Ключови фрази


6







О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60407

София, 10.11.2021 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми ноември двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1739/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба) на Агенция по вписванията срещу определение №244 от 16.06.2021г., постановено по в.ч.т.д.№169/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от Агенция по вписванията частна жалба срещу определение №19/25.03.2021г. по т.д. №10/2021г. на Ловешкия окръжен съд и е прекратено производството по делото. С определението на Ловешки окръжен съд, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено решение №5/24.02.2021г. по т.д.№10/2021г. на Ловешки окръжен съд (с което е отменен отказ №20210106132640-2/12.01.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър, обявен по партидата на „МИП България“ ЕООД) и е осъдена Агенция по вписванията да заплати на „МИП България“ ЕООД 307.50лв. – разноски по делото.
В частната жалба неправилно се твърди, че с обжалваното определение на Апелативен съд - Велико Търново (ВтАС) е оставена без разглеждане, както жалбата срещу определението от 16.06.2021г., постановено по т.д.№10/2021г. на Ловешки окръжен съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК, така и жалба на Агенция по вписванията срещу решение №5/24.02.2021г. постановено по същото дело, с което е отменен отказа на длъжностното лице. Предмет на въззивното производство по в.ч.т.д. №169/2021г. на ВтАС е било само определението на окръжния съд по чл.248, ал.1 ГПК, поради което предмет на настоящата частна жалба е единствено правилността на въззивното определение, с което е оставена без разглеждане подадената от Агенция по вписванията частна жалба срещу определение №19/25.03.2021г. по т.д.№10/2021г. на Ловешкия ОС и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ има характер на охранително и че Агенция по вписванията няма правен интерес да оспорва правилността на постановения в това производство съдебен акт, който засяга нейни права и законни интереси. Излагат се доводи, че с измененията на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ бр.105/2020г., е призната процесуална легитимация на Агенция по вписванията да подава жалба срещу решението на съда в производството по чл.25 ЗРРЮЛНЦ, с което се отменя отказа на длъжностно лице от състава й да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване във водените от нея регистри. В подкрепа на тезата, че след изменението на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията има качеството на страна в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация и е легитимирана да обжалва съдебното решение за отмяна на отказа, се препраща към мотивите на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ и се акцентира върху промените в цитираната разпоредба, с които е предвидена възможност за агенцията да подаде отговор по жалбата и да представи доказателства /ал.2/, уредено е правилото, че препис от съдебното решение се връчва на агенцията /ал.4/ и е признато право на страните /в т. ч. и агенцията/ на разноски по чл.78 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от „МИП България“ ЕООД – [населено място], [община], в който твърди, че частната жалба на агенцията е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна. Същевременно се излагат съображения за правилността на определението на Ловешки ОС, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК са присъдени разноски в полза на „МИП България“ ЕООД за производството по чл.25 ЗРРЮЛНЦ. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Атакуваното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК ( а не както неправилно е посочено в определението – с частна касационна жалба).
Въззивният състав от ВтАС изрично е посочил, че производството е образувано на осн. чл.248, ал.3 ГПК доколкото определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението ( в случая – чл.25, ал.4, изр.последно ЗТРРЮЛНЦ ). Съдът обаче е приел, че частната жалба на агенцията срещу определението по чл.248,ал.1 ГПК е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, тъй като агенцията не е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд, с което е отменен отказа на длъжностното лице. Този свой извод въззивният съд е обосновал със становището, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията е охранително и предвид правилата на Глава петдесет и пета ГПК агенцията не е страна в него; В производството за вписване Агенция по вписванията има качеството на орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства или актове, и затова предвидените в чл.25, ал.2 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ възможности да подаде отговор по жалбата на заявителя при обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрация и да получи препис от съдебното решение във връзка с обжалвания отказ не й придават качеството на страна с право на жалба в производството по обжалване на отказа, нито променят характера на самото производство.
Настоящият състав намира, че обжалваното определението на ВтАС е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл.13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл.3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл.7 - чл.9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице /чл.13 вр. чл.15 ЗТРРЮЛНЦ/, като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт /чл.22 ЗТРРЮЛНЦ/, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл.21 /чл.24 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно; При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.
Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр.34/2006 г., в сила от 01.01.2008г./ не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл.500 ГПК /отм./, с чл.25, ал.1 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава втора, чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл.530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл.536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа и по тази причина той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенция по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай - с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд /чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ/. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. След като агенцията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването по на юридически лица, съдържаща се в Глава петдесет и пета на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване - чл.606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването.
Предвид съображенията по-горе настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите в обжалваното определение, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице и няма право на жалба срещу решението на съда, с което обжалваният отказ е отменен, което от своя страна обуславя с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК липсата на процесуална легитимация на агенцията да обжалва и определението, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено решението в частта за разноските, независимо от обстоятелството дали това определение е правилно или не.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че със измененията в ЗТРРЮЛНЦ /в частност - ал.2 ал.4 и ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ/, обн. в ДВ бр.105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване. Предвидената с изменението на ал.2 възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията.
Новата редакция на ал.4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на агенцията да се защити срещу съдебно решение, с което се засягат нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал.4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав на ВКС не намира за необходимо да обсъжда поддържаните в частната жалба доводи във връзка с мотивите към законопроекта, с който са въведени промените в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като мотивите не дават основание за промяна на крайния извод на състава, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането в отговора на частната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция в полза на „МИП България“ ЕООД. Създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал.2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №244 от 16.06.2021г., постановено по в.ч.т.д.№169/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от Агенция по вписванията частна жалба срещу определение №19/25.03.2021г. по т.д. №10/2021г. на Ловешкия окръжен съд и е прекратено производството по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: