Р Е Ш Е Н И Е   № 260 София, 14.07.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на десети май  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА           ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 91 /2009  година  и за да се произнесе, взе предвид:     Производството е по чл.290-293 ГПК.   Е. А. Т. от гр. Т. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 195 от 14.10.2008 год. по гр. в..д.Nо 305/2008 година на Търговищкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата и тяхната доказателствена сила в процеса и по приложението на чл. 101 ГПК /отм./, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за приложение на чл. 101 ГПК /отм./, в хипотезите , когато е налице оспорване на документ по см. на чл. 154 ГПК / отм./ , който не може да се приложи в оригинал по делото, тъй като е приложен по друго съдебно производство- гражданско дело, наказателно дело и др. и „задължението на съда” да приложи закона според точния му смисъл , е обусловена от позицията на ВС и ВКС, изразена по посочените съдебни решения по отношение на преценката на оспорени частни документи по делото и тяхната доказателствена сила и необходимост от едно по прецизно и задълбочено разграничаване на хипотезите по приложение на чл. 101 ГПК/ отм./, когато изисканите от противната страна писмени документи е оригинал се намират приложение по друго съдебно дело, с цел на уеднаквяване на съдебната практиката за точното приложение на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна –Д. Т. Н., М. М. и П. Б. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира : С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от Е. Т. срещу Д. Н. , П. Б. и М. М. за предаване владението на собствен лек автомобил., марка М. 190 с ДВ Nо Т 76-56 АА. Прието е , че ищецът Е не е собственик , тъй като по силата на издадено от него пълномощно/ оспорено по делото/ в полза на М. М. по делото, последният е разпоредил колата в полза на ответника П. Направено оспорване на частните писмени документи- пълномощно и декларация не е разгледано, като е прието, че не е представен техния оригинал. При защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти- придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав , на което страната твърди , че е собственик , както и че владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника , е на ищеца по делото. Когато , в рамките на защита на правото на собственост , се противопоставят правоизкючващи основания, базирани на частен писмен документ, тежестта на доказване на неговото съществуване т.е. процесуалното задължение за установяване на съществуването, валидността и истинността / при оспорване по см. на чл. 154 ГПК /отм./ , е на страната , която се ползва от него. Страната , която представя документа, на който основава конкретно възражение и/или произтичащо право, в копие има задължението , при поискване от страна на съда , да представи оригинала. Неизпълнението на това задължение води до изключване на документа от доказателствения материал по делото т.е. до приложението на чл. 101 изр. 2-ро ГПК / отм./. Спорен по конкретното дело е въпросът за точното прилагане на цитираната правна разпоредба , в хипотезите , когато страната не може да представи искания от съда документ по причина , че този документ в оригинал се намира приложен като доказателство по висящ/ досъдебно производство/ наказателен или граждански процес /. С Решение Nо 335/ 06.07.2010 година по гр.д. Nо 4764/2008 г. на ВКС-II отд. , настоящият състав се е произнесъл в смисъл , че „когато официалния документ се намира като доказателство, в хипотезите на наказателно преследване и като инкриминиран документ, по друго съдебно производство и не може да се представи документа и насрещната страна знае за това, тъй като тя е иницирала наказателното преследване , то очевидно искането и за представяне на документите в оригинал по делото е злоупотреба с право , при знанието , че това не може да се реализира и този документ ще се изключи от доказателствения материал по делото.” По отношение на оспореният частен документ следва да е приеме също, че ако оспорването е направено а документът се намира приложен по друго дело, то следва да се открие производство по оспорването, въпреки че оригиналът не е представен по посочените обективни причини , но не и да се изключва от доказателствения материал. При конкретните данни по делото този проблем е неотносим към спора, тъй като няма изключени доказателства на основание чл. 101 ГПК/ отм./. а се касае до направено оспорване на частен диспозитивен документ- пълномощно и декларация , без открито производство по чл. 154 ГПК / отм./, поради липсата на частен документ по делото, и по същество въпросът е може ли оспорването да се приеме за основателно само на базата на събраните доказателства. Ищецът Е. А. Т. е притежавал л.м. марка „М” с ДК Nо Т 76-56 АА, рама Nо WD B20102210016202 и двигател Nо 10292110012728 / Удостоверение на РДВР-КАТ гр. Т.Nо 558/ 15.06.1999 година /. През м. март 1999 година , Е. Т. е предал владението на този автомобил на ответника Д, съгласно постигната договореност и възникнали облигационни отношения. Автомобилът не е върнат на собственика по причина , според ответника , че е откраднат по време , когато е бил пред дома на собственика, Според събраните писмени доказателства- копие от Договор за покупко-продажба на МПС , на 25.06.1999 година Е. Т. е продал чрез пълномощника си М. Й. М. собствения си лек автомобил на П. Б. Б., нотариално заверен от Нотариус К. Б. , с район на действие РС – гр. Г. Оряховица. Оспореното „Пълномощно” от Е. Т. в полза на М. М. , на бланка-формуляр, е със нотариална заверка от дата 24. 06. 1999 година на Нотариус Т. гр. С.. Във връзка с оспорването е изяснено , че документите на колата са предадени на М. М. от ответника Д, установено е , че Е. Т. не е идвал до гр. С. на дата 24.06.1999 година,както и констатирано от съда несъответствие на посочения по пълномощното ЕГ Nо и този , по документите за самоличност на ищеца. Решението на въззивния съд , с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС по причина , че не е изготвена графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на Е. Т. и следва да се приеме , че оспореното пълномощно е частен писмен документ ,нотариално заверен , чиято формална доказателствена сила не е опровергана , е НЕПРАВИЛНО. Опровергаването автентичността на подпис по делото е доказано по силата на събраните безпротиворечиви косвени доказателства. Нотариалната заверка на подписа по частен дипозитивен документ, при безспорно установен факт, че не лицето чиито подпис е заверен се е явило пред Нотариуса, не може да санира липсата на валидно изразена воля въпреки „редовността на документа от външна страна”. Липсата на воля за разпореждане с процесния автомобил не е само твърдение на собственика, а факт, при установената от останалите писмени и гласни доказателства схемата на извършване на продажбата. Договорът за покупо-продажба на лекия автомобил е недействителен на основание разпоредбата на чл. 26 ал.2 ЗЗД, вещно-транслативният ефект не е проявен, поради което собствеността на автомобила все още е в патримониума на ищеца Е. Т. . След като по силата на извършените „сделки” тази собственост му се оспорва, като му е отнето и владението на колата , то искът по чл. 108 ЗС се явява основателен и доказан. На основание чл. 293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено , в частта по отхвърления иск равндикационен иск срещу П. Б. Б., от владението на която е иззет процесния автомобил при реализиране на наложената обезпечителна мярка и се постанови ново решение по същество ,като искът по чл. 108 ЗС се уважи. По отношение на останалите ответници , решението следва да бъде оставено в сила, тъй като процесният автомобил не е в тяхна фактическа власт. На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, установени с документи/ без представена справка/ в размер на 185 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА Решение Nо 195 от 14.10.2008 год. по гр. в..д.Nо 305/2008 година на Търговищкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС спрямо ответника П. Б. Б. и вместо него п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА П. Б. Б. от гр. Л., живуща ул. ”П” Nо 10 с ЕГ Nо 7303091435 да предаде на Е. А. Т. от гр. Т., живущ ул.”К” Nо 77 вх.”А” ап.6 с ЕГ Nо 6511068249 владението на собствения му лек автомобил марка „М” с ДК Nо Т 76-56 АА, рама Nо WD B20102210016202 и двигател Nо 10292110012728 / нов рег. Nо ВТ 9110 АА/, на основание чл. 108 ЗС , както и да му заплати направените по делото разноски в рамер на 185 лв. / сто осемдесет и пет лева/ ОСТАВЯ В СИЛА решението на възивния съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС , заявен по отношение на Д. Т. Н. и М. Й. М..     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :