Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 17   София, 16 февруари 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                     ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                          ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 620/2008 година.   Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. Г. С. против решение № 218 от 17.10.2008 год. по внохд № 414/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата като основания за проверка на въззивното решение са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е ограничено правото на защита на подсъдимия, тъй като въззивната инстанция е проявила избирателен подход при оценката на доказателствата и е игнорирала тези от тях, които го оневиняват. От субективна с. деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият е приел сумата предмет на обвинението със съзнанието, че тя е дължима на дружеството от далият парите, въз основа на съществуващи между тях наемни отношения. Инкриминираната сума не е открита у подсъдимия, а в чекмедже на бюрото му, който факт сочи, че той е нямал намерението да я свои. Към този момент, в същото дружество съществувала практика парични суми да се приемат на ръка, защото върху банковите суми на дружеството имало наложени запори от кредитори. Оплакването за неправилно приложение на закона е развито в посока, че подсъдимият е признат за виновен и осъден, вместо да бъде оправдан по предявеното му обвинение. В съответствие с оплакванията в жалбата могат да се извлекат искания за оправдаване или алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнително представените писмени бележки подробни съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно, защото не са налице предпоставките за определянето му по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 114 от 25.06.2008 год. по нохд № 415/2007 год. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия М. Г. С. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление-през периода м. декември 2004 год.-27.03.2007 год., в гр. Х., в качеството си на длъжностно лице-Изпълнителен директор на “Харманли табак” АД-гр. Харманли, поискал и приел от А. И. Д. дар в размер на 2800 лева, който не му се следва, за да извърши действия по служба, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 301, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е “лишен от право да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на юридически лица” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието ”лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 307а, предл. 1 и 2 НПК, съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото, част от предмета на престъплението-банкноти в общ размер на триста лева и осъдил С. да заплати в полза на държавата сумата от две хиляди и петстотин лева-липсващата част от предмета на престъплението. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия. С решение № 218 от 17.10.2008 год. по внохд № 414/2008 год. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. Пловдивският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда и постановеното решение е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че той е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил основания, поради които не приема доводите срещу първоинстанционната присъда, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, което е изградено при стриктното спазване разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Въззивният състав обстойно и аргументирано е дал отговор на оспореното от С. авторство на инкриминираното деяние и е отхвърлил твърдението му за невинност, като осъществено от него право на защита. Тези изводи са подкрепени от последователните и непротиворечиви показания на свидетеля Д за възникване на ситуацията, при която му е бил поискан от подсъдимия не следващ му се дар, за да извърши действия по служба и развилите се след това във времето събития, довели като краен резултат до регулярното месечно получаване на парични суми от по сто лева през периода от м. декември 2004 год. до 27.03.2007 год., на която дата С. получил и последната сума от триста лева. Показанията на Д. не са изолирани, а са в логическа връзка с останалите доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК, включително, с показанията на полицейския служител Щ. , а частично и с показанията на свидетелите Н и счетоводител на дружеството. Приложените по делото писмени доказателства / протокол за претърсване и изземване-л. 11 от досъдебното производство и приложения към него фотоалбум/, съставени в тяхната хронология, сочат за обективните факти по описа на вида на валутата, брой на купюрите, техния номинал, сериите и номерата на банкнотите, както и за идентичност на част от предмета на подкупа в размер на триста лева преди получаването му от подсъдимия и след като валутата е иззета от него от органите на полицията. При установените фактически положения, решаващите по фактите инстанции са направили правилни и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, с което от обективна и субективна с. той е осъществил състава на чл. 301, ал. 1 НК, поради което и оплакването за незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователно. Доколкото оплакването за явна несправедливост е основано на довода, че подсъдимият неправилно е признат за виновен, а не оправдан по предявеното му обвинение, с оглед изложените по-горе съображения, то той е неоснователен. Ето защо, не са налице релевираните в жалбата на касатора основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, което като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 17.10.2008 год. по внохд № 414/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: