Ключови фрази
Установителен иск * погасителна давност * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * прекъсване на давност * изпълнително производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 154

С. 15.11.2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.

при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 1059 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Обжалвано е решение №144 от 23.07.2010г., постановено по гр.дело № 7473/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV Д въззивен състав с което, след частична отмяна на решение № І-32-32/15.03.2010г. по гр.дело №29937/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 32 състав е отхвърлен отрицателния установителен иск на дружеството [фирма] срещу Държавен фонд “Земеделие”, че не дължи сумите 13 260 лв. задължение за връщане на стоков кредит по договор №151/28.10.1999г. и на сумата от 2141 лв. договорни мораторни лихви върху сумата от 13 260 лв. за времето до 23.01.2001г. В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК. Според касатора давност тече за времето от постановяване на определението за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не може да се приравни с исковото производство и с издадения от съда акт не се формира сила на присъдено нещо относно вземането.
Ответникът Държавен фонд “Земеделие” - С. не е заявил становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С определение №421 от 8.06.2011г. касационният контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само по правния въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл.115, б”ж” ЗЗД в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за времето от постановяване на определението / разпореждането / за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.
С решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и затова имащо задължително за съдилищата приложение / т.2 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че с оглед на законодателната уредба на издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК отм. не се прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД. Молбата по чл. 242 ГПК отм. следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Н. на изпълнителни действия в периода от снабдяването с изпълнителния лист до образуването на изпълнително производство, в което да се връчи призовка на длъжника, представлява бездействие на кредитора, поради което за това време погасителната давност за вземането тече.

По съществото на спора:

За да отхвърли частично искът по чл.124, ал.1 ГПК на [фирма] – Я. срещу Държавен фонд “Земеделие” - С., СГС е приел, че с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на основание несъдебно изпълнително основание – договор № 151 от 28.10.1999г. са прекъснати сроковете на погасителната давност на основание чл.116, б “в” ЗЗД, както и че давност не тече / чл.115, б”ж” ЗЗД/ за времето когато е висящо производството по издаване на изпълнителен лист до датата на образуване на изп. дело №426/2006г. 25.09.2006г. С оглед на тези си разсъждения съдът не е възприел възражението на ищеца по отрицателния установителен иск за изтекла давност за вземането за главница в размер на 13 260лв. и лихви в размер на 2141 върху главницата от 13 260 лв. за времето до 23.01.2001г. към датата на образуване на изпълнителното дело – 25.06.2006г.

Решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон.

По отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК за сумата от 13 260 лв. – задължение за връщане на стоков кредит по договор №151 от 28.10.1999г.

Вземането е погасено по давност, поради което искът е основателен. С договора за стоков кретит ищецът е поел задължението към Фонда да плати сумата от 13 260 лв. до 15.09.2000г., представляваща цената на предоставени стоки и да заплати мораторни лихви от 3%, от която дата вземанията са станали изискуеми. Изпълнителният лист е издаден на 1.02.2001г., от който момент Фонда е бил в правото си да образува изпълнително производство за събиране на вземането си по принудителен ред. Н. на изпълнителни действия в периода от снабдяването с изпълнителния лист до образуването на изпълнително производство, представлява бездействие на кредитора, поради което за това време погасителната давност за вземането тече. Следователно към момента на образуване на изпълнителното производство 25.09.2006г. вече е била изтекла давността по чл.110 ЗЗД. Възражението на ищеца, че не дължи сумата от 13 260 лв. по издадения изпълнителен лист от 1.02.2001г., издаден по гр.дело №0433/2001г. на СРС и образуваното въз основа на него изп. дело № 426/2006г., преобразувано в изп. дело № 321/2009г. на ЧСИ И. Х. поради погасяването й по давност е основателно.

Горните разсъждения за течение на давностните срокове за времето от издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изпълнителното производство се отнасят и за иска за признаване за установено, че ищецът не се дължи сумата от 2141 лв. договорна мораторна лихва върху сумата от 13 260 лв. за времето до 23.01.2001г. Решението, с което е отхвърлен искът по чл.124 ГПК в тази част е неправилно, поради което ще следва да бъде отменено. Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111б”в” ЗЗД, т.е. към датата на образуване на изпълнителното производство кратката погасителна давност е била изтекла.

При този изход на делото на основание чл.78 ГПК и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, ответникът по касация ще следва да бъде осъден да заплати разноски по компенсация в размер на 1103.60 лв., при отчитане на документираните от двете страни разноски за всички инстанции, размерът на уважения иск и определено юрисконсултско възнаграждение от 800 лв. за процесуалния представител на ответника по касация за въззивната нстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №144 от 23.07.2010г., постановено по гр.дело №7473/2010г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Д въззивен състав в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] срещу Държавен фонд “Земеделие”за недължимост на сумите от 13 260 лв. за връщане на стоков кредит по договор №151/28.10.1999г., на сумата от 2141 лв. договорни мораторни лихви върху сумата от 13 260 лв. за период до 23.01.2001г., както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 ГПК по отношение на Държавен фонд “Земеделие” - С., че дружеството [фирма] - [населено място] не му дължи сумите от 13 260 лв. по договор за стоков кредит №151/28.10.1999г., ведно със законната лихва върху нея и на сумата от 2141 лв. мораторни лихви върху сумата от 13 260 лв. за период до 23.01.2001г., за които има издаден изпълнителен лист на Държавен фонд “Земеделие” - С. от 1.02.2001г. по гр.дело №0433/2001г. на СРС и е образувано изп. дело № 426/2006г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Ямбол, преобразувано в изп. дело № 321/2009г. на ЧСИ И. Х., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – С. да заплати на [фирма] – Я. разноски по компенсация в размер на 1103.60 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: