Р Е Ш Е Н И Е № 276 гр. София, 29.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 834 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 346/2012 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение от 20.11.2012 г., с което в една част е била изменена, а в друга потвърдена присъда № 46/10.05.2012 г. по НОХД № 57/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите С. И. Г. – П. и М. Д. Д. за невиновни по обвинението за престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимата С. И. Г. – П. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 225б ал. 1 от НК за това, че на 07.08.2009 г., в качеството си на лекар невролог, председател на специализирана неврологична лекарска комисия в [фирма], за извършена работа (издаване на протокол с решение № 1080/06.08.2009 г. на медицинска комисия за освидетелстване на С. А. М.) е получила имотна облага – 40 лв. от И. С. К., която не й се следва, като извършеното не съставлява по – тежко престъпление, поради което и на основание чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – 2000 лв. глоба. Същата е била оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимата М. Д. Д. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 225б ал. 1 от НК за това, че на 09.07.2009 г., в качеството си на лекар невролог, член на специализирана неврологична лекарска комисия в [фирма], за извършена работа (издаване на протокол с решение № 933/09.07.2009 г. на медицинска комисия за освидетелстване на Н. С. Х.) е получила имотна облага – 70 лв. от Г. Н. Я., която не й се следва, като извършеното не съставлява по – тежко престъпление, поради което и на основание чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – 2200 лв. глоба. Същата е била оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. По протест на Окръжна прокуратура – Пловдив и въззивни жалби на двете подсъдими е било образувано ВНОХД № 346/2012 г. С постановеното по делото въззивно решение Пловдивският апелативен съд е намалил размера на наложените на подсъдимите глоби – на 700 лв. за С. Г. - П. и на 800 лв. за М. Д.. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за възобновяване се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл. 311 и по чл. 301 от НК поради непризнаване на качеството им на длъжностни лица по чл. 93 ал. 1, б. „а” от НК. Според Главния прокурор спецификата на изпълняваната от двете подсъдими дейност (организирана и ръководена от държавата медицинска експертиза за установяване временна неработоспособност на лица с увреждания) и естеството на структурата, където те са я осъществявали - в специализирана неврологична Лекарска консултативна комисия (Г.-П. като председател, а Д. като член), която се конституира и ръководи от органи за изпълнителната власт – Министърът на здравеопазването и Директорът на РЦЗ, с оглед провеждане политиката на държавата в областта на подпомагане на хората с увреждания, сочи, че те са изпълнявали служба в „държавно учреждение” по смисъла на чл. 93 ал. 1, б. „а” от НК. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд. Наказаните с административно наказание С. Г. - П. и М. Д., редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. От установените по делото факти, инкриминирани в обвинителния акт, както и интерпретацията на правните норми, касаещи спецификата на възложената и изпълнявана от двете подсъдими дейност в съответната структура (С. Г. – П. като председател на специализирана неврологична ЛКК в [фирма], а М. Д. – като член в същата ЛКК), правилното материално правно разрешение е, че те са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 ал. 1, б. „а” от НК. Същите са изпълнявали публични функции в държавно учреждение, поради което и са годен субект на инкриминираните им престъпления по чл. 301 и чл. 311 от НК. При преценката дали деецът е длъжностно лице по чл. 93 ал. 1, б. „а” от НК т. е изпълнява „служба в държавно учреждение” (без дейността да е само на материално изпълнение) от решаващо значение е характера и спецификата на възложените функции, както и мястото на тяхното изпълнение. „Държавната служба” най-общо се свързва с осъществяване функциите на държавата, респ. на изпълнителната власт както в държавни учреждения на бюджетна издръжка на централно и местно ниво, така и в структури на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост Вж в този смисъл Решение № 5/06.04.1993 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 6/93 г.. Характерно за такива структури е тяхното конституиране, което винаги се извършва с акт на държавен орган, както и правната регламентация на дейността им, в чийто обхват се включват правомощия да издават правни актове или да извършват действия с правно значение т. е. такива, с които се пораждат, изменят или прекратяват определени правоотношения Вж. Д., С. „За необходимостта от реформа на понятието „длъжностно лице” в чл. 93, т. 1 от НК” (Юридически сборник – 2012 г.).. Присъщо за длъжностните лица в такива структури е да изпълняват публични функции. В конкретния случай, инкриминираното поведение на двете подсъдими касае работата им извън трудовото правоотношение с „ДКЦ – Пловдив” (където те са осъществявали професионалните си задължения, свързани с лечебна дейност), а именно извършване на медицинска експертиза за временна неработоспособност на лица с увреждания. Тази им дейност е била възложена със заповед на Директора на РЦЗ (понастоящем РЗИ), който е орган на изпълнителната власт. Негово е правомощието да разкрива и закрива ЛКК, респ. да определя състава, като е без значение, че ръководителят на лечебното заведение прави предложение за това (вж. чл. 104 от Закон за здравето и чл. 7 ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи), а също и че осигурява помещения за работата на ЛКК в рамките на ДКЦ. Възнаграждението за участие в ЛКК е диференцирано от това по трудовия договор с ДКЦ, както и са различни предвидените механизми за контрол и отчетност. С цел пълноценно осъществяване на своята политика за интеграция на хората с увреждания, държавата е създала строго регламентирана система от органи на медицинската експертиза, които да оценяват степента на увреждане и да подпомагат увредените вкл. чрез предоставяне на средства за обслужване за сметка на държавния бюджет (вж. чл. 10 от Закон за интеграция на хората с увреждания, както и ПУОРОМЕРКМЕ). ЛКК е едно от низовите звена в тази система, натоварено да извършва експертиза за временната неработоспособност, за което се произнася с експертни решения, които подлежат на обжалване по административен ред - пред ТЕЛК, респ. пред регионалния съвет по чл. 111 от ЗЗ (вж. чл. 24 и сл., чл. 63 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ). Всичко посочено дотук оправдава извода, че двете подсъдими са осъществявали публични функции във връзка с прокарване политиката на държавата в областта на интеграцията на хората с увреждания, за което е предвидено разходване на публични средства и те са ги осъществявали в държавно организирана и регламентирана структура, каквато е ЛКК по силата на назначаване от държавен орган. Спецификата на тяхната дейност не е била лечебна, а експертна и с оглед осъществяването й те са имали правомощията да издават решения, подлежащи на контрол по административен ред. Тези характеристики на дейността им в конкретната структура определят качеството им на длъжностни лица по чл. 93 ал. 1, б. „а” от НК, на които е възложено да изпълняват „служба в държавно учреждение”. Затова, като са приели, че те нямат това качество, респ. не са и годен субект на инкриминираните им престъпления по чл. 311 и чл. 301 от НК, първоинстанционният и въззивният съд са допуснали твърдяното нарушение на материалния закон. За поправянето му е необходимо производството по ВНОХД № 346/2012 г. да бъде възобновено, като съответно се отмени постановеното по него решение и делото се върне за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 346/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, като ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по него решение от 20.11.2012 г., с което в една част е била изменена, а в друга потвърдена присъда № 46/10.05.2012 г. по НОХД № 57/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.