4 Р Е Ш Е Н И Е № 171 Гр.София, 11.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2913 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 281/30.10.12г., постановено по т.д.№ 412/12г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 8/12.04.12г. по т.д.№ 94/11г. на Търговищкия окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] и Л. И. Я. иск за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 13195.92 евро, представляваща дължими вноски по договор за финансов лизинг от 01.04.2008г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 843/07.09.10г. от Търговищкия районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договор за лизинг от 01.04.2008г., сключен за срок от 60 месеца при месечна вноска в размер на 1099.66 евро, но само за вноските за първите 12 месеца, или общо за сумата от 13195.92 евро, което задължение е погасено чрез плащане. В този смисъл е уважено възражението на лизингополучателя, че записът на заповед обезпечава изпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски само за първите дванадесет месеца от действието на договора. С определение № 301/15.04.2014г. по т.д.№ 2913/13г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект. Становището на състава на ВКС по поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК произтича от следното: По същия въпрос след допускане на касационното обжалване е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г. от настоящия състав на ВКС. Даденото разрешение е, че в производството по чл.422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. По същество на касационната жалба. Предвид отговора на поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение е правилно. Съгласно договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 01.04.08г. лизингодателят – настоящ касатор е предоставил на лизингополучателя [фирма] автомобил „В.” за срок от 60 месеца при месечни вноски в размер на 1099.66 евро с уговорени падежи по погасителен план. В приложение 2 към договора са посочени 33 броя записи на заповед, издадени от [фирма] и авалирани от Л. Я., като на 01.04.08г. освен процесния са издадени и още четири записа на заповед с падежи на 01.05.09г., 01.05.10г. 01.05.11г. и 01.05.12г. Всеки от записите на заповед е за сумата от 13195.92 евро. и падежите им съвпадат с края на всяка от годините по договора за лизинг. Видно от чл.5.1 от Общите условия към договора „за обезпечаване на всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя по договора за финансов лизинг, лизингополучателят учредява в полза на лизингодателя поисканото и одобрено от лизингодателя обезпечение”. Съображенията на въззивния съд по тълкуването на посочената клауза на общите условия към договора съответстват на уговорките по договора и на целта на предоставеното обезпечение. Гаранционно-обезпечителната функция на записите на заповед е по отношение на вноските, дължими към датите на падежите, предвид на съвпадението на падежите на ценните книги, както и с оглед на обстоятелството, че поетите задължения по записите на заповед са за суми, представляващи сбор от вноските за съответния период по договора за финансов лизинг. Изводите на въззивния съд за погасяване на задължението по каузалното правоотношение за първите 12 месеца на лизинговия договор, обезпечено с процесния запис на заповед, от което следва и недължимост на вземането по ценната книга, са правилни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила на основание чл.293, ал.1 ГПК. Подадена е и частна жалба от [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 848/10.04.13г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] и Л. Я. за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски. Съображения са, че изпълнителен лист би могъл да бъде издаден след влизане в сила на въззивното решение. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения, а от невлезлите в сила само осъдителните въззивни решения, без частта за присъдените разноски. По тези съображения разпореждането следва да се потвърди. По разноските. Касаторът следва да заплати на [фирма] разноските за касационното производство в размер на 3000 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/30.10.12г., постановено по т.д.№ 412/12г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 8/12.04.12г. по т.д.№ 94/11г. на Търговищкия окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] и Л. И. Я. иск за признаване за установено на съществуването на вземане за сумата от 13195.92 евро, представляваща дължими вноски по договор за финансов лизинг от 01.04.2008г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 843/07.09.10г. от Търговищкия районен съд. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 848/10.04.13г. по т.д.№ 412/12г. от Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски. ОСЪЖДА Х. А. –А. –А.” О., [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4 адв.И. К. да заплати на [фирма], [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 1, адв.Д. Т. сумата от 3000 лв. /Три хиляди лв./ - разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.