Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 20 май 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 222/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. А. К. и адв. Л. Г. – защитници на подс. Ц. А. Б. срещу решение № 5 от 17.01.2022 г. по внохд № 144/21 г. на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се, че оценката на доказателствените материали е извършена в нарушение на установените в чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 от НПК правила. Липсата на задълбочен анализ и обсъждане на наличните противоречия в гласните доказателствени средства, на практика според касатора, е довело до съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348,ал. 3, т. 2 от НПК. Съдът е игнорирал показанията на св. Д. А., С. А. и на св. М. М., депозирани и пред двете съдебни инстанции. Не е обсъдил вътрешната противоречивост на показанията на св. М. от досъдебното производство и от съдебното следствие и не е изследвал направените от него пояснения на какво се дължи разнопосочността в твърденията му за поисканите от подс. Б. пари. Нарушенията в оценъчната дейност на съда са се отразили на правилността на съдебния акт и установените фактически положения. Вместо да изпълни задълженията си по чл. 107 от НПК, въззвиният съд се е заел с преписване на текста на чл. 213а от НК и е цитирал теоретични постановки, без да изложи аргументи в подкрепа на приетите от него правни изводи относно съставомерността на деянието по чл. 213а от НК. Не е направил самостоятелен анализ, тъй като в проверената от него присъда липсват отговори на наведените от страните доводи. Определеното наказание се преценява като явно несправедливо, поради неотчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства и придаването на значителна тежест на отегчаващите такива. Направени са алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, за оправдаване на подсъдимия Б. или за намаляване размера на наказанието му. Подс. Ц. А. Б., не се явява пред касационната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС, защитниците му адв. К. и адв. Г. подържат оплакванията в жалбата, с исканията в нея. Основното им възражение касае аналитичната дейност съда, която се характеризира с непълен, превратен и едностранчив анализ на доказателствените материали, отразил се на качеството на въззивния акт, в който липсват мотиви, което води до процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт. Представителят на ВКП изразява становище, че въззивният съд не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Въззивното решение отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК законов стандарт. Материалният закон е приложен правилно, тъй като с действията си подс. Б. е осъществил състава на престъплението по чл.213 а, ал. 3, т. 1 от НК, за което в съответствие с наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства му е наложено справедливо наказание, съобразено с целите на чл. 36 от НК. ВКС, след като изслуша доводите на страните, след като обсъди събраните по делото материали, съобразно допустимия предмет на касационната проверка, очертан от депозираната жалба и в съответствие с правомощията си, намери следното : Жалбата на подс. Б. е основателна. С присъда № 260009 от 12.03.2021 г. постановена по нохд № 957/19 г. Плевенският Окръжен съд признал подс. Ц. А. Б. за виновен в това, че на 28.01.2013 г. в [населено място], заплашил М. М. М. и С. А. М. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни ближни, като деянието е било придружено със заплаха за убийство на децата на М. и с причиняване на средна телесна повреда на С. М. и лека телесна повреда на М. М. и е извършено от две лица/ Ц. Б. и Д. Ш./, въоръжени с цел да бъдат принудени М. и М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Б., поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначално строг режим, както и на глоба в размер на 6 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. Б. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. Б. в Апелативен съд- Велико Търново е образувано внохд № 144/21 г. С решение №5 от 17.01.2022 г. въззивният съд е потвърдил присъдата на ОС- Плевен. Проверката на наведените от касатора оплаквания, позволява извод за наличието на заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, изразило се в липсата на мотиви, по см. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което налага настоящата инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, да отмени решението на АС- Велико Търново и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Съображенията за това са следните : Извършената от въззивния съд аналитичната дейност е дистанцирана от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, в резултат на което подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес в съответствие с чл. 6 от ЕКЗПЧ. От съдържанието на постановения съдебен акт, не се изяснява кои факти въззивният съд намира за установени, кои са доказателствени материали, които са му послужили за изграждането им и какви са правните съображения за взетото решение. На следващо място, незадоволителното качество на въззивното решение, осуетява пълноценното осъществяване на касационната проверка на релевираните в жалбата доводи, поради липсата на ясни мотиви към него. Изискването за мотивиране на съдебните актове представлява съществен елемент от „справедливостта“ на наказателния процес. Липсата на мотиви възпрепятства ефективното упражняване на правата на страните и свързаната с тях възможност да обжалват съдебните актове, тъй като само, когато съдебните актове съдържат ясни и изчерпателни мотиви, страните биха били запознати с това какви са били съображенията на съда за взетото от него решение и едва след това те биха могли да изложат аргументите си срещу него. /в този смисъл Решение от 6.09.2005 г. S. срещу У. по делото № 65518/01, Решение от 15.02.2007 г. по № 19997/02 г. на Boldea срещу Румъния и Решение по делото Х. срещу Румъния от 16.12.1992 г., и др./. В практиката по приложение на чл. 6 от ЕКЗПЧ, ЕСПЧ приема, че съдът следва да правораздава чрез излагане на ясни и адекватни аргументи за взетите от него решения и че само мотивираните съдебни актове могат да покажат на страните, че са били изслушани от съда и доводите им са били разгледани и тогава решението би било прието доброволно от тях. Отсъствието на мотивировка в съдебния акт, представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което законодателят приравнява на „липса на мотиви“ по см. на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. В конкретния случай, въпреки обема си, въззивното решение не отговаря на законовия стандарт, предвиден в чл. 339 от НПК и за това оплакването на защитниците срещу качеството му и неговото съдържание се преценява от настоящия съдебен състав като основателно. Внимателният преглед на материалите по делото, установява, че страните не са получили убедителни отговори на наведените от тях доводи, нито съдът е положил усилие да изследва вътрешните противоречия в наличните доказателствени материали. В съдебния акт липсва самостоятелен прочит на източниците на доказателствени факти и описание на действията на подс. Б., покриващи съставомерните признаци от състава на престъплението. Вместо това въззивното решение представлява буквален препис на мотивите към първоинстнационната присъда, с незначителни пунктуационни и стилистични изменения в нея, дословно цитиране на гласните доказателствени средства, аргументирано с това, че чрез него може „да стане ясно как показанията на свидетелката са нагодени към позицията на подсъдимия в пледоарията му пред първата инстанция относно въпроса искани ли са 2000 евро от св. М.“. В изложение от три страници от л.11 до л. 14, в съдебния акт са направени т. нар. “кратки теоретични бележки“, които на практика възпроизвеждат дословно законовия текст на нормата на чл. 213а, ал. 3, ал. 2 и ал. 1 от НК, което не удволетворява изискването за излагане на ясни съображения за правната страна на деянието и действията на подс. Б., които обосновават неговата съставомерност. Ненужното преповтаряне /копиране/ на мотивите към присъдата на ПОС,в това число и направените препратки с абзаци от фактическото описание, залегнало в обвинителния акт /л. 15/ не запълва изискването за закона за излагане на приетата от въззивния съд фактическата обстановка. Разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК не освобождава съда от задълженията да направи самостоятелна оценка на доказателствата и да даде отговори на възраженията, които не са обсъдени от първата инстанция и които повторно са били релевирани и пред въззивния съд. Във въззивното решение съдът е следвало да даде своя интерпретация на доказателствените материали и ако се съгласява, с тази направена от първата инстанция да изложи аргументите си за това, като посочи установените фактически положения, без да преразказва и копира изводите на окръжния съд, които са известни на страните. Буквалното възпроизвеждане на жалбата и на изложените в нея съображенията, запълва съдебния акт с обем, но не и със оценъчно съдържание. Аналитичната дейност е заменена с излагане на житейски разсъждения и недопустими предположения за случилите се събития и за причините поради, които пострадалите променят информацията в хода на двете фази на процеса. Аргументите, които съдът е използвал за да защити позицията си за недостоверност на показанията на св. М. и М. депозирани пред съдебните състави са едностранчиви и тенденциозно поднесени чрез изграждане на несъществуващи логически връзки и недоказани факти по делото, с което съдът се е отклонил от задължението си произтичащо от чл. 107, ал. 5 от НПК. Изложеното до тук, лишава съдебния акт от неговото предназначение и не дава основание на касационната инстанция да разгледа останалите аргументи в жалбата, с които се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани посочените пропуски в аналитичната дейност на съда и да даде отговори на поставените с въззивната жалба въпроси, като изложи свои собствени аргументи за взетото решение, дистанцирайки се от формалния, едностранчив и тенденциозен подход при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът следва да подложи на собствена оценка наличните доказателствени материали и да положи усилия за обективното и изясняване на релевантните за обвинението по чл. 213 а от НК обстоятелства. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.5, вр. чл. 348, ал. 3 , т. 2 от НПК, ВКС-трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5 от 17.02.2022 г., постановено по внохд № 144/21 г. на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове :1. 2.