4 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 29.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2974 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. В. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. М. и адв. Н. Л., против въззивното решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е отменено изцяло решение № 7914 от 24 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 9610/2013 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от Български институт за стандартизация срещу С. искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, и вместо това я е осъдил да заплати БИС на основание чл. 82, изр. първо ЗЗД, вр. чл. 260, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 140240 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 69 от 12 февруари 2020 г. по настоящото дело за проверка на твърдението за постановяване на решението по нередовна искова молба. В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с изпълнението по сключен с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма договор за предоставяне на безвъзмездна помощ за изпълнението на проект BG161P0003-4.3.01-003-C0001 „Усъвършенстване на системата за стандартизация в България“, БИС сключил със С. граждански договор № 02/01.03.2010 г., по силата на който тя приела да упражнява функцията ръководител на проекта. Част от задълженията ѝ съгласно т. 4.2 от договора били свързани с управление, координиране и контрол на административното и техническо изпълнение на проекта, подбор на експертите и консултантите по проекта, постигане целите и резултатите на проекта. Договорът бил прекратен едностранно от възложителя поради неизпълнение на част от задълженията по т. 4.2 от него, а именно: да не разгласява по какъвто и да е начин информацията, представена от възложителя или станала ѝ известна във връзка или по повод изпълнението на дейностите по проекта; да изпълнява възложените ѝ задължения качествено, добросъвестно и професионално и да се съобразява с вероятни допълнителни изисквания, възникнали в процеса на работа. Във връзка с направено искане за междинно плащане по трети междинен технически и финансов отчет, при извършена проверка от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, били установени съществени нарушения по откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Подготовка и провеждане на кампания за популяризиране ролята и дейността на БИС, представяне услугите на БИС и популяризиране ролята на стандартите по проект BG161РО003-4.3.01-0003-С0001 „Усъвършенстване на системата за стандартизация в България“, финансиран по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013“ – възложителят (БИС), съгласно чл. 45а, т. 3 и т. 4 ЗОП /отм./ и чл. 2, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1177/2009 г., вр. чл. 7, б. „б“ от Директива № 2004/18/ЕО, е бил длъжен да изпрати за публикуване, освен в Република България, още и в Официалния вестник на Европейския съюз, обявлението за откриване на процедурата и информация за сключения договор. Подчертава се, че в качеството си на ръководител на проекта и осъществяването на всички функции, от които зависи правилното и точно изпълнение на същия, С. е допуснала съществени нарушения на процедурата относно обявяването на обществената поръчка – не е изпратила за публикуване в Официален вестник на ЕС обявлението за откриване на процедурата за обществена поръчка и информация за сключения договор, каквото е нормативното изискване към момента на обявяване на обществената поръчка на стойност 594000 лева. Поради това, на основание чл. 98, т. 2, вр. чл. 9, § 2 и 5 от Регламент (ЕО) на Съвета от 11.07.2006 г. на БИС, в качеството му на бенефициент по проекта, била наложена финансова корекция в размер на 148500 лева, която сума представлявала претърпяна от института имуществена вреда вследствие на неизпълнението от страна на С. на възложената ѝ работа. Поддържа се, че предвид сключения между БИС и С. граждански договор, последната е била длъжна да изпълни възложената й работа по правилата на нормативните изисквания и да не допуска грешки при осъществяване на процедурата по обявяването на съответната обществена поръчка. Поради виновното неправилно осъществяване на процедурата и възложените на ръководителя С. задължения, към съда е отправено искане за осъждане на С., като пряк причинител на вредите, да заплати на БИС сума в размер на 148500 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Още с отговора на исковата молба касаторката е възразила, че съгласно сключения между страните договор тя не е имала задължение за обявяване на процедурата в Официалния вестник на Европейския съюз, което задължение е било на юрисконсулта по проекта. С обжалваното решение въззивният съд приема, че ръководеният от ответницата екип е допуснал пет групи нарушения на нормативно установените изисквания при реализацията на проекта, поради което МИЕТ, като договарящ орган, на основание чл. 98, т. 2, вр. чл. 9, § 2 и 5 от Регламент (ЕО) на Съвета от 11.07.2006 г. е наложил на БИС, в качеството му на бенефициент по проекта, финансови корекции за всяка група нарушения, като съобразно установените правила най-високата по размер корекция (25 % от стойността на договора за обществена поръчка) е погълнала по-малките по размер. Тази корекция е била наложена за първата група нарушения на установеното чл. 45а, т. 3 и т. 4 ЗОП /отм./ задължение на възложителя да изпрати за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за откриването на процедурата, решението за удължаването на срока за представяне на офертите и информация за сключения договор. Прието е, че в случая е налице частично неизпълнение на поетите от С. задължения по договор № 02/01.03.2010 г.; че тя е била длъжна и е могла да предвиди, че всяко едно нарушение на нормативно установените правила за организиране на обществената поръчка и сключването на договора за изпълнение, когато проектът се осъществява по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подлежи на санкция с налагане на финансова корекция; че финансова корекция, наложена сумарно за допуснатите нарушения, съставлява имуществена вреда за ищеца, за която изпълнителят, т.е. С., отговаря пред възложителя на основание чл. 260, ал. 2 ЗЗД, като обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Касационният съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, поради което то следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за изправяне на констатираните нередовности. В исковата молба първоначално е посочено, че задълженията на ответницата по сключения между страните договор били да управлява, координира и контролира административното и техническото изпълнение на проекта; да организира подбора на експерти и консултанти във връзка с изпълнението на проекта; да отговоря за постигане целите и резултатите на проекта. След това се сочи, че тя е допуснала нарушение на процедурата за обявяване на обществената поръчка, като не е изпратила за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за откриването на процедурата и информация за сключения договор. При това положение е явно, че в обстоятелствената част на исковата молба са били въведени неясни твърдения за неизпълнение от страна на ответницата на сключения между страните граждански договор, без да са конкретизирани самите задължения, неизпълнението на които според ищеца е станало причина за настъпване на вредата. При тази неяснота на исковата молба, в определението на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е прието, че върху С. е доказателствената тежест да ангажира доказателства за изпълнението на задълженията й. В писмените бележки на процесуалния представител на БИС пред първоинстанционния съд пък се сочи, че именно С., в качеството си на изпълнител по процесния граждански договор, е имала вменено задължение да контролира спазването на задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с процеса на проектното изпълнение, като ответницата се опитва да прехвърли договорната си отговорност по договора на други лица, които не са страна по него и които са били част от екип, който именно тя е избрала и ръководила при изпълняване на задълженията си по този договор. Вземайки предвид въведените по този начин твърдения, първоинстанционният съд приема, че съображенията на ищеца, касаещи неосъществяването на контрол от страна на ответницата, не следва да бъдат разглеждани, тъй като последващите молби по делото въвеждат ново основание на иска, невъведено по надлежния ред в процеса. Във въззивната жалба на БИС пък изрично се подчертава, че нито в исковата си молба, нито в някое от последващите становища по делото ищецът е излагал твърдения, че задълженията на С. по договора се изразяват в публикуване на обявления за откриване на процедурата по обществени поръчки в страната и в Официалния вестник на ЕС. При устните състезания пред въззивния съд процесуалния представител на ищеца заявява, че „към настоящия момент“ точно, конкретно и ясно е обосновано защо ищецът счита, че именно ответницата е виновна за причиняването на имуществените вреди, изразяващи се в налагане на финансови санкции. Непълното, неясно и непоследователно излагане на фактите и липсата на конкретно посочване на нарушените според ищеца уговорки в съответния граждански договор от страна на ответницата, затруднява насрещната страна при реализирането на правото ѝ на защита срещу заявената претенция, както и дължимата от страна на съда преценка на твърденията на страните, при недопустимо в хода на процеса „доуточняване“ на фактическите твърдения. Предвид това, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с указания към ищеца за посочване на конкретните задължения, произтичащи от договор № 02/01.03.2010 г., които С. не е изпълнила, както и за уточняване каква е връзката между неизпълнението на тези задължения и претендираните вреди. Тъй като порокът на исковата молба не е измежду онези пороци, които могат да бъдат отстранени пред касационната инстанция, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за извършване на необходимите в тази връзка съдопроизводствени действия. По искането за присъждане на разноски за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: