Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр.София, 28.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 224/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, образувано по молбата на Ж. А. П., В. Ж. Ж. и П. А. П., всички от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 707 от 25.10.2010 год. по гр.дело № 48/2010 год. на ВКС на РБ, І-во г.о. Молителите считат, че това решение не е съобразено с влязлото в сила решение по гр.дело № 1420 по описа за 2001 год. на Кюстендилския районен съд, което е произнесено преди него и било задължително за съда, съгласно чл.297 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [община] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.305 и чл.306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по искова молба на П. и Ж. П. и В. Ж. срещу [община] е образувано делбено производство пред Районен съд-Кюстендил, под № 1992/2007 год. и е постановено решение на 11.05.2008 год., с което е допусната делбата на първи/партерен/ етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], УПИ ХІІІ * кв.* по ЗРП на ЦГЧ, която част е около 170 кв.м. и пристроена част от около 130 кв.м. откъм южната стена на съществуващата сграда, при права: за първия/партерен/етаж от сградата: общо за ищците 122/285 ид.части, а за ответниците 124/285 ид.части, за частта от мазето и подпокривното пространство, съответно: общо за ищците 230/285 ид.ч., а за ответниците – 55/285 ид.ч. По въззивна жалба на [община] е образувано въззивно производство под № 433/2008 год. на Кюстендилски окръжен съд и на 09.07.2009 год. е постановено въззивно решение, с което е изменено първоинстанционното, относно правата на съделителите. По касационна жалба на [община] е образувано касационно производство пред ВКС на РБ, І-во г.о., под № 48/2010 год. и е постановено решение № 707/25.10.2010 год. по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК, с което е отменено въззивното решение и вместо него е постановено касационно решение, с което искът за делба срещу [община] на първи/партерен/етаж от сграда в [населено място], [улица], в УПИ * в кв.* по ЗРП на ЦГЧ на [населено място], с площ 285 кв.м., включваща 163 кв.м. стара част на сградата и 122 кв.м. пристройка към нея, е отхвърлен като неоснователен. В хода на производството по чл.290 и сл.ГПК касационният съд е обсъдил представеното и влязло в сила решение по гр.дело № 1420/2001 год. на Кюстендилски районен съд и констатирал, че диспозитивът на същото, който се ползва със сила на пресъдено нещо, установява единствено, че [община] не е собственик на първия етаж, както и на останалите етажи на сградата. К. съд счита, че разпоредбата на чл.297 ГПК, с която съдът, постановил атакуваното решение не се е съобразил, не е била задължителна за него и не е довело до постановяване на съдебен акт, противоречащ на другото, постановено преди него и влязло в сила решение по гр.дело № 1420/2001 год. на Кюстендилски районен съд, по следните съображения: влязлото в сила решение, постановено на 08.10.2003 год. по гр.дело № 1420/2001 год. на КРС е постановено по иска на [община] против Ж. и П. П. и В. Ж., с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Спорът е разрешен с влязлото в сила решение, със сила на пресъдено нещо, ползваща само диспозитива му и установяваща, че ищецът не е собственик на недвижим имот, представляващ първи, втори и трети етаж, с обща площ 369 кв.м. от южната новопостроена сграда, находяща се в имот пл.№ *в кв.* по ЗРП на К. от 1993 год. Атакуваното с молбата за отмяна касационно решение е постановено по иск за делба, в който съдът е изследвал обстоятелството дали между страните съществуват права на съсобственост, по отношение на заявения недвижим имот, индивидуализиран като първи /партерен/ етаж от сградата на [улица]и прилежащите към него общи части, имот, който е част от предмета на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от [община] и отхвърлен, с влязлото в сила решение по гр.дело № 1420/2001 год. на КРС. Изследвайки правото на съсобственост между съделителите в производството по делба, касационният съд е обсъдил отсъствие на такива права за ищците, защото първият етаж бил одържавен от наследодателите им през 1958 год., по чл.101 ЗС, а пристройката била изградена от Държавата през 1963 год., като разширение на намиращата се тогава на първия етаж от сградата Обединена градска болница, [населено място]. Мотивиран е извод, че по отношение на първия етаж не е проведена реституционната процедура, тъй като в срока по чл.4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ищците не са подали заявление за възстановяване на собствеността върху този етаж. Все в тази връзка са изложени мотиви и за статута на пристройката към първия етаж, която не била самостоятелен обект на собственост, т.е. следва да се счита присъединена към първия етаж от сградата, която обслужва, които са обосновали изводи, че ищците, които не са собственици на главната вещ-първия етаж от сградата, не са собственици и на присъединената към нея пристройка, т.е. не са налице права на собственост, респ. на съсобственост върху имота, предмет на иска за делба. Представеното и влязло в сила решение по гр.дело № 1420/2001 год. на КРС, с което са отречени права на собственост на [община] върху целия недвижим имот, включващ и първия/партерен/етаж от триетажната сграда е било допълнителният аргумент на касационния съд да отхвърли иска за делба, поради отсъствие на съсобственост между страните върху недвижимия имот. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, защото влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна не противоречи на влязлото в сила решение по гр.дело № 1420/2001 год. на КРС, тъй като, макар и постановени между същите страни, решенията не са постановени за същото искане и на същото основание. Водим от горното и като констатира, че молителите дължат допълнителна държавна такса за настоящето производство, в размер на още 70 лева по сметка на ВКС, я присъди и Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. А. П., В. Ж. Ж. и П. А. П.-П., всички от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 707/25.10.2010 год. по гр.дело № 48/2010 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. ОСЪЖДА Ж. А. П., В. Ж. Ж. и П. А. П.-П., всички от [населено място], да заплатят допълнителна държавна такса за настоящето производство, в размер на 70/седемдесет/лева, по сметка на ВКС на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: