5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. София, 16.02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26.01.2016г. в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: И. Папазова М. Русева
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 3231/2014 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. И. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 267 от 10.01.2014г. по в.гр.д. № 2531/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 31 с-в, от 30.11.2012г. по гр.д. № 471/2012г., с което са отхвърлени предявените от Р. И. Н. против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия и 1072,61 лв. лихва за забава, законната лихва от 04.04.2006г. до окончателното изплащане и 27,74 лв. разноски за издаване на изп. лист.
Ответникът [фирма] не е подал писмен отговор. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпила е молба от жалбоподателя Р. И. Н., която има характер на писмена защита.
Поставеният от касатора въпрос е бил включен в предмета на т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 10 – „от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК”/, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК, с определение № 288 от 28.10.2014 г. производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение. След постановяването му на 26.06.2015 г., с определение № 244 от 03.07.2015г. е възобновено производството по делото и същото е насрочено за закрито заседание за 15.09.2015 г. за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК по допускане на касационното обжалване.
С определение № 888 от 02.10.2015г., постановено по настоящото дело № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 267 от 10.01.2014 г. по в.гр.д. № 2531/2013г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „от кой момент започва да тече давността за вземания, установени с извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за събирането на които е образувано изп. производство – дали това е датата на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изп. дело”.
По поставения въпрос с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
По основателността на касационната жалба:
За да отхвърли предявения от Р. И. Н. против [фирма] иск за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия за периода м.10.2002г. – м.01.2006г., въззивният съд е приел, че към 30.11.2010г., когато е подадена молбата за образуване на изп. дело № 3931/2010г. не е изтекъл давностният срок от три години, приложим към вземанията на топлофикационните дружества. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на закона - ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС, а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД обаче давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. След образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира и ако изпълнителното дело се прекрати това не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността, текла до образуване на изпълнителното производство, защото в закона такава последица не е предвидена. Висящият изпълнителен процес е основание за спиране на погасителната давност на основание чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД /ППВС № 3/1980г./. Доколкото преди изтичане на срока на бездействие, в хипотеза на предвидената и обсъдена по–горе перемпция, има висящ изпълнителен процес по време, на който давност не тече, а от друга страна последиците от прекъснатата давност не се заличават, новата погасителна давност ще започне да тече след прекратяване на изпълнителното производство. По тези съображения съдът не е възприел доводите на ищцата, че новата погасителна давност тече от последното изпълнително действие. Приел е, че прекратяването на първото изпълнително дело № 31853/2006г. по описа на СИС при СРС, ІV отд., 28 участък срещу жалбоподателката поради изтичане на предвидения в закона срок на бездействие е станало след изтичане на две години от 10.11.2006г. /датата, на която е удостоверено върху изпълнителния лист, че е извършено последното изпълнително действие/, а молба за образуване на изп. дело № 3931/2010г. по описа на ЧСИ с рег. № 844 с район на действие СГС е подадена на 30.11.2010 г., към който момент не е изтекъл давностният срок от три години.
Ищецът Р. И. Н. обжалва посоченото по-горе въззивно решение на Софийски градски съд с доводи, че задължението й е погасено по давност, тъй като въз основа на изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител, което е било прекратено на 11.02.2009 г., като последното изпълнително действие е било извършено на 11.11.2006 г. К. жалбоподател излага доводи, че първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли в противоречие с установената съдебна практика относно момента, от който започва да тече давността, с която се погасяват вземания, установени от извънсъдебно изпълнително основание, поради което постановените и от двете инстанции съдебни актове са незаконосъобразни. Моли, решението на въззивния съд да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважат предявените от Р. И. Н. искове. Жалбоподателката моли и за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 159 лв. държавна такса.
Съобразно дадения отговор на поставения въпрос с посоченото по-горе ТР, касационната жалба е основателна. В случая последното изпълнително действие по първото изпълнително дело № 31853/2006г. по описа на СИС при СРС, ІV отд., 28 участък, както е удостоверено върху изпълнителния лист, е извършено на 10.11.2006г. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /в случая изпълнителни действия са поискани едва след четири години – на 30.11.2010г., когато е образувано ново изпълнително дело № 3931/2010г. по описа на ЧСИ С. Я. и по него е връчена покана за доброволно изпълнение/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването настъпва по силата на закона, като определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното производство /в случая изпълнителното производство е прекратено на 28.01.2009г./, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Считано от 10.11.2006г., тя е изтекла на 10.11.2009г., т.е. към датата на образуване на изп. дело № 3931/2010г. по описа на ЧСИ С. Я. – 30.11.2010г., вземането е погасено по давност. Предвид изложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените от Р. И. Н. против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия и 1072,61 лв. лихва за забава, законната лихва от 04.04.2006г. до окончателното изплащане и 27,74 лв. разноски за издаване на изп. лист, да бъдат уважени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на 805 лв. от които: 159 лв. - внесени по сметка на ВКС държавни такси за касационното обжалване, 129 лв. – държавна такса за въззивното производство /гр.д. № 2531/2013 г. на СГС/, 412 лв. – държавна такса за образуване на първоинстанционното производство - гр.д. № 471/2012 г. на СРС, 31 състав, 90 лв. – платената в брой сума по договор за правна защита и съдействие, и 15 лв. – държавна такса по частна жалба – ч.гр.д. № 2015/2012 г. на СГС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 267 от 10.01.2014г. по в.гр.д. № 2531/2013г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, 31 с-в, от 30.11.2012г. по гр.д. № 471/2012г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. И. Н. от [населено място], ЕГН: [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. И. Н. не дължи на [фирма] сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия за периода м. 10.2002г. – м. 01.2006г. и 1072,61 лв. лихва за забава, както и законна лихва от 04.04.2006г. до окончателното изплащане и 27,74 лв. разноски за издаване на изп. лист, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Р. И. Н. от [населено място], ЕГН: [ЕГН], сумата от 805 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: |