Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 427            София, 17 ноември 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  12 октомври  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                    РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Р.Виденова и в присъствието на прокурора:Ст.Бумбалова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №446 по описа за 2009 година   Срещу въззивна присъда постановена по внохд. №71/2009 г. на Окръжен съд гр. Я. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. И. С.,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата,с допълнение по чл.351 ,ал.3 НПК, се поддържа лично от подсъдимия и защитници. Гражданските ищци И. и Г. и повереникът им са на становище,жалбата като неоснователна да се остави без уважение ,а постановената присъда в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда, в атакуваната й част правилна и законосъобразна,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 17.06.2009 г. постановена по внохд. №71/2009 г. на Окръжен съд гр. Я. е отменена присъда по нохд. №1116/2007 г. на Районен съд гр. С. и подсъдимия С. И. С. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.206 ал.3 НК,отменено е и приложението на чл.23 НК. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен ,в това за времето от 2.02.2004 г. до 3.11.2006 г. в гр. С.,като пълномощник на С. Г. ,П. Г. и Я. И. ,съзнателно действал против законните интереси на представляваните ,поради което и на основание чл.217 ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове в полза на гражданските ищци,за имуществени вреди както следва : -на Я. И. лв.,заедно с лихва за забава считано от 2.02.2004 г.до 28.03.2008 г.върху сумата от 7350 лв. -на С. Г. и П. Г. –по 1445 лв.,заедно със законната лихва считано от 2.02.2004 г. до изплащане на сумата. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят не приет отвод от първостепенния съд,на основание чл.29 ал.2 НПК. Довода е неоснователен. Подробно е обсъден от въззивния Съд на л.184 от мотивите на въззивната присъда,обстоен и мотивиран е и отказа на първостепенния Съд отразен в протокола от 29.03.2008 г. По отношение на второто касационно основание-нарушение на закона се поддържат две алтернативи: -извършеното не е съставомерно по чл.217 НК -налице са предпоставките на чл.78 А НК. Съобразявайки събраните по делото доказателства инстанционните съдилища са приели са безспорно установено ,че подсъдимия С е бил упълномощен ,в качеството си на адвокат от гражданските ищци,да ги представлява пред ЗПАД “Алианц България “ и съответните банкови институции, във връзка с получаване на сумите по присъда №61/2003 г.на Окръжен съд гр. С.,дължими на Г. ,Г. и И. като обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди. В изпълнение на пълномощията му на 9.01.2004 г. подсъдимия направил искане към застрахователя ,предвид полица №0150495,като обаче посочил сумите да бъдат преведени на личната му банкова сметка,което и станало на 2.02.2004 г., когато по тази сметка били преведени 40522,02 лв. В периода м. Февруари-м.май 2004 г. от тази сумата подсъдимия изплатил на И. на два пъти общо сумата от 4540 лв.,а на Г. 6500 лв. На 8.07.2004 г. подсъдимият превел сумата от 19 000 лв. в своя лична сметка в “ДЗИ Банк” и преустановил контактите си с гражданските ищци. Година по късно на 7.07.2005 г. Г. подали жалба в Районна прокуратура гр. С.,след което на няколко пъти в рамките на досъдебното производство ,а и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд подсъдимия изплатил на И. 8850 лв. и на Г. сумата от 15 000 лв.,като неиздължени останали сумите, за които са уважени гражданските искове. При правилно и без противоречиво установените факти Съда е приложил правилно закона. Подсъдимия в качеството си на пълномощник,получавайки суми за сметка и на основание на упълномощителите,за продължителен период от време ги задържал,разпореждал се в своя полза /превода на 19 000 лв./ и очевидно действал против интересите им. Престъпния състав на чл.217 ал.2 НК е осъществен както от обективна така и от субективна страна. Няма как да бъдат споделени доводите на защитата ,за неправилен прочит на мандата на подсъдимия,за липса на задължение за изплащане на получените от застрахователя суми веднага на упълномощителите,за наличие на гражданско правни отношения с оглед “увеличение на обема на “ получените суми. Налице е законова пречка за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по смисъла на чл.78 А ал.1б.в НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда законосъобразна,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд. №71/2009 г. на Окръжен съд гр. Я..           ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :