1 Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 29 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря ............А. КАРАДЖОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Кр. КОЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 543/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. А.А., подадено чрез защитника му адв. Р. Д., за възобновяване на ВНОХД № 3855/2012 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл.211 пр.2 вр. чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б.Б от НК и му е било наложено наказание пет години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, заради това, че направените изводи на въззивния съд не кореспондират с доказателствата по делото, липсват доказателства за това, че подсъдимият е знаел, че завещанието е неистинско, както и за това, че е възбуждал и поддържал заблуждение у купувача на имота, наличие на предубеденост у съдебния състав към подсъдимия, нарушаване на презумпцията за невиновност, както и с оглед отказа му да прекрати производството и върне делото за ново разглеждане, назначаване на служебен защитник на подсъдимия при наличие на упълномощен такъв, лишаване от възможност за запознаване с делото, предоставяне на възможност на прокурора и повереника по делото да се изкажат след предоставяне на правото на последна дума на подсъдимия, както и поради преписване на част от мотивите на първата инстанция, без наличие на проверка на присъдата и посочване на собствени аргументи по повод на въззивната жалба. Сочи се и съществено нарушение на материалния закон като основание за възобновяване, което се аргументира с твърдение за несъставомерност на деянието. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият А., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Защитникът му поддържа искането с всички изложени в него доводи и прави искане за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Счита на първо място, че то не отговаря на изискванията на НПК – да посочи какви процесуални нарушения са допуснати и кои са аргументите за това, а на второ – че в него се съдържат твърдения за необоснованост на въззивния съдебен акт, каквото основание не попада в обсега на контрола по възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 от НПК. В случай, че ВКС не приеме този довод, прокурорът намира, че не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения, поради което предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда от 27.01.2012 г. по НОХД № 8038/2006 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия П. А.А. за виновен в това, че на 21.01.2004 г. г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържала заблуждение у В. М. М. и с това е причинил имотна вреда в размер на 16 096 лева, като причинената вреда е в големи размери и измамата представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 211 пр.2 вр. чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Въз основа на депозирани жалби от защитата на подсъдимия и от повереника на частния обвинител е било образувано въззивно производство пред Софийския градски съд по ВНОХД № 3855/2012 г., приключило с решение от № 146/04.02.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. На първо място, следва да се посочи на осъдения и защитата му, че основната част от съдържанието на искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, касае твърдения за липса на доказателства за съставомерността на престъплението, както и за несъответствие на направените изводи от въззивния съд с доказателствата по делото. По своето естество тези аргументи касаят порок, който представлява необоснованост на въззивното решение. Такова би било налице когато приетите за установени фактически положения не се обосновават с доказателствата по делото. Необосноваността обаче не е основание, попадащо в обсега на чл. 348 ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка нито в производство по Глава 23, нито по Глава 33 от НПК /каквото е настоящето производство/. Поради това искането в тази му част е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Що се касае до останалата му част, в която все пак са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, искането следва да бъде разгледано. Поради неговото хаотично структуриране касационната инстанция намира, че доводите следва да бъдат групирани, за да получат съответен отговор. Аргументът за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд с отказа му да върне делото за допълнително разследване е неоснователен. По своето естество този довод е почивал на твърдения на защитата за допуснати пороци при изготвянето на графологичната експертиза по делото. Независимо от липсата на изрични мотиви в тази насока, първоинстанционният съд е приел, че искането не е основателно и е започнал съдебното следствие по делото. Този процесуален ход е напълно в съответствие с НПК и с ТР № 2/2012 г на ОСНК на ВКС. Пороците, допуснати в хода на събирането на доказателства, не могат да бъдат основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза. Те следва да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, ако са отстраними, или опорочените доказателства следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, ако пороците са неотстраними. В случая дори самият защитник на осъдения е направил искането си с алтернатива в хода на производството да бъде назначена нова графологична експертиза / вж л.55 от НОХД № 8038/2006г./. Такава е била назначена /л.371/ и е била депозирана и приета в по-нататъшния ход на производството /л.403/. По този начин първоинстанционният съд не е допуснал никакво процесуално нарушение, още по-малко то да е съществено, а напълно е охранил интересите на подсъдимия. Твърдението на защитника на осъдения за нарушаване на процесуалните права на последния с назначаването на служебен защитник е неоснователно. Въззивният съд е предоставил правна помощ на подсъдимия на осн. чл. 94 ал.1 т. 8 от НПК на третото поредно заседание, което се е отлагало поради неявяването на А.. Впоследствие подсъдимият е упълномощил защитник – адв. Г. /л.46/, но поради противоречия в линията на защитата с него, тя се е оттеглила от процеса. Самият подсъдим е направил искане за назначаване на служебен защитник на осн. чл. 94 ал.1 т.9 от НПК /вж л. 54 от ВНОХД № 3855/2012 г./. Такъв е бил определен, но не е бил назначен до 10.12.2013 г. поради обстоятелството, че подс. А. е упълномощил адв. Р. Д. за свой защитник /л.70/. Едва в съдебно заседание на посочената дата поради отправяне на поредно искане за отлагане на делото поради неподготвеност на упълномощения защитник да поеме защитата и заявена готовност на служебния защитник да стори това / л. 82-83/, въззивният съд е назначил служебния защитник – адв. Д.. С тези действия съдът не допуснал нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. Видно е от съдебните протоколи, че по делото са били отложени девет съдебни заседания изключително по причини, дължащи се на подсъдимия и н неговата защита, тъй като той и предходните му двама упълномощени защитници са се отказвали от защитата. При това положение и поради невъзможност ход на делото да бъде даден пред въззивния съд повече от една година съставът на въззивния съд правилно е приложил процесуалния закон, като е осигурил и назначил служебен защитник на подсъдимия. В случая независимо от наличието на упълномощен защитник са били налице предпоставките на чл. 94 ал.4 от НПК първо, паради това, че обвинението е било за тежко престъпление, и второ, тъй като производството прекалено дълго е било отлагано поради причини, дължащи се на защитата на подсъдимия. Ето защо осигуряването на защитник на подс. А. се е явявало от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Действията на въззивния съд не могат да търпят никакъв процесуален упрек, тъй като те са били в унисон с процесуалния закон. Не се констатира да е нарушено правото на защита на осъдения поради това, че въззивният съд не е дал достатъчно дълго време за запознаване на защитника му с материалите по делото. В протокола от проведено заседание на 10.12.2013 г. обстойно въззивният съд е направил преглед на процесуалния ход на делото пред тази инстанция, от който е видно, че както самият подсъдим, така и защитата му са имали достъп до делото и при желание са могли да се запознаят с него. Дори и в 7-дневния срок между двете заседания, проведени на 03 и 10 декември 2013 г. това да не е могло да стане в пълна степен, то с оглед отлагането на делото за 20.01.2014 г. е бил предоставен достатъчно дълъг срок за запознаване с делото, поради което не е било накърнено никое право на подсъдимия по чл. 55 от НПК, нито на неговия защитник по чл. 99 от НПК. Не се установява от прочита на материалите по делото – съдебни протоколи и решение, въззивният съд да е демонстрирал предубеденост към подсъдимия и изхода на делото, както и да е нарушил презумпцията за невиновност. В искането не се съдържат каквито и да е конкретни аргументи в подкрепа на тези твърдения. ВКС би могъл единствено да предположи, че твърденията се основават на процесуалните действия на въззивния съд, който е назначил служебен защитник на подсъдимия при наличие на упълномощен такъв, както и е насрочил заседанието на 10.12.2013 г. в кратък интервал от време след предишното. Тези действия на въззивния съд не сочат на каквато и да предубеденост или заинтересованост на съда, а на процесуална издържаност именно с оглед целия ход на въззивния процес, който непрекъснато е бил отлаган в продължение на повече от една година. В такива случаи не само право, но и задължение на съда е да вземе всички възможни мерки за срочното приключване на делото, сред които, както се посочи са и назначаването на служебен защитник /като резервен/, така и кратките интервали на насрочване на делото. Тези действия не могат да търпят упрек от касационната инстанция, тъй като те са израз не на предварително изградена нагласа на въззивния съд към подсъдимия и деянието, а на стремеж за осигуряване на процесуална дисциплина. За подсъдимия и защитата му следва да е ясно, че освен техните интереси и права в процеса, съдът е призван да съблюдава и гарантира интересите и на останалите страни, каквито в случая са прокурорът и частния обвинител. Липсват данни, изводими от съдебните протоколи за нарушаване на презумпцията за невиновност на подс. А. от страна на съда. До постановяване на съдебното решение в нито един свой съдебен акт или със свое действие, обективирано по делото, въззивната инстанция не е демонстрирала, че счита подс. А. за виновен. Аргументът, който защитата излага в искането, за да обоснове това си твърдение, отново насочва към твърдението за необоснованост на решението на съда, което не би могло да е основание за проверка на въззивното решение в производството по възобновяване. Не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на чл. 333 ал.2 от НПК. Видно от съдебния протокол за проведено заседание на 20.01.2014 г. /л. 102/ след последната дума на подс. А. съдът непосредствено се е оттеглил на съвещание. Гарантирано е било правото на осъдения да се изкаже последен и да изрази своето окончателно отношение към обвинението. След него не се е изказвала никоя друга страна, както невярно се сочи в искането за възобновяването. Вероятно защитата има предвид записаното на лист 100 от делото, съгласно което съдът е дал възможност на подсъдимия да пледира лично в своя защита непосредствено след пледоарията на неговия защитник. Това обаче не е била последната дума на подсъдимия, а неговото лично участие в пренията, като след него законосъобразно становища са взели повереникът на частния обвинител и прокурорът, по ред определен от въззивния съд. Не се установява въззивното решение да страда от пороци, които да сочат на съществено нарушение на чл. 339 ал.2 от НПК. Съвпадението във фактите, изложени в присъдата и във въззивното решение, е нормално в случаи като този, при които контролната инстанция се съгласява с фактическата обстановка, приета от първата. По- важното е в решението да има отговор на доводите от въззивната жалба и от пренията, от който да става ясно защо не е приет определен аргумент или довод. В случая въззивното решение по своето съдържание съответства на законовата регламентация на чл. 339 ал.2 от НПК, поради което не е било допуснато процесуално нарушение при изготвянето му. С оглед изложените съображения твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да е основание за възобновяване на производството по делото, е напълно неоснователно. При проверката на въззивното решение ВКС не констатира да са били допуснати нарушения на материалния закон. Оплакването на осъдения се свежда до това, че според него е осъден за деяние, което е несъставомерно. Проверката на това твърдение се извършва от касационната инстанция в рамките на приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не биха могли да бъдат оспорени. При правилно установени факти, редът за приемането на които не е бил оспорен, се констатира и правилно приложение на материалния закон. Обективно осъденият А. е поддържал у частния обвинител невярната представа, че е собственик на продавания имот, като с това е целял да набави за себе си имотна облага, причинявайки на М. вреда. Оспорваното от защитата знание на осъдения за неистинността на завещанието, с което се е легитимирал като собственик на имота, е проверено и оборено от съда с наличните доказателствени средства. Законосъобразно аргументи в тази насока са намерени в доказателствата, изхождащи от свидетелите В. и Н. М., П. З., Д. У. и К. Д.. С основание съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на неговия родственик – И. Д., тъй като те са опровергани от общата доказателствена съвкупност. Хронологията на действията на осъдения преди, по време и след деянието основателно е приета от въззивния съд като аргумент в подкрепа на наличието на ясно съзнание за неистинността на завещанието, от което се е ползвал той, за да се снабди с нотариален акт за собственост и посредством него да въведе в заблуждение пострадалия относно собствеността върху продавания имот. С оглед на това материалният закон е бил приложен правилно и ВКС не констатира да е налице съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Действително е налице противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение по отношение на едната форма на изпълнителното деяние на престъплението – възбуждане на заблуждението. Видно от мотивите на решението /л.100/ въззивният съд е приел, че подс. А. следва да бъде оправдан по обвинението за „възбуждане на заблуждение” у св. В. М., но обективно това не е било сторено с диспозитива на решението. Това противоречие обаче е несъществено и то не налага възобновяване на производството с оглед неговото отстраняване, доколкото чл. 422 ал.1 т.5 от НПК изисква наличие на „съществено” нарушение на материалния или процесуалния закони, за да се допусне възобновяване на производството. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. А. за възобновяване на ВНОХД № 3855/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.