О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 356   София 30.12.2008 год.   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември пред две хиляди и осма година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                         МАРИАНА КОСТОВА        изслуша докладваното от съдията  Костова ч. т. дело № 330/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 от ГПК. “Ч” АД гр. С. е подал частна касационна жалба против определение №174 от 1.10.2008 г. по в. ч. гр. д. № 309/2008 год. на Окръжен съд, гр. Л., с което е оставена без уважение частната му жалба подадена против разпореждане № 91/4.08.2008 год. по ч. гр. д. № 603/08 год. на Районен съд гр. Л., с което е обезсилена заповед за изпълнение № 5/18.04.2008г., издадена в полза на ищеца против К. Р. К. от гр. Л. и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто безспорно е процесуалната легитимация на страната в гражданския процес, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложен е довод, че съдът не може сам да обезсилва издадената от него заповед, и че неправилно се прекратява производството по делото, а е следвало да му укаже да посочи провоприемниците на починалото лице. Към изложението са приложени съобщение с разпореждане на Районен съд, гр. Лом по ч. гр. д. 464/2008 г., съобщение с разпореждане на същия съд по ч. гр. д. 500/2008 г., съобщение с разпореждане на Районен съд, гр. М. по ч. гр. д. 219/2008 г., определение на Районен съд, гр. В. по ч. гр. д. № 622/2008 г., определение на Районен съд, гр. Л. по ч. гр. д. № 203/2008 г., определение на Районен съд, гр. П. по ч. гр. д. № 1767/2008 г., разпореждане на Районен съд, гр. М. по ч. гр. д. № 314/2008 г. и определение на Районен съд, гр. Б. по ч. гр. д. № 709/2008 г., и изпълн. лист издаден по ч. гр. д. № 636/2008 г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай въззивният съд е приел, че поради смъртта на К. Р. К., починал на 7.09.2001 г., преди подаването от “Ч” АД гр. С. на 16.04.008 г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, производство е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд намира, че същественият процесуалноправен въпрос, какъвто е въпросът за процесуалната легитимация, е решаван противоречиво от съдилищата, което налага извод за наличие на хипотезата визирана в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. В представените от жалбоподателя определения, приетото от съдилищата е противоречиво – в някои е прието, че трябва да се спре производството и в шестмесечен срок да се посочат правоприемниците на ответника, в други, че производството е недопустимо и, че следва да се обезсили издадената заповед, или, че следва да се заличи починалия ответник и на негово място по реда на чл. 227 ГПК се конституират неговите наследници, на които да се изпратят препис от определението и заповедта за изпълнение – в този смисъл е ч. гр. д. № 709/2008г. на Районен съд, гр. Б.. По същество въззивното определение е правилно, по следните съображения: Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Законът има предвид продължаване на вече образувано производство, което ще рече, че смъртта на правния субект - ищец или ответник, трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага че към момента на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, правните субекти трябва да са съществували. Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, както е в процесния случай поради липса на ответна страна, или пък ако неправилно е прието от съда че е създадено редовно процесуално правоотношение, не може да съществува и процесуално правоприемство. Хипотезата, предвидена в чл.429, ал.2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение. Що се касае до доводите на жалбоподателя за правомощията на съда сам да обезсили издадената заповед за изпълнение, следва да се има предвид следното: В чл.415, ал.2 ГПК законодателят е предоставил правото на съда, издал заповедта за изпълнение, да я обизсили и прекрати производството по делото, от което следва, че това е една законодателно уредена възможност съдът постановил акта сам да го отмени. За да влезе заповедта за изпълнение в сила трябва да бъде спазена процедурата по чл. 414 ГПК – заповедта трябва да бъде съобщена на длъжника, като в зависимост от неговото процесуално поведение ще се определи поведението на заявителя /при подаване на възражение от длъжника, да установи претенцията си по исков ред - чл.415, ал.1 ГПК/ или да се снабди с изпълнителен лист /чл.416 ГПК/. Следователно съдбата на заповедното производство по чл.410 ГПК – да продължи или да бъде прекратено, е поставена в зависимост от развитието на производството по съобщаване на заповедта за изпълнение на длъжника. След като това производство не може да се развие поради изначална липса на страна, поради това, че няма длъжник, на когото да бъде връчена заповедта за изпълнение, съдът може да обезсили издадената заповед на по голямо основание от предвидената в чл.415, ал.2 ГПК хипотеза, т.е. последната не е единствената предвидана в закона. Разпоредбите на чл.229 и чл.230 ГПК са неприложими в заповедното производство, поради това, че чл.410, ал.3 ГПК препраща единствено към чл.127, ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от исковото производство. Предвид изложеното ВКС, счита, че след като е безспорно установено, че К. Р. К. е починал преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, правилно е прието от въззивния съд, че производството е процесуално недопустимо, обезсилил е заповедта за изпълнение и е прекратил производството по делото. Водим от горното, състав на първо търговско отделение на ВКС,   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение №174 от 1.10.2008 год. по в. ч. гр. д. № 309/2008 год. на Л. окръжен съд   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :