това да използва друга възможност: „в рамките на признатите фактически обстоятелства по обвинителния акт […] да се установяват и противопоставят правопроменящи […] обстоятелства, свързани с […] индивидуализация на санкционните последици” (ТР 1/09-08-ОСНК, мотиви, т.8.1.). Не е използвана обаче не само цитираната възможност, а даже и въззивното обжалване като процесуално средство за постигане по този начин на по-благоприятно санкциониране. Друг е въпросът, че сега ВКС не вижда в производството пред себе си не само процесуален път за отстраняване на евентуалните доказателствени пропуски в защитата на обвиняемия, но и необходимост от смекчаване на отговорността и на наложеното наказание; още повече – след обвързването в искането за възобновяване на делото на тези две последици като следващи една от друга: санкционната в зависимост от основателността на доказателствената. Със самостоятелно значение за изхода на делото е претенцията за смекчаване на отговорността, основана на чл.123, ал.4 НК – този път за значението на приноса на дееца, който „след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия”. И тази претенция не е била оставена без внимание в оспорения съдебен акт и за нейната неоснователност ВКС би могъл само да добави указаното в П. 1/83-Пл., във връзка с аналогичната разпоредба при престъпленията по транспорта, че „помощта [трябва] да е била необходима” (т.5, б.”б”), нещо, и изключено, когато смъртта настъпва веднага или почти веднага. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 92/4.V.2015 год. по нохд 255/15 на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ