Ключови фрази
Установителен иск * давностно владение * общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

София, 14.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1167 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Г. против решение от 25.02.2010г. по гр.д.№ 8770/2009г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 30.01.2009г. по гр.д.№ 23832/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае по отношение на Столична община, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот 667, за който заедно с имот 668 е отреден УПИ ХV-667,668, находящ се в [населено място],[жк] [улица], целия с площ 444 кв.м.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗОС и чл. 79 от ЗС предвид приетото, че имота е бил стар общински имот и поради това сега е общинска собственост, която не може да се придобива по давност и за необоснованост.
Ответникът по касация Столична община не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
С определение № 327 от 07.04.2011г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по въпроса: станал ли е общинска собственост имот с факта да актуването му за държавен като стар общински имот през 1966г. и какво следва да се докаже за опровергаване констатациите в акта за държавна собственост. По този въпрос се твърди противоречие на възивното решение с влезли в сила решения от 20.10.2006г. по гр.д.№ 4558/2005г., Р от 18.05.2005г. по гр.д.№ 4691/2004г. и Р 30.11.2009г. по гр.д.№ 12565/2007г. и трите на Софийски РС за съседни имоти на процесния, постановени при аналогична фактическа обстановка
По делото е установено следното: С предварителен договор от 10.07.1953г. ищецът е купил нива с 400 кв.м. в “М. предградие” [населено място], в която си е построил жилищна сграда. С н.а. № 48,т.ІІІ /1979г. е признат за собственик само на сградата в имота. Според СТЕ, този имот е идентичен с имот 667 за който заедно с имот 668 е отреден УПИ ХV-667,668, находящ се в [населено място],[жк] [улица]. Този имот е част от терен с площ 7 875, актуван с А. № 792/1966г. като стар общински имот, а след това и за общински с АСО № 30504.03.1997г. на основание чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 44/1996г./, според която “недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен” са общинска собственост.
С цитираните решения е прието, че акта за държавна собственост има само констатиращо действие и не е самостоятелно основание за придобиване правото на собственост от държавата. В случай на посочване на основанието по чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. констатацията в акта, че се касае за имот, който няма друг собственик, в тежест на държавата, респективно общината е да докаже придобивното основание. В тези решения е прието, че към момента на съставяне на акта за държавна собственост са изтекли повече от десет години от купуване на имота с писмен договор и установяване на владение от “купувача”, поради което той е придобил правото на собственост и имота не е бил без собственик.
С възивното решение е прието също, че констатациите в акта за държавна, респективно общинска собственост могат да се опровергават по принцип, но се е позовал на обвързващата доказателствена сила на тези актове, тъй като те не са оборени от данните по делото предвид забраната за придобиване по давност на държавна и общинска собственост по давност до 01.06.1996г. с нормата на чл. 86 от ЗС и спиране течението на давността от 31.05.2006г. до 31.12.2011г.
По поставеният въпрос, настоящия състав приема следното:
Със ЗДС и ЗОС се определиха и прецизираха основанията за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези закони определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в А., респективно в А. Когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт, или реализиране на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика, че А. и А. се ползва с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно за общината – чл.5, ал.3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. / Р № 541 от 06.07.2010г. по гр.д.№ 661/2009г. ІІ гр.о. по чл. 290 от ГПК/
Съгласно чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 92/1951г. държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик.С чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996г./ общинска собственост стават и “недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен”. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имота е имал собственик. Ако успее да докаже това, имота не се придобива от държавата, респективно от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г, (И.. - ДВ, бр. 105 от 2006, бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.).
По касационната жалба:
В съставения на 30.10.1966г. акт за държавна собственост /А./ № 792 /5079/ е актуван терен с обща площ 7875 кв.м. като стар общински имот. Тъй като общината не доказва на какво основание го е придобила, следва да се приеме, че е съставила акта на основание чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция, т.е. поради това, че имота няма друг собственик. В самия акт обаче изрично е отбелязано, че в голямата си част терена е застроен с малки жилищни постройки. Графично терена е изобразен на гърба на акта, съобразно отразеното в съдържанието му, като са посочени и административните адреси и очертанията на отделните имоти. На [улица] отбелязан имот, в очертанията на който е записано името на ищеца Г. А. Г. и е изчертана постройка. По делото е представен предварителен договор от 10.07.1953г. с достоверна дата по смисъла на чл. 144 от ГПК/отм/, тъй като е представен пред държавен орган – пълномощничеството В., с който Г. А. купува от три физически лица место с площ 400 кв.м. в[жк]на [улица]. С н.а. № 48,т.ІІІ от 14.03.1979г. е признат за собственик на жилищната сграда в имота. От свидетелските показания, които се потвърждават от писмените доказателства, Г. е купил местото, построил си е къща в него и от 1955г. живее постоянно в този имот.
Изложеното опровергава констатациите в актовете за държавна, а след това и за общинска собственост че имота няма друг собственик, поради което е стар общински имот. Към момента на съставяне на първия акт от 1966г. ищеца вече е придобил имота по давност. Посоченото в акт основание не е вярно, поради което е оборена доказателствената сила на акта за държавна собственост, респективно след това и на съставения през 1996г. акт за общинска собственост. Тъй като имота не е общински, за него не действа забраната за придобиване по давност и не е спряло течението на придобивната давност.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени обжалваното решение. Поради това, че не се налага събиране на други доказателства, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като признае за установено по отношение на общината, че ищеца е собственик на основание давност на процесния имот. Съобразно този резултат и на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 81 от ГПК, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 1940 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.02.2010г. по гр.д.№ 8770 по описа за 2009г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, че ищецът Г. А. Г. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот 667, за който заедно с имот 668 е отреден УПИ ХV-667,668, находящ се в [населено място],[жк] [улица], целия с площ 444 кв.м. при граници: улица, УПИ-ХVІ-666, тупик и ПИ пл.№ 668
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г. А. Г. деловодни разноски в размер на 1940 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: