Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 17.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 976 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура и по жалби на подсъдимите А. Н. С. (чрез адв. Т. Б.), подсъд. Б. Е. Е. (чрез адв. М. Т.), подсъд. Р. С. Х. (самостоятелно и чрез адв. А. К.), подсъд. Д. Л. М. (чрез адв. Н. Г.) против нова присъда № 560 от 08.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 5/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд. В протеста се навеждат доводи за неправилно приложен материален закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с извършеното оправдаване на подсъдимия С. П. да е организирал престъпната група и на подсъд. Р. Х. – да е участвал в нея, както и доводи за явната несправедливост на наказанието на подсъдимия Х., по смисъла чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В касационните жалби подсъдимите А. Н. С., Р. С. Х., Д. Л. М. и Б. Е. Е. останали недоволни от наложените им наказания и претендират за тяхното намаляване по размер, както и прилагане на института на условното осъждане. Отделно от касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, подсъдимите С. и Х. навеждат касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения, а подсъдимият С. – и основанието за нарушен материален закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения и подновява искането за отмяна на съдебния акт в оправдателната му част, и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбоподателите и техните защитници считат подадения протест за неоснователен. Поддържат изложените в касационните жалби доводи и настояват за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане по същество. Подсъдимият С. Д. П., който не е подал жалба, не взема становище в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста и на жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 64 от 06.07.2012 г. по н.о.х.д. № 1368/ 2011 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия С. Д. П. да е организирал и ръководил, а подсъдимите: А. Н. С., Д. Л. М. и Б. Е. Е. – участвали в организирана престъпна група, създадена в периода от месец януари до 22.05.2010 г., с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 243 и чл. 244 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 НК (за подсъд. П.) и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и чл. 54 НК (за останалите подсъдими) наложил наказания лишаване от свобода, съответно в размер на девет години (за подсъд. П.), в размер от шест години (за подсъд. С.) и по три години (за подсъд. М. и подсъд. Е.), а подсъдимият Р. С. Х. оправдал изцяло за участието му в групата. Със същата присъда подсъд. С. П. (като подбудител), подсъд. А. С. (като подбудител и помагач – набавил средства: пластики за банкови карти и четец за магнитни карти M.), в съучастие с подсъдимия Д. Л. М. (като извършител), били признати за виновни в това, че в периода от месец януари до 22. 05. 2010 г. в [населено място] подсъдимият М. подправил платежни инструменти – 25 броя банкови разплащателни карти, поради което и на основание чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 НК съдът наложил на подсъд. М. наказание от пет години лишаване от свобода, а на основание чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 (за П.) и във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (за С.), и чл. 54 от НК, наложил на останалите двама съучастници (подбудители и помагач) наказание от девет години лишаване от свобода. Подсъдимият А. Н. С. бил признат за виновен и в това, че през периода 22.02.2010 г. - 21.05.2010 г., в [населено място], в [населено място] и в [населено място], в условията на продължавано престъпление, си служил с подправени платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК – банкови разплащателни карти, за които знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 НК било наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Подсъдимият А. Н. С. бил признат за виновен и в това, че на 22.05.2010 г., в [населено място] и в [населено място], държал предмети и материали – неистинска лична карта с №[ЕИК] (на името на Д. Ф. А.), за която знаел, че е послужила за преправяне на български документ за самоличност и копие от лична карта с №[ЕИК] (на името на Л. И. Б.), за която знаел, че е предназначена за съставяне на български документ за самоличност, и деянието е извършено с цел имотна облага, за което и на основание чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и чл. 54 НК, бил осъден на две години лишаване от свобода. Подсъдимият Д. Л. М. бил признат за виновен и в това, че през периода от месец януари до 22.05.2010 г. в [населено място] и [населено място] пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени и че са послужили за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3 във вр. с чл. 243, ал. 2 от НК и чл. 54 НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода. За същото по вид престъпление бил признат за виновен и подсъдимият Б. Е. Е. за това, че през периода от месец януари до 22.05.2010 г., в [населено място], придобил, пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3 във вр. с чл. 243 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК бил осъден на една година лишаване от свобода. Подсъдимият Б. Е. Е. бил признат за виновен и в това, че през периода от месец януари до 20.05.2010 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага придобил от подсъдимия С. чужди движими вещи, на обща стойност 1920 лева, за които е знаел, че са придобити от другиго (подсъд. С.), чрез престъпление по чл. 244 от НК, поради което и на основание чл. 215 ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК, бил осъден на две години лишаване от свобода. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. Х. С. бил признат за невинен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 246, ал. 3 във вр. с чл. 243, ал. 2 от НК. На всеки от подсъдимите Пловдивският окръжен съд наложил, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежкото наказание от определените им за всяко престъпление. Отложил по реда на чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години, изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода на подсъдимия Б. Е., а на подсъдимите С. П. и А. С. определил първоначален строг режим в затвор за изпълнение на наказанията им от девет години лишаване от свобода, докато на подсъдимия Д. М. определил първоначален общ режим за изпълнение на наказанието от пет години лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип. Приспаднал, на основание чл. 59 от НК, предварителните задържания на всеки от подсъдимите с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимите възложил солидарно разноските по делото. С решение № 148 от 19.12.2013 г. по н.д. № 347/ 2013 г. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение отменил постановеното по делото въззивно решение № 189 от 29.11.2012 г. по в.н.о.х.д. № 402/ 2012 г. на Плавдивски апелативен съд, Първи наказателен състав и върнал делото за ново разглеждане. С нова присъда № 560 от 08.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 5/ 2014 г. Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав, отменил в съответните части първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия Р. С. Х. за виновен в това, че през периода от месец януари 2010 г. до 22.05.2010 г., в [населено място], пазил и укривал предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3 във вр. с чл. 243, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. За някои от включените в предмета на престъпление вещи отново бил оправдан, вместо съдът да отмени в съответната й оправдателна част присъдата на окръжния съд. С новата присъда въззивният съд оправдал подсъдимия С. П. да е организирал престъпната група, а подсъдимия Д. М. – да е участвал в същата група от месеците януари до март 2010 г., включително, защото преценил, че е встъпил като участник по-късно, през м. април същата година. Апелативният съд оправдал подсъдимия Д. М. да е подправил като извършител по чл. 243, ал. 2 от НК две разплащателни карти от всичките платежни инструменти, а подсъдимите П. и С. – да са го подбудили към подправяне на тези два платежни инструмента, като подсъд. С. и да го е подпомогнал за тях. Оправдал частично подсъдимия Д. М. да е пазил и укривал една магнитна карта от общо единадесет броя платежни инструменти в извършеното от него престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, но увеличил размера на определеното за това престъпление наказание от две на четири години лишаване от свобода. Наложеното на подсъдимия Д. М. наказание за престъплението по чл. 243, ал. 2 от НК апелативният съд увеличил от пет години на седем години лишаване от свобода и определил първоначален строг режим за неговото изпълнение в затвор, увеличавайки и общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. Подсъдимият А. С. бил оправдан за това, че е извършил едно от включените по чл. 244, ал. 1 от НК деяния – това на 05.05.2010 г., като го признал за невинен да си е служил с подправен платежен инструмент – банкова разплащателна карта на името на С. К.. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК, съдът наложил на подсъдимия А. С. едно общо най-тежкото наказание от 9 години лишаване от свобода, определено му измежду наказанията за разглежданите четири престъпления и наказанията лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 1851/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд и по н.о.х.д. № 6768/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, като приспаднал по чл. 25, ал. 2 от НК и изтърпените наказания по тези две дела. Въззивният съд увеличил и наложените на подсъдимия Б. Е. наказания, съответно: за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК от три години на пет години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК – от една на две години лишаване от свобода; увеличил и общото наказание по чл. 23 от НК на пет години лишаване от свобода; отменил приложението на чл. 66 от НК и определил първоначален общ режим за изпълнение на общото наказание в затвор или в затворническо общежитие от открит тип. Пловдивският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като се разпоредил по друг начин с част от веществените доказателства по делото, определил съответната част на всеки от подсъдимите за изплащане на разноските по делото (вместо неправилното им солидарно осъждане от първостепенния съд) и възложил в тежест на виновните подсъдими извършените в хода на въззивното съдебно следствие разноски. Новата присъда съдържа формулировка на диспозитиви, които правят мъчно разбираема волята на въззивния съд поотделно да оправдае подсъдимите за конкретни признаци от съставите на някои от извършените престъпления. Действителното вътрешно убеждение се разкрива трудно, едва след съвместен прочит на диспозитивната част заедно с мотивите. Пловдивският апелативен съд е демонстрирал подход към директно оправдаване, вместо да приложи закон за същото наказуемо престъпление, каквото правомощие въззивната инстанция разполага по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Основание за постановяване на нова присъда действително има и това е нуждата от осъждане на подсъд. Р. Х. за извършеното от него престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК (правомощие по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК). За всяка друга намеса в обстоятелствената част на престъплението или в правната квалификация апелативният съд е следвало да прибегне до друго правомощие. Така например, апелативният съд е оправдал подсъд. П. да е организирал престъпна група по чл. 321 от НК, а подсъд. М. – да е участвал в нея, но за по-кратко време от просъществуването й. В останалата част участието на подсъдимите в престъпното сдружение е запазена: подсъд. П. – като неин ръководител, подсъд. М. – като присъединил се участник по-късно, от месец април 2010 г., както и другите подсъдими С. и Е. – също като участници. Ако бе приложил закон за същото наказуемо престъпление с необходимите ограничения в правната квалификация и в обстоятелствената част на престъплението, правните действия на въззивния съд биха били напълно ясни и без да будят съмнение за действителното участие на двамата частично оправдани подсъдими в задружната престъпна дейност. Не е било нужно останалите подсъдими С. и Е. поотделно да бъдат оправдавани за това, че са участвали в организирана престъпна група, която подсъдимият П. не е организирал, а подсъд. М. – не е участвал при първоначалното й функциониране през месеците януари-март 2010 г., както и подсъд. П. отделно да бъде оправдаван за това, че подсъд. М. не е участвал през целия период на действие на групата. Същият неправилен подход е приложен и при съучастническата дейност в престъплението по чл. 243, ал. 2 от НК, заради изключване от предмета на престъпление на две, конкретни, банкови карти. С прилагане на закон за същото наказуемо престъпление подсъдимият М. може да бъде оправдан за тяхната подправка, а подбудителите и помагачите отговарят съобразно действително извършеното престъпление. Не е било нужно подсъд. П. отделно и изрично да се оправдава в това, да е подбуждал извършителя да подправя тези две карти, нито подсъд. С. – за подбудителство и помагачество към тях. Съдът е посочил, че изменя отчасти първоинстанционната присъда, но е пропуснал да въведе правното основание за това. Затова защитата на подсъд. Е. се е подвела, че подсъд.П. е изцяло оправдан по чл. 321 от НК (съображения в касационната жалба), защитникът на подсъд. С. – че трябва да има диспозитив за участието на подсъд. П. като организатор (не само мотивите да поясняват това), а защитникът на подсъд. Х. изказва възражения срещу прецизността в работата на въззивния съд. Допуснатото нарушение от страна на Пловдивския апелативен съд не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на страните да разберат действителната правна воля на съдебния състав. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението на материалния закон прокуратурата забелязала в оправдаването на подсъдимия П. да е организирал престъпната група по чл. 321 от НК и в потвърдената от въззивната инстанция оправдателна присъда на окръжния съд досежно участието на подсъдимия Х. в същата група. Доводите са изведени от доказателствения анализ на апелативния съд и са неоснователни. Въззивната инстанция не е кредитирала показанията на свидетеля Г. Р., провел полицейска беседа с подсъд. П.. В доказателствен анализ на л. 599-600 от в.н.о.х.д. съдът е изложил вътрешното си убеждение, основано на липсата на надеждни факти за участието на подсъд. Х. в организираната престъпна група, на умисъл за членството си в нея, както и за липсата на обективна проекция на съзнанието му относно участието на останалите подсъдими в групата. Отсъствието на контакти и взаимоотношения между подсъд. Х. и другите участници в престъпното сдружение потвърждава правилността на изведеното в мотивите на апелативния съд съждение. Закономерно подсъдимият Х. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК. Доказателствената празнота за евентуално положените от подсъд. П. лични усилия към изграждане на престъпното формирование – организиране на престъпната група, представя предприетото му оневиняване за вярно и законосъобразно. Неправилно подсъд. Р. Х. счита, че спрямо него е приложен материален закон, който не е следвало да бъде прилаган (касационно основание по чл. 348, ал. 2 от НПК) – затова, че е осъден за пазене и укриване на празни, бели, пластмасови, магнитни карти. Съставът по чл. 246, ал. 3 от НК обединява в една разпоредба две различни престъпни прояви. Първата от тях е за предварителна престъпна дейност към престъпления по чл. 243 от НК. Инкриминирана е чрез формите на изпълнителното деяние „изготвя, придобива, пази или укрива”, а от субективна страна деецът съзнава, че предметът на престъпление е предназначен за подправка на парични знаци, други знаци (посочени изчерпателно в чл. 243, ал. 2 от НК) или платежни инструменти. Втората е престъпно укривателство – деецът придобива, пази или укрива вещи, материали, оръдия и компютърни програми, които вече са послужили за извършване на престъпна подправка от друг – автор на престъпление по чл. 243 от НК. Предмет на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК могат да бъдат предмети, материали, оръдия, компютърни програми или елементи за защита на парични знаци, които поначало не са забранени за притежание и могат свободно да се придобиват, защото за тях не е въведен разрешителен режим. Те стават предмет на престъпното посегателство от момента, в който деецът промени тяхното предназначение – към подправка на парични знаци, други знаци или платежни инструменти (вид предварителна престъпна дейност), или деецът ги приема, загдето те вече са послужили за такава подправка (вид укривателство). Именно, защото подобна предварителна престъпна дейност поставя в опасност обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на паричния оборот, законодателят е инкриминирал тази подготвителна по същността си дейност за престъпна по чл. 246, ал. 3 от НК. Затова подсъдимият Х. правилно е осъден за пазене на една бяла, пластмасова, магнитна карта (празна), върху която изобщо няма запис на информация, защото нейното предназначение е да послужи за подправка на банков платежен инструмент. Тази стандартна карта е предмет на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, заради предварителния и подготвителен характер на престъпната дейност. Когато върху магнитната й лента бъде записана информация, годна да осъществи безкасов превод, картата се превръща в предмет на друго престъпление – по чл. 243 от НК, защото вече е подправена. Материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато соченото в протеста и в жалбата на подсъд. Р. Х. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на наказателното производство, се поддържат в касационните жалби на подсъдимите Р. Х. и А. С.. В жалбата си подсъд. Р. Х. твърди, че е нарушено правото му защита, тъй като едва въззивният съд връчил копие на оптичен носител – приложение към криминалистическа експертиза, л. 5-38, т. ХІ от д.п., което било недопустимо и делото следвало да се върне на досъдебната фаза от процеса. На два оптични носителя (в плик, л. 39, т. ХІ от д.п.) са записани експертното заключение и приложенията към него, отпечатани на хартиен носител и приложени на л. 40-105, т. ХІ от д.п. Подсъдимият Х. се е запознал с материалите от разследването на 21.06.2011 г. в присъствието на защитник (протокол, л. 136, т. ХІІ д.п.). Подсъдимият е узнал за събраните при разследването доказателства, поради което не е допуснато съществено нарушение на неговото право на защита. Получаване на копие от доказателствени средства по делото е допустимо след тяхното поискване от страна в процеса. Дори и първоинстанционният съд да е ограничил това процесуално право на подсъдимия Х., то въззивната инстанция е отстранила нарушението. Предаването на копие от оптичния носител, съдържащ експертно заключение и приложенията към него, е извършено преди постановяване на въззивната присъда, поради което всички страни в процеса са имали обективна възможност да изразят становища по събраните и проверени по делото доказателства. Подсъдимият Х. възразява и срещу неясен за него обвинителен акт, защото не били посочени доказателствата, на които се основава обвинението и кои от инкриминираните вещи са послужили като средство за извършване на престъплението. Главното предназначение на обвинителния акт е да очертае предмета на доказване, чрез разкритите в хода на досъдебното производство факти и обстоятелства. Съществените процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт се допускат само в случаите, когато в обстоятелствената част не са посочени всички разкрити при разследването факти, изпълващи признаците от състава на престъплението и авторството на деянието, а в диспозитивната част – когато не съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, длъжността на съставителя и неговия подпис (т. 4.2 от ТР № 2/ 2002 г. на ОСНК). Непосочването (изцяло или частично) на събраните в хода на разследването доказателства или доказателствени средства не представлява съществено процесуално нарушение, за чието отстраняване да се налага изготвяне на нов обвинителен акт. В цитираното тълкувателно решение (т. 4.1) дори е прието, че от всички реквизити на постановлението за привличане на обвиняем, само този по чл. 219, ал. 3, т. 4 от НПК (непосочване на доказателства, на които се основава обвинението) не е задължителен. Следователно, възражението на подсъдимия Х. е неоснователно. То е и невярно, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа подробно описание на голяма част от веществените доказателства по делото (л. 5-19 от обвинителния акт) с пълното отразяване на експертните изводи (л. 20-70) по тях. Подсъдимият Х. се оплаква и срещу липсата на отговор по направени пред въззивната инстанция възражения по повод намерената в дома му редовна банкова карта с изтекъл срок на валидност. Въззивният съд е изложил на стр. 15 от мотивите към присъдата си, че пластмасова магнитна карта с черна, магнитна лента „M.o”, на банка B., с № ..... и надпис „...”, валидна до м. октомври 2003 г., е била предназначена за подправка на платежни инструменти (л. 564 от в.н.о.х.д). А на стр. 49 от мотивите е обосновал своя извод, подкрепен с експертни познания, че същата карта е неистинска – магнитната лента не съдържа записи на банката издател и името на картодържателя, налице е и несъответствие и между първите четири знака от номера на картата, съответно принтирани (6761) и релефно щамповани (6760) върху нея. Всички останали въпроси, поставени от подсъдимия, за законовите срокове на съхранение на банкова информация за клиент и за неговите сметки, не са пряко свързани с предмета на обвинение и са неотносими към обема от доказателства, подлежащи на събиране, проверка и оценка. Затова и липсата на съдебен отговор по така направените възражения не представлява съществено процесуално нарушение. Подсъдимият А. С. е изложил довод, че присъдата почива на вероятност – според експертните графични изследвания на касовите бележки, подписите върху тях само вероятно изхождат от него. Доводът е неприемлив. Въззивният съд е подкрепил доказателствените и правни изводи на първата съдебна инстанция относно участието на подсъдимия С. в продължаваното престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК (л. 607 от в.н.о.х.д.). Възражението на подсъдимия, че е осъден без доказателства за деянията на 22.02.2010 г., 17.03.2010 г. и на 21.05.2010 г., е отхвърлено като неоснователно. Апелативният съд е приел събраните по делото доказателства за косвени, но достатъчни да наложат един несъмнен и категоричен извод за авторството на престъплението. Изложил е убедителни съображения, позовавайки се на показанията на свид. Д. Ф., от чието име са били извършени банковите преводи на сумите по закупуване на вещите, посредством подправени платежни инструменти (и чиито последни четири знака от номерата на картите са отразени върху касовите бележки); категоричният отказ на свидетеля да е участвал в тези сделки; събраните чрез справки от мобилен оператор данни за местонахождението на подсъдимия С., съвпадащи по време и по място с местонахождението на търговските обекти, където били извършени банковите трансакции; притежаването на неистинска лична карта на името на „титуляра” на банковите карти (свид. Д. Ф.) от подсъд. С. – в случай, че ползващият неистинската банкова карта следва да удостовери, че е титуляр на подправения платежен инструмент; заключенията на вещите лица, че от всички подсъдими най-вероятно подсъд. С. е положил подписите върху касовите бележки, останали на съхранение в търговските магазини. Всички тези доказателства са обсъдени съвкупно от въззивната инстанция, която не се доверила само на експертните изводи за близката степен на вероятност, а съпоставила всички факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото по конкретното обвинение. Доводът на касатора, че осъдителната присъда в тази ù част почива на предположения, е неоснователен. Защитата на подсъд. Б. Е. (адвокат М. Т.) излага и съображения по доказателствата и обосноваността на въззивния съдебен акт, както и по приетата от въззивната инстанция различна фактическа обстановка, без да сочи конкретни процесуални нарушения. Касационнната проверка е недопустима спрямо приетите за доказани факти и обстоятелства по делото. Всички останали доводи на жалбоподателите за съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не са конкретизирани и касационната инстанция не дължи проверка по тях. Част от веществените доказателства по делото са били отнети, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК – като придобити чрез престъпление, макар фактически констатации в тази насока да липсват. Поради липса на изрично обжалване в тази част касационната проверката не може да бъде пълноценна. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С касационния протест прокуратурата е изложила довод за явната несправедливост на наложеното на подсъд. Р. Х. наказание от две години лишаване от свобода, за чието отложено изпълнение е определен изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, и иска неговото увеличаване. Подсъдимият Р. Х. също останал недоволен от наложеното му наказание, считайки го за прекомерно високо по размер. Изложените в протеста и в жалбата на подсъд. Х. доводи са лишени от необходимата конкретика. Липсват съображения защо протестиращата страна счита, че подбраният вид и размер на наказанието не съответстват на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и поради какви причини целите на наказанието не могат да бъдат постигнати. По сходен начин подсъдимият Р. Х. е посочил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но в писменото допълнение към касационната жалба е пропуснал да изложи дължимите за касационния контрол обстоятелства и съждения. Въззивният съд е аргументирал своето решение, което е съобразено с личността на подсъдимия Х. (и неговото чисто съдебно минало), както и с отегчаващите отговорността обстоятелства: вида и броя на включените в предмета на престъпление вещи, материали, оръдия и компютърни програми. Отегчаващите обстоятелства са довели до завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода към средния, предвиден в чл. 246, ал. 3 от НК, а за постигане на поправителното въздействие на наказанието правилно е отчетено, че не се налага принудителното и ефективно изолиране на подсъдимия в затворническо учреждение. Затова и правилно въззивният съд е приложил чл. 66 от НК. Доводите на подсъдимите Д. М., Б. Е. и А. С. за явната несправедливост на определените им наказания е основателно. За всички тях, както и за подсъд. С. П., който не е подал касационна жалба, е налице още едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което не е било взето предвид от съдилищата – продължителността на наказателното производство повече от пет години от разкриване на престъпленията, забавено поради допуснатите съществени процесуални нарушения от първия въззивен съдебен състав, за което подсъдимите нямат принос. При повторното разглеждане на делото въззивният съд завишил част от наложените с първоинстанционната присъда наказания лишаване от свобода на подсъдимите М. и Е.. Допуснатото увеличаване за някои от престъпните прояви е справедливо, но не и в посочените размери. Като основание за увеличаване на наказанията на подсъд. М., за престъпленията по чл. 243, ал. 2 от НК и по чл. 246, ал. 3 от НК, съдът посочил завършеното от подсъдимия висше образование в областта на компютърните науки, което го подпомогнало в реализацията на престъпните му намерения, а приетата в първостепенната присъда млада възраст била оценена като недостатъчно обстоятелство да породи допуснатото от окръжния съд снижаване на наказателната отговорност (л. 612 от в.н.о.х.д.). Изложеният довод е неубедителен. Въззивният съд е пренебрегнал значението на изведените в мотивите на първоинстанционната присъда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е надценил значението на придобитата от подсъдимия Д. М. образователна степен. Тя характеризира личността на дееца и заедно с чистото му съдебно минало, трудова ангажираност, възраст, направено самопризнание за участие в деянието по чл. 246, ал. 3 от НК и процесуално поведение (с готовност да участва в процедура по чл. 371, т. 2 от НПК) представят подсъдимия за лице с невисока степен на обществена опасност (мотиви, л. 1221 н.о.х.д.). Неправилно първоинстанционният съд е упрекнат, че не бил отчел значимото количество предмети, материали, оръдия и компютърни програми в престъпната проява по чл. 246, ал. 3 от НК, както и че отдал „абсолютна и решаваща значимост” на самопризнанието, макар от внимателния прочит на мотивите това да не се установява. Ето защо, съображенията на въззивната инстанция за увеличаване наказанието касационният съд счете за неубедителни и поради това – за неоснователни. Допуснатото с новата присъда завишаване на размерите на наказанията лишаване от свобода от пет години на седем години (за престъплението по чл. 243, ал. 2 от НК) и от две години на четири години (за престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК) следва да бъде изменено. Определените от апелативния съд наказания на подсъд. М. са явно несправедливи, поради което обжалваната нова присъда в тази част подлежи на изменение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. На намаляване на пет години лишаване от свобода подлежи и определеното по чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание, което от своя страна влече задължителна промяна и на първоначалния режим за неговото изпълнение от строг на общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Апелативният съд е увеличил размерите на наложените на подсъдимия Б. Е. наказания по чл. 246, ал. 3 от НК – от една година на две години лишаване от свобода и по чл. 321, ал. 3 от НК – от три години на пет години лишаване от свобода. Въззивната намеса е оправдана спрямо санкцията за престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК, тъй като първоинстанционният съд не е отчел изобщо отегчаващи отговорността обстоятелства, а видът и характерът на предметите, материалите, оръдията и компютърните програми, които били придобити, пазени и укрити от подсъдимия, завишават обществената опасност на конкретното деяние, чиято тежест е съответна на допуснатото увеличение. За другото престъпление – участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3 от НК, апелативният съд е превишил справедливите граници на санкцията, позовавайки се на активността и настоятелността в поведението на подсъдимия Е. към реализиране на целите на престъпното сдружение. Други обстоятелства не са изтъкнати. А посочените такива в касационната жалба са били взети предвид от окръжния съд при индивидуализиране на наказателната отговорност. Отчетеният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не покрива нужните изисквания за прилагане на привилегирования институт по чл. 55 от НК, поради което искането на касатора в тази му част е неоснователно. Касационната инстанция счита, че направената от въззивния съд оценка на индивидуализиращите предпоставки не е адекватна на разкритите по делото факти и обстоятелства за конкретния принос на подсъдимия Б. Е. в общата престъпна дейност и характера на неговото участие. Увеличеният размер от пет години е ненужно висок и целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с по-ниско по размер наказание – лишаване от свобода за срок от четири години, в какъвто смисъл присъдата на Пловдивския апелативен съд следва да бъде изменена. Определеното общо най-тежко наказание по чл. 23 от НК също подлежи на намаляване, без да се налага промяна в първоначалния режим за неговото изпълнение. Останалите наказания, наложени на подсъдимия Е., следва да бъдат потвърдени. Налице са и предпоставки за намаляване на двете най-тежки наказания на подсъдимия А. Н. С. за извършеното от него престъпление по чл. 321 от НК, както и за подбудителство и помагачество по чл. 243, ал. 2 от НК. Апелативният съд е надценил значението на приетите в мотивите на първоинстанционния съд отегчаващи отговорността обстоятелства. Степента на участие на подсъдимия в организираната престъпна група е най-голяма от всички останали членове на престъпното сдружение (след тази на ръководителя – подсъд. П.). Същевременно общата престъпна дейност на групата не е просъществувала за дълго време, конкретните престъпни прояви, организирани от групата, не са многобройни, нито разнообразни по вид на извършените противозаконни деяния, поради което за справедливо се приема наказание от пет години лишаване от свобода, вместо наложения размер от шест години, в който смисъл присъдата подлежи на изменение. Съобразявайки характера на съучастническата дейност на подсъдимия С. като помагач, който улеснил извършеното от подсъд. М. престъпление по чл. 243, ал. 2 от НК, набавяйки му пластики за магнитни карти и четец за тях, осъщественото съвместно с подсъд. П. подбудителство към извършителя М. да подправя платежи инструменти, както и обемът на разгърнатата съучастническа престъпна дейност, представят за адекватна наказателна принуда санкцията от седем години лишаване от свобода. Наказателната отговорност на подсъдимия А. С. е завишена в сравнение с тази на конкретния извършител на престъплението, заради съвместно осъщественото с подсъд. П. склоняване на подсъд. М. да вземе решение за извършване на противоправно поведение. Отчетен е и конкретният принос на подсъд. С., в качеството му на помагач, към общата задружна престъпна дейност за реализиране на същото престъпление, както и предходните му многобройни осъждания за разнообразна престъпна дейност (едното от които също по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 26 от НК). Затова и наказателната отговорност на подсъд. С. в съучастието е по-висока от тази на извършителя, а възражението на касатора в тази част е неоснователно. Размерът на общото най-тежко наказание, определено по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, също подлежи на намаляване на седем години лишаване от свобода. Определеният с присъдата първоначален строг режим за изпълнение на общото наказание в затвор подлежи на потвърждаване, както и наказанията на останалите престъпни прояви на подсъдимия С. по чл. 244, ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 7 от НК. Същите основания за намаляване на наказанията са налице и спрямо подсъдимия С. Д. П. – за участието му като ръководител на организираната престъпна група по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, както и за съучастническо подбудителство за извършване на престъплението по чл. 243, ал. 2 от НК. Ръководният му принос в дейността на организираната престъпна група, съдействието му за привличане на участници и разпределението на функциите помежду им, както и координационните му функции по време на съществуването на престъпното сдружение, представя противообщественото му поведение с най-висока степен на обществена опасност, в сравнение с тази на останалите съподсъдими по делото. Приетите от съдилищата смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства показват явната несъразмерност между тежестта на извършените от този подсъдим престъпления и подбраният висок размер на наложените му наказания от девет години лишаване от свобода. Върховният касационен съд счита, че занижените размери на санкциите лишаване от свобода, съответно на седем години (по чл. 321 от НК) и на шест години (за подбудителство по чл. 243, ал. 2 от НК), могат да постигнат целите по чл. 36 от НК. Подсъдимият П. не е подал касационна жалба, но предвид законовото правомощие на касационната инстанция по чл. 347, ал. 2 от НПК, наложените му наказания следва да бъдат намалени в посочените размери. Въззивният съдебен акт подлежи на изменение, като се намали и общото най-тежко наказание по чл. 23 от НК от девет години на седем години лишаване от свобода. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 560 от 08.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 5/ 2014 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, като НАМАЛЯВА следните наказания: - наложеното на подсъдимия Д. Л. М. наказание за извършено престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на пет години лишаване от свобода; - наложеното на подсъдимия Д. Л. М. наказание за извършено престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК на две години лишаване от свобода; - определеното на подсъдимия Д. Л. М., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание на пет години лишаване от свобода и ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим за неговото изпълнение в затворническо общежитие от открит тип; - наложеното на подсъдимия Б. Е. Е. наказание за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК на четири години лишаване от свобода; - определеното на подсъдимия Б. Е. Е., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание на четири години лишаване от свобода; - наложеното на подсъдимия А. Н. С. наказание за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК на пет години лишаване от свобода; - наложеното на подсъдимия А. Н. С. наказание за извършено престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК на седем години лишаване от свобода; - определеното на подсъдимия А. Н. С., по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание на седем години лишаване от свобода; - наложеното на подсъдимия С. Д. П. наказание за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК на седем години лишаване от свобода; - наложеното на подсъдимия С. Д. П. наказание за извършено престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК на шест години лишаване от свобода; - определеното на подсъдимия С. Д. П., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание на седем години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 560 от 08.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 5/ 2014 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.