Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
София, 01 юли 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело№ 774/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 449 от 18.02.2013г., постановено по внохд № 1050/2012 г., на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав.
В протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият П. Х. Д., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява лично и с упълномощения му защитник, адв. С.. В съдебно заседание, както и в представените пред касационната инстанция писмени бележки, защитникът на подсъдимия пледира протеста да бъде оставен без уважение, съответно в сила да бъде оставено въззивното решение на САС. По отношение на оплакванията в протеста за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, защитата счита, че правилно САС е стигнал до извод, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е несправедливо и завишено. Въззивната инстанция правилно е констатирала, че не са налице визираните в разпоредбата на чл.38а, ал. 2 НК предпоставки и съответно е приела, че наказанието следва да бъде определено по първата алтернатива, предвидена в санкционната част на чл. 116, ал.1 НК, и редуцирано с приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. Има смекчаващи вината обстоятелства, което е изключително съществено при определяне размера на наказанието. Това обстоятелство е признанието, направено от подсъдимия, спомогнало за разкриване на деянието и авторството, тъй като до този момент, не е имало доказателства затова.
В последната си дума подсъдимият Д. изразява съжаление за стореното.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:
С присъда № 16 от 17.09.2012 г., постановена по нохд №318/2012г., Врачански окръжен съд, Наказателна колегия е признал подсъдимия П. Х. Д. за виновен в това, че на 04.01.2012 г., за времето от 18.00 часа до 19.00 часа, в местността на [населено място], на второстепенен път с посока към [населено място], на разстояние 260 м от разклона му с второстепенен път, умишлено е умъртвил Д.С. Д. чрез нанасяне на прижизнена закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизливи в мозъчния паренхим и под меките мозъчни обвивки с общомозъчен отток, довел в своята еволюция до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК, вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 54 НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл и по направените разноски.
С въззивно решение № 449 от 18.02.2013 г., постановено по внохд № 1050/2012 г., на САС, Наказателно отделение, VІІІ състав е изменена постановената по нохд № 318/2012г. присъда № 16 от 17.09.2012г. на ВрОС, като при условията на чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК е намалено наложеното на подсъдимия П. Х. Д. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.3, вр. чл. 115 от НК от двадесет години лишаване от свобода на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационният протест е неоснователен.
Рамките на касационната проверка се определят от касационните основания, релевирани с протеста и подкрепящата ги аргументация. В настоящия случай, съдържането на протеста обективира две касационни основания, а именно допуснати нарушения на материалния закон при определяне на наказанието, довело до явната му несправедливост. Оспорва се правният извод на въззивния съд за намаляване на наказанието в резултат на индивидуализацията му по първата алтернатива на чл.116 от НК с приложение на чл. 58а, ал. 1 НК. Оспорва се извода на въззивния съда, че извършеното от Д. престъпление не е изключително тежко по смисъла на чл.38а НК, както и придаването от САС на „изключителност” на извършеното от подсъдимия самопризнание.
По искане на подсъдимия, подкрепено от неговия защитник производството пред ВрОС е протекло при условията на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”. Разглеждането на делото по диференцираната процедура е предпоставено от признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия Д., заявено от него в съдебното заседание пред ВрОС на 17.09.2012 г. /л. 111 - 113 от нохд № 318/2012 г./ и съгласието да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
За да постанови въззивния съдебен акт, апелативният съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда на ВрОС и след собствен анализ на доказателствените източници, в светлината на направеното самопризнание, подкрепено от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, е възприел за правилни правните изводи на първата инстанция, а именно, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК.
По отношение определянето размера на наказанието, свързано с третото касационно основание по чл. 348 от НПК, което се поддържа в протеста, възраженията са в посока отказа на въззивния съд да приеме за налични предпоставките на чл. 38а от НК, които обуславят рамките за налагане на наказание “доживотен затвор”.
САС е изложил съображенията си за индивидуализация на наказанието по първата алтернативна възможност, визирана в санкционната част на горепосоченото престъпление, а именно лишаване от свобода и последвалата я редукция по чл.58а, ал.1 от НК, което е обективирало де факто намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като краен резултат. Въззивната инстанция е приела, че не е налице условието по чл. 38а, ал. 2 НК, а именно извършеното престъпление да е изключително тежко, понятие, което не е законово дефинирано в Общата част на НК, но според разбирането, което са влага в правната теория и съдебната практика, същото следва да се отличава с изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Въззивният съд е счел, че възведените от първоинстанционния съд обстоятелства не отговарят на условието за изключителна тежест на извършеното от подсъдимия Д. тежко престъпление. Наблегнал е и на това, че не може да бъде споделен подходът на първоинстанционния съд, с едни и същи факти в мотивите на присъдата да се обосновават както изключителната тежест на извършеното престъпление по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК, така и правната квалификация на деянието като извършено от дееца с особена жестокост, и изводите касателно субективната страна на престъплението.
При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода САС е анализирал в детайли смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. В мотивите си апелативният съд аргументирано е изложил поради какви причини -„наличието на отегчаващи обстоятелства със сериозна тежест”, съотнесени към целите на наказанието по чл. 36 НК, намира за най-подходящо и справедливо наказание това по най-леката алтернатива в санкционната част на чл. 116, ал. 1 НК – лишаване от свобода в максималния размер от 20 години, вместо доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Настоящата инстанция приема за правилни направените изводи, като споделя изцяло подкрепящата ги аргументация, изложена във въззивния съдебен акт.
ВКС се солидаризира и с разбирането на предходната инстанция, че в случая правилно самопризнанието на Д. е преценено и като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, извън признаването по чл. 371, т. 2 НПК от подсъдимия на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, но в контекста на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. Съдържанието на самопризнанието правилно е оценено от въззивния съд като форма на съдействие при установяване на обективната истина, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не вследствие на действията по разследването.
САС е обсъдил възможността за приложението на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК и обосновано я е отхвърлил поради липса на предпоставките за допълнително смекчаване на наказанието под минималния законов размер, каквито представляват липсата на действителна съвкупност от многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или отделно такова с изключително значение.
От друга страна, въззивният съд е отчел превес на отегчаващите вината на Д. обстоятелства, обуславящ определелянето на наказание лишаване от свобода в максимума, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК – безмилостното отношение на дееца Д. към собствената му съпруга, доведена до безсъзнателно състояние и изоставена в безлюдна местност; предприетите от подсъдимия активни действия за заличаване следите на престъплението, чрез опожаряване на трупа на съпругата му и изоставянето му на място, където послесмъртно е разкъсан от диви животни; инсценирането на нейното изчезване; заблуждаването на органите на полицията в периода, предхождащ неговото самопризнание.
Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е определено при условията на чл. 54 НК, като с оглед на диференцираната процедура, която изисква приложението на чл. 58а от НК, наказанието от двадесет години лишаване от свобода в случая е намалено с една трета/чл.58а, ал.1 от НК/ и е в размер от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода.
В обобщение на гореизложеното, при индивидуализацията на наказанието в рамките на проведеното пред ВрОС производство по Глава двадесет и седем от НПК, въззивният съд е обсъдил задълбочено всички данни по делото, отчел е конкретиката на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и личността на дееца. Поради тази причина, касационната инстанция счита, че определеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода в размера от тринадесет години и четири месеца (след редукцията му по чл. 58а, ал. 1 НК) отговаря на критерия за справедливост и едно последващо негово увеличаване или намаляване няма да съответства на целите по чл. 36 от НК, поради което намира, че протестираното въззивно решение на САС следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 449 от 18.02.2013г., постановено по внохд № 1050/2012 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА-докладчик по нд № 774/13г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение
Не съм съгласна с мнението на мнозинството само в частта, с която се приема, че при определяне на наказание по първата алтернатива на чл.116, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода, същото следва да бъде редуцирано с една трета. Считам, че в случая е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.3 от НК, а не тази на чл.58а, ал.1 от НК.Съображенията ми затова са следните:
Действащата норма на чл.58а от НК лимитира три хипотези, включващи правила и предпоставки за определяне на наказанието при диференцираната процедура –съкратено съдебно следствие. Първите са визирани в алинея първа на цитирания текст, тези по ал.2 и ал.3 са относими в случаите на чл.57, ал.1 от НК и последната група от предпоставки е ситуирана в ал.4 на чл.58а от НК. Значение за хипотезата, при предпоставките на която ще бъде определено наказанието има и визираната в особената част на НК санкция за съответното престъпление.За престъплението по чл.116, ал.1, т.6 от НК са предвидени в условията на алтернативност, три по вид наказания, което обуславя приложението на чл.57, ал.1 от НК, като съдът е бил длъжен да определи най-подходящото по вид наказание измежду предвидените за извършеното от подсъдимия престъпление, след което да индивидуализира конкретното наказание, съобразявайки тези си действия с разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК. Последните изключват възможността за налагане на наказание доживотен затвор без замяна, при определянето му като най-подходящо по вид, а наказанието доживотен затвор се заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. След което алинея трета визира правилата за определяне размера на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на алинея втора или предвиденото в особената част на НК. В рамките на вярно индивидуализираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и след отчитане конкретиката, характеризираща извършеното от подсъдимия деяние, апелативният съд правилно е приел, че най-подходящото по вид наказание, от възможно предвидените, е лишаване от свобода, което е съобразено и с разпоредбата на чл.38, ал.2 от НК. След това, съдът е определил размера на наказанието лишаване от свобода, при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК, с редукция от една трета, с което считам, че е допуснал нарушение на закона, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.3 от НК.
Съдия:
Д.Атанасова |