Ключови фрази
предаване на владение * сила на пресъдено нещо * право на задържане * доказателства * Ревандикационен иск * вписване на искова молба

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 631

 

                          София, 23.11.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 247 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ш., С. П. С., Е. А. Н., П. Н. Б., С. И. Б., В. Ю. Д., В. В. Д., О. И. Г. , С. Б. Г. , Е. Л. П., В. Л. П., В. Ц. Т., Б. Л. Т., А. И. К. , М. Д. К., Г. Г. Ч., Р. И. Р., Л. С. Р., В. В. Г., М. В. П., К. В. П., М. М. П., Й. С. Я., Е. Т. Я., Ч. Б. П., С. Б. П., А. А. К., И. Г. У., Ц. И. У., Д. Т. К., М. О. П., Н. Й. Л., Т. К. Л., Н. С. Д., В. В. Н., Л. Б. А., Е. А. А., О. С. П., И. И. П., Б. Б. Б., Д. Д. К., Н. А. К., Й. П. Й., Н. М. В., Д. Л. С., В. Л. С., В. Н. К., Н. Н. Ж., В. А. Б., Д. Й. Д., К. А. Д., П. Д. К., В. С. К., Н. Г. Г., Н. М. Г., К. А. Ц. и В. А. С. против решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, с което е отменено решение от 16.07.2007 г. по гр.д. № 6* от 2008 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от касаторите против СД”М”, гр. Я. ревандикационен иск по отношение на помещение от 44.78 кв.м. в гр. С., ж.к.”М” бл.25, вх. В, партерен етаж, при посочени съседи.

Касаторите са навели довод за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради незачитане действието на вписаната искова молба против праводателят на ответното дружество и искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения ревадикационен иск. Претендират възстановяване на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба СД”М”, гр. Я. оспорва същата.

Ищците В. Н. Г. и Г. Н. Г., както и третото лице-помагач на ответната страна и ответник по предявения при условията на евентуалност обратен иск О. у. на О. София не са изразили становище в касационното производство.

С определение № 418 от 12.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната практика по решение № 862 от 2006 г. по гр.д. № 505/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 14.11.2006 г. по гр.д. № 1072/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 267 по гр.д. № 1325/2002 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2* от 9.10.1956 г. по гр.д. № 4746/1956 г. на ВС, ІV г.о., определение от 6.03.2002 г. по ч.гр.д. № 261/2002 г. на СГС, ТК относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.

Поставеният въпрос е свързан с решаващите мотиви на съда, който е приел, че за установяване на легитимацията си като собственици ищците се позовават на влязлото в сила на 31.05.2005 г. решение по гр.д. № 3724/2003 г. на СРС, 43 състав, с което за признати за собственици по отношение на О. София и МРРБ, като исковата молба, по която е постановено решението е вписана на 25.02.2003 г. За имота има съставен акт да частна държавна собственост от 17.08.2000 г. и с договор от 25.08.2004 г. Областният у. на София го е продал на ответното дружество. Изложени са съображения, че СД”М” не е било страна по гр.д. № 3724/2003 г., поради което не е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение и тъй като ищците не са провели в настоящия процес пълно и главно доказване на правото си на собственост /в тази насока не са ангажирани каквито и да било доказателства/, то предявения иск се явява неоснователен.

Регламентираното в глава ХІ от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Без правно значение би било вписването на акт, за който закона не предвижда изискване на вписване. Според чл.112, б.”а” от ЗС във връзка с чл.4, б.”а” от П. за вписванията в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./ на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл.114, б.”в” от ЗС във връзка с чл.11, б.”в” от ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./. Ревандикирайки недвижим имот срещу правоприемника, ищците могат да се позоват на установеното със съдебното решение против праводателя тяхно право на собственост и не е необходимо повторно да доказват придобивното си основание.

По основателността на касационната жалба:

Исковата молба по гр.д. № 3724/2003 г. е предявена на 25.02.2003 г. против държавата за установяване, че процесния имот, актуван с акт за държавна собственост от 2000 г., е собственост на ищците, тъй като съставлява обща част към етажната собственост-вх. В и постановеното по делото решение за уважаване на иска е влязло в сила на 31.03.2005 г. В хода на делото с договор от 25.08.2004 г. държавата продава имота на СД”М”. Прехвърлянето е станало в хода на процеса и съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ дружеството е обвързано от силата на присъдено нещо на решението, с което се установява спрямо праводателя му, че ищците са собственици на процесния имот, като без правно значение за основателността на ревандикационния иск е дали исковата молба е била вписана. Това обстоятелство, включително и с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2, изр.второ от ЗС, обаче е релевантно с оглед предявените при условията на евентуалност насрещни искове, доколкото ответното дружество претендира, че е добросъвестен владелец и се позовава на право на задържане до заплащане на направените за имота необходими разноски и подобрения. В резултат на незаконосъобразния извод, че не е установено правото на собственост на ищците, въззивният съд не се е произнесъл по предявените насрещни искове и възражението за право на задържане, а от основателността на последните зависи дали са налице предпоставките за безусловно ревандикиране на имота или същото следва да бъде отложено до заплащане на присъдените суми, с оглед на което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: