Р Е Ш Е Н И Е № 95 град София, 17 март 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 736/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдената Д. В. Н. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 29.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 535/2010 год. на С. окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържа оплакване, че решението на въззивната инстанция е постановено при особено съществени нарушения на закона, изразило се във възприемане неправилния извод на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 343б ал.1 НК, като последица от допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата. По същество се иска да бъде отменено и да бъде оправдана. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 12 от 1.04.2010 год. постановена по НОХ дело № 418/2009 год. Елинпелинският районен съд е признал подсъдимата Д. В. Н. за виновна в това, че на 12.07.2009 год. в[населено място] управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.37 промила, поради което на основание чл 343б ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК й е наложил наказание пробация включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца, а на основание чл. 343г НК я е лишил от правото да управлява МПС за срок от десет месеца. С въззивно решение от 29.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 535/2010 год. Софийският окръжен съд е изменил присъдата, като е увеличил срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на една година и я е потвърдил в останалата протестирана и обжалвана части. Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането й при недопустимо предположение. В подкрепа на довода за недоказаност на обвинението се развиват съображения против преценката за достатъчност и достоверност на доказателствените източници от които са приети за установени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. В този смисъл са изложените съображения, че обясненията й следвало да бъда възприети, защото насрещните опровергаващи ги доказателства не са безспорни и не водят до категоричен извод за наличие на съставомерните признаци от състава на престъплението. Тези съображения по същество касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка. Всеки съд е суверенен да прецени дали даден доказателствен източник е достатъчен и достоверен за изграждане на достоверни фактически обстоятелства. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание, при спазване правилата на формалната логика и дали от него са направени точни фактически и правни изводи.. По делото първоинстанционният съд е изложил ясни, убедителни и логически съображения кои доказателствени източници приема за достоверни. Въззивната инстанция и констатирала, че правилата за формиране на волята му са спазени и не е имала основание да промени вътрешното му убеждение. Въззивният състав е изпълнил процесуалните си задължения като в проведеното съдебно следствие е събрал допълнително доказателства, които е преценил, че са необходими за изясняване на делото. Всички доказателствени материали е обсъдил поотделно и оценил в логическата им връзка. С еднаква задълбоченост е обсъдил както доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, така и тези, които оневиняват подсъдимата. От мотивите на решението ясно личи от кои доказателствени материали възприема фактическите обстоятелства установени от първоинстанционния съд, че преди извършване на проверката с техническо средство, подсъдимата е управлявала автомобила след употреба на алкохол и точната му концентрация. Тези фактически констатации не са лишени от доказателствена основа, не са направени при превратна оценка на доказателствата и при нарушена тежест на доказване, както се поддържа в искането. Фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства. При преценката им се отчита доколко са свързани с фактите, включени в предмета на доказване и допринасят за изясняването им. По делото са налице безпротиворечиви доказателства, от които са направени фактическите констатации, че подсъдимата е управлявала автомобила след употреба на алкохол в приетата концентрация. В този смисъл съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на разпитаните свидетели, заключението на изслушаната експертиза и останалите писмени доказателства. Приетите за установени съставомерни факти не се разколебават от установеното с кредитираните доказателствени източници, че е управлявала автомобила от бензиностнацията до полицейското управление по разпореждане на полицейските органи, както и от това, че проверката с техническото средство е извършена около четиридесет минути след преустановяване на движението. При изграждане на фактическите обстоятелства не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимата. Проверени са в съвкупност с останалите доказателствени източници и като е отчетена тяхната същност, от една страна като източник на преки доказателства, а от друга страна, като средство на защита, мотивирано са отхвърлени. Налице са безпротиворечиви доказателства, че подсъдимата е била в питейното заведение, автомобила е издирван във връзка с възникнал инцидент пред него, че преди да бъде открита на бензиностнацията тя го е управлявала, че контролните органи са й разпоредили да го закара пред полицейското управление, като с цел да не се отклони в автомобила пътувал и св.И., че там били и други участници в инцидента, че в процеса на изясняване на инцидента била изпробвана с годно техническо средство, което отчело наличието на алкохол с инкриминираната концентрация, че била заведена за вземане на кръвна проба, която отказала. Единствено в нейните обяснения се поддържа че е употребила алкохол след преустановяване движението на автомобила, в периода на изчакване да й бъде извършена проверката в полицейското управление. Мотивирано тези обяснения са отхвърлени като недостоверни. Издирена е от контролните органи в качестното на водач на моторно превозно средство във връзка с извършено деяние и е заведена в полицейското управление за изясняване на обстоятелствата по него, поради което логично би могла да предположи, че ще бъде извършена проверка за употребата на алкохол. Дори да се приеме, че за първи път е спряна от полицейски органи за проверка, липсват данни да е била поставена в особена психическа ситуация, която да я мотивира да употреби алкохол и то при здравословния проблем, който е имала и докато изчаква извършването на проверката. В противовес на нейните обяснения са показанията на св.Р. Г., че в заведението преди инцидента подсъдимата е пиела, без да конкретизира вида и количеството на алкохола. Допустимите доказателствени средства, с които може да се установи концентрацията на алкохол в кръвта водача на моторното превозно средство са данните от техническото средство и резултата от кръвното изследване. Със свидетелски показания може да се установи дали и какво колическво алкохол е употребено, но по посочени от тях външни белези за поведението на водача не могат да се правят изводи за наличието на пияно състояние по смисъла на закона. Затова установените от свидетелите Г., Г. и И. факти, че както в заведението, така и по- късно до извършване на проверката не е имала външни белези на лице, употребило алкохол, не разколебават извода за доказаност на обвинението. Такива външни видими белези на лице употребило алкохол не е имала, съобразно установеното от св. В. и по време на извършване на проверката с техническото средство. Доводът на осъдената, че употребата на алхохол може да бъде установено единствено при проверка в процес на управление на автомобила, а не в някакъв по-късен момент би имал основание само ако управлението на автомобила се преустанови по собствена воля на водача и без да знае, че ще му бъде извършена проверка. Очевидно случаят не е такъв, защото е заведена на място, където може да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и е изчакано известно време преди нейното извършване. Приетите по делото фактически остоятелства са получили законосъобразна правна оценка в изводите на съдилищата, че деянието на подсъдимата осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 НК. Подсъдимата е управлява автомобила след употреба на алкохол, като в момента на проверката е имала концентрация на алкохол в кръвта 1.37 промила, установена с техническо средство. Като са я осъдили по обвинението са приложили точно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдената е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уваженвие искането на осъдената Д. В. Н. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 535/2010 год. по описа на С. окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение от 29.11.2010 год., с което е потвърдена присъда № 12 от 1.04.2010 год. по НОХ дело № 418/2009 год. на Е. районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: