1 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 29 август 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети април ……........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Мая Цонева ........................................ при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 304 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия Н. К.. Обжалва се въззивна присъда № 5 от 14.01.15 г., постановена по ВНОХД № 652/15 г. по описа на Русенския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК след отмяна на оправдателен първоинстанционен акт на Русенския районен съд. В жалбата са развити доводи касаещи основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК – незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на присъдата на ОС – гр.Русе. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, подадената жалба и посочените с нея основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С присъда № 140 от 14.10.15 г. по НОХД № 342/15 г. Русенският районен съд е признал К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С обжалваната пред ВКС въззивна присъда актът на РРС е отменен. Вместо това, К. е признат за виновен, че в периода 27.02.13 г. до 18.03.13 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление откраднал 120,00 лв. от [фирма] – [населено място], поради което и на осн. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като е оправдан за разликата до сумата от 1 515,00 лв. по първоначалното обвинение. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които са възложени на подсъдимия. В подкрепа на твърденията, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения при реализирането на доказателствената си дейност, проверката и оценката на доказателствата и не се е съобразил с разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК се изтъква, че превратно са анализирани и ценени показанията на свидетеля Б. К., чрез които съдът е стигнал до извод, че предметът на престъплението е в размер на 120,00 лв. Посоченото не може да се сподели. Пълното отричане на престъпната деятелност от страна на подсъдимия задълбочено е анализирано съвместно с показанията на свидетелите Б. К., А. П. и А. П., като в неинкриминиран случай първите двама лично са наблюдавали действията на подсъдимия по отнемането на парични средства и по-късно са установили липсата на неопределена сума оборотни пари от чекмеджето на бюрото. Това е била причината да започнат да съхраняват оборота от търговската дейност на друго място, оставяйки дребни суми в чекмеджето. Съмнението в действията на подсъдимия е предизвикало заснемането им чрез мобилния телефон на П. на инкриминираните дати. Възпроизвеждането на записите пред К. е довело до признаване от негова страна пред незаинтересованите свидетели Г. М. и В. К. за извършените посегателства и доброволно подписване на запис на заповед пред угрозата да се сигнализират органите на МВР. Логически вярно е проследено поведението на свидетеля С. П., който още при първоначалната констатация на посегателство от страна на К. е сезирал органите на полицията и причината за отказа му да предаде 1 000,00 лв., за да се бележат и използват за разкриване на К.. Блокирането на тази сума като веществено доказателство до завършване на наказателното производство е принудило С. П. да пристъпи към извършването на нерегламентираните видеозаписи по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Конституцията и чл. 105, ал. 2 от НПК (Р № 83/12 г., н. д. № 3135/11 г., ВКС, ІІ н. о.; Р № 456/12 г., н. д. № 1388/12 г., ВКС, І н. о.; Р 269/13 г., н. д. № 724/13 г., ВКС, ІІ н. о.), които законосъобразно са преценени от въззивната инстанция само като извънпроцесуално средство, довело до признаване на извършеното от К. пред петима свидетели, в това число и незаинтересованите М. и К. (л. 41, ВНОХД). В този смисъл, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че по делото са събрани достатъчно доказателства за ангажиране на наказателната отговорност на К., съдържащи се в свидетелските показания на посочените свидетели, без да се ценят видеозаписите като годно веществено доказателство. Доколкото разпитаните по делото свидетели К. К. (брат на подсъдимия), К. К. (съсед на подсъдимия), И. М. (син на подсъдимия) и В. Д. (продавач-консултант във фирмата на подсъдимия) пресъздават разказаното им от К. за упражнено спрямо него насилие при подписването на записа на заповед (И. М. само е чул псувни и закани), а не са преки очевидци на случилото се, показанията им са извън предмета на доказване по настоящото дело и са в пълно противоречие с показанията на М. и К. – незаинтересовани свидетели, същите правилно са останали без коментар от въззивния съд. Двете предходни инстанции правилно са приели, че има извършена кражба от К., но докато районният съд е оправдал същия поради недоказаност на равностойността на предмета на престъплението (единствено в този смисъл е споменато ТР № 36 от 03.06.1961 г. по НД № 16/1961 г. на ОСНК), то окръжният съд е ангажирал наказателната му отговорност на базата на най-ниската установена с категоричност сума от 120,00 лв., съответно най-благоприятна за подсъдимия, съдържаща се в свидетелските показания на Б. К. от съдебното заседание, проведено на 31.03.15 г. (л. 62, НОХД). Поставеният акцент от страна на защитата върху становището на вещото лице по счетоводната експертиза досежно „… начина на водене на счетоводна отчетност и счетоводни записвания … начина на използване на фискалното касово устройство …“ и липсата на осчетоводени липси, внасящо допълнително съмнение за верността на отразените от дружеството дневни движения на парични средство, макар и укоримо от гледна точка на счетоводните стандарти и законодателство, не е във връзка с предмета на доказване по настоящото дело, поради което не може да се отрази на процесуалната законосъобразност на изводите на окръжния съд за доказаност на извършената от подсъдимия кражба. Посоченото води до извод, че при разглеждане и решаване на делото от окръжния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и постановената присъда е законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 14.01.15 г., постановена по ВНОХД № 652/15 г. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................