6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 885/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр.София, 11.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 885/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 17.03.2010 год., постановено по гр.дело № 2006/2005 год. по описа на ІІ-А въззивно отделение, с което е отменено решението от 09.02.2001 год. по гр.дело № 1785/1993 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. и Б. П. К., иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ- за установяване недействителността на придобиването от първите двама ответници на апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 70.98 кв.м. и находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.4 по силата на договор за продажба, сключен с Благоевградски РНС на 01.02.1968 год., поради липса на административен акт-решение на Председателя на ИК на Б. РНС-С. за продажба на имота, вместо което е постановено друго за признаване за установено по иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, предявен от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т., тримата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. от [населено място], [улица] Б. П. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4,че договорът за продажба от 01.02.1968 год., сключен с Благоевградски РНС и с който П. С. Д. и М. Т. Д. са закупили държавен имот-апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 70.98 кв.м. и находящ се в [населено място], [улица]/или „Г.”/ № 18, вх.Б, ет.4, при граници: изток- [улица], запад-двора на сградата, север-апартамент на сем.К., юг-сградата на [улица], отгоре-държ.апартамент, отдолу-апартамент на сем.М., с мазе при граници: изток- [улица], запад-мазе на З., север-коридор, юг-сградата на [улица]и таван при граници: изток- [улица], запад-коридор, север-таван към държ.апартамент, юг-таван на сем.Захаринови и със 7/150 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, е нищожен поради нарушение на чл.14, ал.1 от НРПЖДЖФ/отм./-липсата на решение на Председателя на ИК на Б. РНС-С., за продажбата. Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. П. К. и М. Т. Д., починала на 24.10.2010 год. и оставила за единствен наследник дъщеря Б. П. К., представлявана от адвокатите М. Б. и Д. Ц. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано – отменително основание по чл.281, т.3 ГПК във връзка с чл.143, ал.1 и 188, ал.1 ГПК/отм./ както и чл.14, ал.1 НРПЖДЖФ. Процесуалните представители поддържат касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация – Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л., представлявани от адвокат Ц. Н. Н. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от приетите по делото официален препис от преписката за продажба на процесния апартамент и копие от същия официален препис със съдържащи 17 броя документи се установява, че между тях липсва решение на председателя на Б. РНС-С. за продажбата както и няма данни да е съставен и подписан от същия, а такъв извод не може да се прави и от писмото, изхождащо от заместник-министъра на архитектурата и благоустройството от 02.02.1968 год. тъй като същото е издадено в отговор на писмо № П-403 от 05.12.1967 год., за което е установено, че не е подписано от тогавашния председател на Б. РНС. Взето е предвид, че сделката е извършена на 01.02.1968 год. при действието на НРПЖДЖФ/отм./(„Държавен вестник”, брой 6 от 20.01.1967 год.), а съгласно чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.15 от същата (редакция „Държавен вестник”, брой 58 от 25.07.1967 год.) се изисква решението за продажбата да е взето от председателя на ИК на РНС и да е налице утвърждаване на това решение от министъра на архитектурата и благоустройството. Направен е извод, че съгласно НРПЖДЖФ тези два органа-председателя на ИК на РНС и посочения министър са административните органи с правомощия да утвърдят решението за продажбата и само неспазването на тази разпоредба може да се счита за нарушаване на процедурата по продажбата при осъществяване на смесения фактически състав на сделката, а именно – липсата на един от административните актове, които са изискуеми за сключването й – решение на председателя на ИК на РНС съгласно чл.14, ал.1 НРПЖДЖФ/отм./, поради което и искът за нищожност е основателен тъй като са налице и другите предпоставки за реституция в полза на ищците по чл.1, ал.1 във връзка с ал.3, чл.3, ал.1, чл.4, ал.1 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 65 от 28.01.2011 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по посочените въпроси. Касационната жалба разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон, поради което на основание чл.293, ал.2 ГПК следва да се отмени. Не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение № 246 от 08.06.2005 год. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, постановено по гр.дело № 2783/2003 год. Искът по чл.7 ЗВСОНИ е специален иск, който има за предмет установяването на недействителността на основанието, по силата на к оето третото лице е придобило от държавата одържавен имот и целта на провеждането му е да се отстранят пречките за възстановяване на собствеността на правоимащите лица. Действително, целта на реституционните закони е да се възстанови на бившите собственици или техните наследници осова, което им е било отчуждено против тяхната воля. Със ЗВСОНИ/ред.”Държавен вестник”, брой 15/1992 год./ е даден едногодишен срок от влизане в сила на закона за предявяване на иска по чл.7 от собствениците или техните наследници, които не са получили обезщетение /добавено с § 1 ЗИД-„Държавен вестник, бр.51/1996 год./, за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове. Видно от доказателствата по представената преписка праводателят на ответниците по спора П. С. Д. е подал молба вх.№ 403 на 26.10.1967 год. за закупуване на процесния имот, в който е живял като наемател със семейството си от 1957 год. като съгласно писмо от 05.12.1967 год. до СГНС, отдел „Държавни имоти”(ДИ) преписката е изпратена за утвърждаване продажбата, а според писмо до СП”С.”-Б. район е заявено да се отпише от основни средства, считано от 01.02.1968 год. държавния/процесен/апартамент, който е продаден на П. и М. Д. с договор за покупко-продажба от същата дата. Отделен е въпросът, че с писмо № К-17-184/02.02.1968 год. с копие до Б. РНС и СГНС”ДИ” на № П-974 от 10.01.1968 год., на № П-403 от 05.12.1967 год. на „ДИ” на основание чл.14 от НРПЖДЖФ заместник-министъра на М. е утвърдил „решението на Председателя на Изпълнителния комитет на Б. районен народен съвет-С., с което се продава на П. С. Д. и М. Т. Д. /посочения/държавен двустаен апартамент”. При първата касация делото е върнато за ново разглеждане само в частта, с която е отхвърлен искът по чл.7 ЗВСОНИ за нищожност на договора за продажба от 01.02.1968 год. поради липса на административен акт-волеизявление на председателя на ИК на Б. РНС-С. за продажба на имота, описан в договора. А това основание за нищожност е наведено с молба от 03.10.1995 год.-лист 135 от първоинстанционното дело, след изтичане на преклузивния посочен срок, поради което като процесуално недопустимо не следва да се разглежда. При този изход на спора и на основание чл.81 ГПК на касатора се присъждат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1 830 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А състав, постановено на 17.03.2010 год. по гр.дело № 2006/2005 год. ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл.7 ЗВСОНИ предявен от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т., тримата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и О. Д. Л. срещу Б. П. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4,че договорът за продажба от 01.02.1968 год., сключен с Благоевградски РНС и с който П. С. Д. и М. Т. Д. са закупили държавен имот-апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 70.98 кв.м. и находящ се в [населено място], [улица]/или „Г.”/ № 18, вх.Б, ет.4, при граници: изток- [улица], запад-двора на сградата, север-апартамент на сем.К., юг-сградата на [улица], отгоре-държ.апартамент, отдолу-апартамент на сем.М., с мазе при граници: изток- [улица], запад-мазе на Захаринови, север-коридор, юг-сградата на [улица]и таван при граници: изток- [улица], запад-коридор, север-таван към държ.апартамент, юг-таван на сем.Захаринови и със 7/150 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, е нищожен поради нарушение на чл.14, ал.1 от НРПЖДЖФ/отм./-липсата на решение на Председателя на ИК на Б. РНС-С., за продажбата. ОСЪЖДА Р. Д. Т. ЕГН [ЕГН], Д. С. Т. ЕГН [ЕГН], Г. С. Т. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и О. Д. Л. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на основание чл.81 ГПК на Б. П. К. от [населено място], [улица], вх.Б сумата 1 830/хиляда осемстотин и тридесет/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: