Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр.София, 24.01.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2606 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 468/16.03.2015г. по в.гр.д. № 3/2015г. на Варненски окръжен съд. Молителят поддържа, че решението на ВОС противоречи на влязлото в сила решение № 5010/30.10.2014г. по гр.д. № 7081/2014г. на Варненски районен съд, ГО, ХХХIV състав. Ответникът по молбата – [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна. Третото лице-помагач на ответника – КЕВР изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 5010/30.10.2014г. 06.03.2014г. по гр.д. № 7081/2014г. на Варненски районен съд, ГО, ХХХIV състав [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 289,76лв., представляваща платена от ищеца като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], като оператор на мрежата, по фактура № [ЕГН]/07.01.2013г. за периода 30.11.2012г.-27.12.2012г., дължима на отпаднало основание – отменено Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 31.05.2014г. до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД . С решение № 468/16.03.2015г. по в.гр.д. № 3/2015г. на Варненски окръжен съд е отменено решение от 11.11.2014г. на ВРС по гр.д. № 6694/2014г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата от 807,20 лв., представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена на достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 28.09.2012г. до 30.10.2012г. по фактура № [ЕГН]/06.11.2012г. и претендирана като платена на отпаднало основание – отменено Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 23.05.2014г. до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД . Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК ще е изпълнено, когато разрешаването на спора по един иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В този случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив импилцитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него / решение, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на обуславящия иск. Визираните от молителя и посочени по-горе влезли в сила решения на ВОС и ВРС не изпълняват предпоставките по задължителната практика на ВКС в цитираното Тълкувателно решение. Не е налице връзка на обусловеност между предметите на двата спора, правоотношението по единият не се явява преюдициално / обуславящо/ правоотношението по другия. Касае се до защитавани субективни права, възникнали от плащане на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] по две различни фактури, за два различни периода, като основанието за плащане е отменено в последствие с влязло в сила съдебно решение. Следователно освен, че липсва пълен идентитет от обективна страна между двете съдебни решения, то и не е изпълнено условието произнасянето в диспозитива на решението по единия спор имплицитно да включва в себе си предмета на другия диспозитив на решението по другия спор. Следователно не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 468/16.03.2015г. по в.гр.д. № 3/2015г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 500лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: