Р Е Ш Е Н И Е №311 гр. София, 04 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1027 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационeн протест срещу решение №46 от 07.03.2013 г., постановено по ВНОХД №1299/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изцяло потвърдена присъда №37 от 15.10.2010 г., постановена по НОХД №1958/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият Ц. П. Й. е признат за невиновен в това през периода 09- 23.01. 2003 г. в [населено място], [улица], в клон на [фирма] и в [населено място], на [улица] офис на [фирма], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документ- пълномощно с посочен автор В. А. В., собственик и управител на [фирма], получил без правно основание на два пъти- на 09.01.2003 г. и на 23.01. 2003 г. чуждо движимо имущество- сумата от 462 000 лева, с намерение да ги присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, като на основание чл.304 НПК Й. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.212, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата е отхвърлен изцяло и предявения от Национална ветеринарно- медицинска служба (НВМС) граждански иск за сумата от 222 457, 60 лева, като неоснователен. В касационния протест се релевират доводи за допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуални правила и нарушения на материалния закон. Като съществени процесуални нарушения се сочат допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото, като се твърди, че съдилищата са направили непълен и неверен доказателствен анализ и са нарушили правилата на формалната логика. Оспорват се изводите на съдебните състави, че подсъдимият не е знаел, че упълномощителя В. В. не е собственик на представляваното от него дружество и това, че пълномощното е неистинско. Като нарушения на материалния закон се сочи това, че подсъдимият е осъществил престъплението от обективна страна, като е въвел в заблуждение НВМС, че представлява [фирма], след което е получил достъп до сумата от 462 000 лева и е изтеглил същата от сметките на дружеството. Поддържа се, че Й. е осъществил престъплението и от субективна страна, като е действал при форма на вината „пряк” умисъл и съзнавал и целял постигането на общественоопасния и противоправен резултат на престъплението- да бъдат усвоени инкриминираните парични средства. На тези основания се предлага въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като предлага той да бъде уважен. Защитата на подсъдимия предлага протеста да бъде преценен като неоснователен и да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че и първостепенния и въззивния съдебен състав са изяснили правилно фактите, относими към времето на възникване и собствеността на [фирма], личността на собственика и управител В. В., времето, местото и начина на заверка на пълномощното, използвано от подсъдимия Й., начина на сключване на сделката между представляваното от подсъдимия дружество и НВМС, участието на свидетелите Е. и И. при сключването на договора, извършването на авансовото плащане (наредено от свидетеля С.), усвояването на средствата, постъпили по сметка на [фирма] от страна на подсъдимия и доставянето на част от договорените строителни материали. Решаващите съдилища са изяснили правилно тези въпроси, като са направили верен и изчерпателен анализ на доказателствените материали. Те не са оспорвани от страните в нито един момент от наказателното производство. При тези правилно изяснени, релевантни за изхода на наказателното производство обстоятелства, предходните съдилища са направили неверен фактически извод за това дали подсъдимият Й. е знаел, че използва неистински документ- пълномощно и няма представителна власт по отношение на [фирма]. Решаващите съдилища са преценили, че липсват доказателства, установяващи тези обстоятелства и на това основание са приели, че няма основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Касационната инстанция прие, че този извод на първостепенния съд, възприет и от въззивната инстанция е погрешен. При внимателно запознаване с материалите по делото не може да бъде направени извод, че подсъдимият Й. не е знаел, че използваното от него пълномощно е неистински документ и не е съзнавал, че представлява дружество, което не притежава средства и не развива дейност. Знанието на подсъдимия за посочените обстоятелства е факт, които не може да бъде пряко изведен и проверен от съществуващи доказателства, тъй като той е нематериален и съществува единствено в съзнанието на Й.. Ето защо при преценката му трябва да бъдат обсъждани останалите, установено по делото обстоятелства, свързани с него. Такива без съмнение са тези, че този подсъдим е упражнявал в дълъг период от време от 2002 г. до 2003 г. дейност, която е представлявала сключване на повече от една сделка на изключително висока стойност, като няма как да бъде преценено, че той е извършвал представителството като не е знаел нито кого представлява, нито за какви сделки, нито за каква стойност. Практически той е осъществявал цялата дейност на дружеството на базата на обсъжданото пълномощно, като по този начин предприетите от него действия са ангажирали формално друго лице- свидетелката В., а приходите от тях са реализирани от подсъдимия. Не може да бъде подкрепен извода, че Й. не е знаел за правната природа на документа, като не било установено той да е бил съпричастен към изготвянето на пълномощното, заверката му или да е знаел, че същото е неистинско. Напротив при преценката на тези обстоятелства, решаващите съдилища е трябвало да отчитат наред с правната и формалната логика и да преценят, че при липса на познание за представляваното дружеството, за неговия управител (лицето, което е упълномощило подсъдимия), неговото седалище и липса на указания за извършваните сделки и такива за разходване на процесните парични средства извършването на дейност е принципно невъзможно. При положение, че подсъдимият е извършил по своя характер комплексна и продължителна търговска дейност (сключил чрез борсови посредници сделки на висока стойност), то формалната логика дава основание да се прецени, че осъщественото от него е на базата на взети самостоятелно решения, а не на такива наредени от упълномощителя. Това е основание да се приеме, че Й. е съзнавал, че не съществува действителна представителната власт и обсъждания документ е неистински. Както бе отбелязано по- горе, знанието за нестиността на пълномощното е факт, които може да бъде изведен от други, безспорно установени от доказателствените материали факти. Първостепенният и въззивният съд неправилно са оценили тези факти и са направили погрешни изводи въз основа на тях. Неправилната оценка на събраните доказателства, респективно превратното тълкуване на доказателствата представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и е основание за отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Делото трябва да бъде върнато на въззивната съдебна инстанция, тъй като тя (като инстанция по фактите и правото) има правомощията да отстрани констатирани нарушения при първоинстанционното наказателно производство. По оплакванията за нарушения на материалния закон Независимо от констатираното съществено нарушение на процесуални правила, доколкото с касационния протест се правят аргументирани оплаквания, във връзка с приложението на материалния закон касационният съд намира за необходимо да ги обсъди. Предходните съдебни състави са направили погрешен анализ на доказателствените материали и въз основа на него са достигнали до неверни изводи, относно факти и обстоятелства, относими към предмета на производството. След като те неправилно са преценили, че подсъдимият Й. не е знаел, че не разполага с реална представителна власт и това, че обсъжданото пълномощно представлява неистински документ, те погрешно са приложили и материалния закон, като са приели, че престъплението не е осъществено от субективна страна. Напротив решаващите съдебни състави е трябвало на първо място да обсъдят обвинението на плоскостта на неговата съставомерност от обективна страна- да преценят осъществяването на инкриминираното изпълнително деяние, причиняването на съставомерните вреди и техния размер, наличието или липсата на инкриминираните квалифициращи обстоятелства и едва след това да обсъждат извършването му от субективна страна. Ето защо с постановяване на първостепенния и въззивния съдебни актове и оправдаването на подсъдимия Й. е допуснато и неправилно приложение на материалния закон, което е отделно, самостоятелно основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №46 от 07.03.2013 г., постановено по ВНОХД №1299/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.