ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №688   София, 14.12. 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова Светла Димитрова   като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 692/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. М. П. против определение № 176 от 05.10.2009 год. по ч. гр. д. № 475/2009 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2* от 06.07.2009 год. по гр. д. № 2564/2009 год. на С. районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска предявен от жалбоподателя против „Р” АД гр. С.. Ответникът „Р” АД гр. С. не е представил писмен отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, преграждащо развитието на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя против ответното акционерно дружество, въззивният съд е посочил, че жалбоподателят, като длъжник в заповедното производство разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение за вземане на парично задължение. Съдът е изброил правните способи за защита, така както са уредени в чл. 414 ГПК, даващ възможност на длъжника да направи възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта, а ако е бил лишен от възможността на направи това или е пропуснал срока, да предяви иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането, но при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които той не е могъл да се снабди в същия срок. Съдът е посочил, че твърдението за заведено срещу друг служител на дружеството дело за същата претенция е ирелевантно и няма характер на ново писмено доказателство, тъй като всеки длъжник разполага със свои права за защита. Жалбоподателят е пропуснал предоставените му от закона правни възможности за защита, като длъжник в заповедното производство, а искът по чл. 424 ГПК не е проекция на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), какъвто е предявения от жалбоподателя иск. Подадената от жалбоподателя частна касационна жалба не съдържа изведен правен въпрос от значение за повдигнатия спор, като основание за допускане на касационно обжалване съобразно приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. От изложеното в жалбата, като относим към предмета на спора може да се изведе въпроса - допустим ли е и друг правен способ за защита на длъжника в заповедното производство, когато той е пропуснал да направи възражение по чл. 414 ГПК и когато не разполага с новооткрити писмени доказателства за предявяване на иск по чл. 424 ГПК - основание да допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед института на заповедното производство въведено с новия ГПК (2008 год.) Настоящият съдебен състав намира, че извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Това произтича от особеностите на заповедното производство, като процесуален способ за реализиране на вземания на заявителя срещу длъжника, при условията на бързина и процесуална икономия. Заповедното производство е предоставило на длъжника правни способи за защита, както срещу допуснати нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност, (когато е образувано заповедно производство без да е налице претендираното от заявителя материално право) в разпоредбите на чл. 414 ГПК и чл. 424 ГПК, така и срещу накърняване на процесуалните изисквания за законосъобразност, (когато заповедта за изпълнение е издадена, въпреки че не са били налице изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК) - чл. 413 ГПК, както и възражение пред въззивния съд при заповед за незабавно изпълнение. Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на длъжника да търси защита, чрез друг иск извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното производство. Като е прекратил производството по иска на жалбоподателя, като недопустим, въззивният съд е приложил правилно закона, основание обжалваното определение да бъде потвърдено, след допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   О П Р Е Д Е Л И   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 от 05.10.2009 год. по ч. гр. д. № 475/2009 год. на С. окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 176 от 05.10.2009 год. по ч. гр. д. № 475/2009 год. на С. окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ