Ключови фрази
Частна касационна жалба * договор за продажба


4



4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

[населено място], 19.02.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 139 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Строително дружество ММ“АД/ в несъстоятелност/ -гр. София, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика, срещу определение №2590/ 20.11.2020 г. по ч.гр.д. №3741/20 на САС, с което е потвърдено определение от 01.10.2020 г. по т.д. № 898/2018 на СГС, VІ-12 състав, за прекратяване на производството, поради недопустимост на два от обективносъединените искове на частния касатор срещу ответниците „Щърков“ЕООД и „Биса Строй“ЕООД за обявяване за нищожни,на съответните основания по чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.3 ЗЗД, на договорите за продажба на недвижими имоти по нот.акт № 84/2005 , т.ІІ,рег. № 2142 ,н.дело 268/25.07.2005 г. и по н.а. №122/2005 г., т.ІІ,рег. № 2413 ,н.д. № 306/12.08.2005 на Нотариус с рег.№344 на НК , с р-н на действие:СРС.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
От страна на ответника „Биса Строй“ЕООД е постъпил писмен отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за правилност на обжалвания акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Предявени са от страна на синдика на „Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност като представляващ ищцовото дружество следните обективно, кумулативно съединени искове: за нищожност на договор за покупко-продажба по н.а. №32/2005 , т.Първи, рег. № 771 н.д. №30/2005 на Нотариус с рег. № 404 на НК с р-н на д-е СРС, с която ищцовото дружество е прехвърлило на „Щърков“ЕООД правото на собственост върху описания недвижим имот , находящ се в [населено място], [улица] , като абсолютно симулативна , сключена в противоречие със закона и с невъзможен предмет, както и за обявяване за нищожни, на същите основания, и на договорите за продажба по нот.акт № 84/2005 , т.ІІ,рег. № 2142 ,н.дело 268/25.07.2005 г. на Нотариус с рег. № 344 на НК с р-н на д-е СРС и по н.а. №122/2005 г., т.ІІ,рег. № 2413 ,н.д. № 306/12.08.2005 на Нотариус рег. №344 на НК с р-н на д-е СРС, с които приобретателят по първата сделка „Щърков“ЕООД е прехвърлил на части на „Биса Строй“ЕООД правото на собственост върху същия недвижим имот. Предявен е иск по чл.108 ЗС по отношение на втория приобретател на имота.
За да потвърди обжалваното пред него определение за прекратяване на производството по двата иска за нищожност на сделките,с които първият приобретател „Щърков“ЕООД е прехвърлил на части правото на собственост върху същия недвижим имот на втория „Биса Строй“ЕООД, въззивният съд е приел за незаконосъобразно основанието, поради което първоинстанционният съд е прекратил производството, но е счел тези два иска за недопустими, с оглед липсата на правен интерес на ищеца от тях, доколкото неговото спорно право е достатъчно защитено с иска за прогласяване нищожност на прехвърлителната сделка, сключена между него и първия ответник „Щърков“ЕООД и решаване на спора за правото на собственост върху имота с втория ответник „Биса Строй“ЕООД чрез иска по чл.108 ЗС.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпроси, които обобщено се свеждат до това: допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по допустимостта на иск по 130 ГПК на друго основание, различно от това, на което го е прекратил първоинстанционния съд и второ: за предпоставките да се приеме, че трето лице, което не е страна по една сделка има правен интерес от иск за обявяването й за нищожна. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, по втория –на това, че въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По първия въпрос е налице задължителна практика на ВКС-ТР 6/2017 по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГТК, в което изрично е прието, че ограниченията по чл.269 изр.второ ГПК относно обхвата на дейността на въззивния съд не се прилагат в производството по ЧЖ. Следователно , с обжалваното определение , въззивният съд се е произнесъл напълно в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и не е налице основание за допускане на касация по този въпрос.

По втория въпрос:

Правният интерес от искова защита е винаги налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, като в правната доктрина е застъпено становището, че такава несигурност е налице винаги, когато противната страна оспорва съответното право на ищеца. В случая: вторият ответник като приобретател на имота, предмет на разпоредителна сделка между ищеца и първия ответник, която е предмет на атакуване като нищожна, черпи правата си от покупко-продажба, сключена между него и първия ответник. Ето защо, въпреки,че правилно въззивният съд е преценил, че за разрешаване на спора между ищецът и втория ответник за собствеността върху имота, предмет на разпореждане на поредицата от двете разпоредителни сделки, е достатъчен предявеният иск по чл.108 ЗС, то същият не е отчел, че в предмета на делото по този иск влиза и преюдициалният спор за действителността на придобивното основание, от което вторият приобретател по двете сделки: по нот.акт № 84/2005 , т.ІІ,рег. № 2142 ,н.дело 268/25.07.2005 г. и по н.а. №122/2005 г., т.ІІ,рег. № 2413 ,н.д. № 306/12.08.2005 и двата на Нотариус рег. № 344 на НК, с р-н на действие СРС, черпи правото си на собственост върху същия. Процесуалната разпоредба на чл.212 ГПК изрично предвижда за страните по спора, възможността да поискат, чрез предявяването на инцидентен установителен иск, и произнасянето от съда по преюдициален спор за съществуването на спорно правоотношение. Тази процесуална възможност, с аргумент на по-силното основание, съществува и за ищеца при първоначалното подаване на исковата молба.

С оглед изложеното , касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, и тъй като обжалваното определение се явява неправилно, следва да се отмени,ведно с потвърденото първоинстанционно определение за прекратяване на производство по двата иска за обявяване за нищожни, на основанията, изложени в ИМ, на договорите за продажба по нот.акт № 84/2005 , т.ІІ,рег. № 2142 ,н.дело 268/25.07.2005 г. и по н.а. №122/2005 г., т.ІІ,рег. № 2413 ,н.дело. № 306/12.08.2005 и двата на Нотариус с рег. №344 на НК, с р-н на д-е СРС, с които приобретателят по първата сделка „Щърков“ЕООД е прехвърлил на части на „Биса Строй“ЕООД правото на собственост върху същия недвижим имот и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането им и произнасяне по същество на спора по тях.

С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2590/ 20.11.2020 г. по ч.гр.д. №3741/20 на САС.
ОТМЕНЯ определение №2590/ 20.11.2020 г. по ч.гр.д. №3741/20 на САС , както и потвърденото с него определение от 01.10.2020 г. по т.д. № 898/2018 г. на СГС, VІ-12 състав.
ВРЪЩА делото на СГС, VІ-12 състав за разглеждане и произнасяне по същество на спора по двата иска от синдика на „Строително дружество ММ“АД-гр. София, ЕИК[ЕИК] срещу „Щърков“ЕООД и „Биса Строй“ЕООД за обявяване за нищожни, на основанията, изложени в ИМ,на договорите за покупко- продажба по: нот.акт № 84/2005 , т.ІІ,рег. № 2142 ,н.дело 268/25.07.2005 г. и по н.а. №122/2005 г., т.ІІ,рег. № 2413 ,н.д. № 306/12.08.2005 и двата на Нотариус с рег. №344 на НК с р-н на действие СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.