2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 649 гр.София, 22.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 631/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на С. С. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски окръжен съд № 2503 от 16.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 2039/ 2010 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 6560/ 2009 г. за връщане на исковата молба на частната жалбоподателка поради непосочване на адрес на ответника. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от С. С. Г. против С. М. Д. за заплащане на сумата 3 000 евро – невърнат заем и 150 евро – лихва за забава. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че обжалваното определение е постановено след като неправилно е отговорено на въпроса може ли да се процедира по реда на чл.47 и чл.48 от ГПК по отношение на ответник, който има настоящ адрес в чужбина, но този адрес е непълен. Според нея при липсата на точни данни ищецът няма задължение да издирва адрес на ответника в чужбина, а може да му връчи преписи и да го призове при условията на чл.47 или чл.48 от ГПК. Въззивният съд приел обратното в атакуваното определение, а отговорът на въпроса жалбоподателката счита че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Повдигнатият процесуалноправен въпрос може ли да се призове по реда на чл.47 или чл.48 от ГПК ответник, който живее в чужбина без да има данни за адреса му там, обуславя обжалваното определение, по него законът не съдържа изрично разрешение, няма и установена практика по разрешаването му. Следователно обжалването следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а на въпросът следва да се отговори положително. Когато посоченото като ответник физическо лице е декларирало пред българската администрация настоящ адрес в чужбина, то всъщност е заявило, че не пребивава на територията на страната. В този случай няма значение обстоятелството, че същото лице има постоянен адрес в страната, тъй като такъв адрес то е административно задължено да посочи, съгласно чл.90 ал.1 от ЗГР вр. чл.93 ал.2 от ЗГР. Същевременно, съгласно чл.94 ал.3 от ЗГР, заявявайки пред администрацията, че настоящият му адрес е във В., Л., физическото лице изрично е декларирало, че местопребиваването му не е на територията на Република България, а е в чужбина. В този случай призоваването му следва да бъде извършено по реда на чл.48 от ГПК. В обжалваното въззивно определение по повдигнатия въпрос е прието друго разрешение, следователно то е постановено в нарушение на правилата на ГПК. Същото следва да бъде отменено, като спорът относно редовността на исковата молба следва да се реши от касационната инстанция. Исковете са предявени на 30.05.2009 г., като адрес на ответника С. Д. ищцата е посочила гр.Пловдив, ул.”Георги И.” № 24. Изпратеният на този адрес препис от исковата молба е върнат с отбелязване, че лицето е в чужбина. По разпореждане на съда е залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, а от ищцата е изискана справка за постоянния и настоящ адрес на ответника. На 03.09.2009 г. изисканата справка е приложена по делото, видно от нея постоянният адрес на ответника в България е посоченият в исковата молба. Настоящият адрес е във В., гр.Л., без други данни, което сочи на хипотезата на чл.94 ал.3 от ЗГР – т.е. физическото лице, срещу което искът е предявен, е с място на пребиваване в чужбина. Независимо от това, че обичайното местопребиваване на ответника е в чужбина, българският съд се явява международно компетентен да разгледа спора, на основание чл.5.1.а) от Регламент (ЕО) № 44/ 2001 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като главният иск е по договор за паричен заем, чието място на изпълнение е на територията на България. При това положение пред съда се поставя въпросът за призоваването на ответника, като с оглед дадения отговор на въпроса, поради който обжалването е допуснато, това призоваване следва да се извърши чрез Д. вестник. Налице са предпоставките за това, тъй като ищцата е представила декларация, че не й е известен адресът на ответника в чужбина. Направеният в обратен смисъл извод на въззивния съд е неправилен, а основания за връщане на исковата молба поради непосочен адрес на ответника не са налице. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване и атакуваното определение следва да бъде отменено, както и определението за прекратяване на производството. Делото следва да бъде върнато на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд № 2503 от 16.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 2039/ 2010 г. ОТМЕНЯ определението на Пловдивски окръжен съд № 2503 от 16.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 2039/ 2010 г. и потвърденото с него определение на Пловдивски районен съд от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 6560/ 2009 г. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: