Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. София, 14 април 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 729/2020 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Г. П. С., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Н. К. срещу решение № 86 от 13.08.2020г., постановено по ВНОХД № 46/2020г по описа на АС-Бургас.
С жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.Към ВКС в условията на алтернативност са отправени искания да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да оправдае подсъдимия, или да върне делото за ново разглеждане.Материалноправната незаконосъобразност е аргументирана с доводи за обективна несъставомерност на поведението на подсъдимия по чл.248а, ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК, като се оспорва наличието на изискуемата от закона специална цел.Пак в подкрепа на довода, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се твърди, че са смесени двете фигури на управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството, което поражда неясноти, в какво качество и по какъв начин подсъдимият би получил евентуалните средства.На последно място, отново в подкрепа на коментирания довод са изложени и съображения, според които обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват доказателства относно авторството на деянието, като освен това неизяснен по делото е останал и въпросът дали инкриминираните земеделски площи са годни за подпомагане.Процесуалноправната незаконосъобразност е мотивирана със следните оплаквания:правото на защита на подсъдимия е нарушено, като в подкрепа на този довод се изтъква липсата на достатъчно факти в обвинителния акт, относно специалната цел и начина на осъществяване на същата; обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, тъй като не съдържа ясен и категоричен отговор на защитните възражения; допуснато е нарушение по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, анализът на доказателствените източници е повърхностен и незадълбочен, неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия, отдадено е изключително и приоритетно значение на едни доказателства за сметка на други; не е изследвано поведението на св.Т. и не е даден убедителен отговор на защитното възражение за посредствено извършителство; приетият от инстанциите по същество механизъм на деянието е различен от този, посочен от държавното обвинение в обвинителния акт; мотивите съдържат противоречия по релевантни за предмета на разследване въпроси.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия -адв.К. поддържа жалбата с въведените в нея доводи и искания.
Подсъдимият С. в лична защита се придържа към позицията на защитника си.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че постановеното от АС Бургас потвърдително решение е законосъобразно и правилно и пледира същото да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
Процесуалното развитие на делото е следното:
С присъда №22 от 25.11.2019г., постановена по НОХД №234/2019г., ОС Сливен е признал подсъдимия Г. П. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК /ред.ДВ, бр.26/2010г./, за това че на 16.06.2017г., в [населено място], чрез ОСЗ-Сливен, офис [населено място], пред ДФ“Земеделие“, Областна дирекция-Сливен, в качеството си на управител и представител на „фирма“, [населено място], [община], в Заявление за подпомагане 2017 /форма юридически лица/, вх.№ 18587701/01.06.2017г., представил неверни сведения относно ползването на десет земеделски парцела, намиращи се в землището на [населено място], всички с обща площ 10,59ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз , отпуснати по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2017г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание в размер три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
Съдът не наложил на подс.С. по-лекото наказание „глоба“, предвидено в чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подс.С. с влязло в сила на 03.09.2013г. споразумение по НОХД № 429/2013г. на Сливенски ОС наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и отделно от наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода.
По въззивна жалба, подадена от подсъдимия, чрез защитника му, с наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон е било образувано въззивно производство пред АС-Бургас с предмет –проверка на първоинстанционната присъда.То приключило с атакуваното пред настоящата инстанция решение №86 от 13.08.2020г., постановено по ВНОХД № 46/2020г., с което присъдата на ОС-Сливен е била потвърдена.
Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат поставени на обсъждане аргументите на касатора за неправилно приложение на материалния закон.
Преобладаващата част от доводите в касационната жалба са израз на несъгласието на касатора с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка, без да се отчита спецификата на настоящото производство. За разлика от първостепенния и въззивния съд касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнася въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Ето защо, предвид тези правомощия на ВКС, изложените в жалбата доводи, с които се претендира касационната инстанция да възприеме други фактически обстоятелства с оглед коментираните доказателства и норми от специалното /не наказателното/ законодателство е процесуално недопустим.Той не кореспондира и с изложението на въззивния съд и дадените от него разрешения по фактите и правото.По изложените съображения, отговор следва да получат само оплакванията за неспазване чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, доколкото от касационната жалба могат да бъдат изведени такива твърдения.
Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че проверяваният съдебен акт е постановен при стриктно съблюдаване на посочените изисквания. Изводите си относно правно значимите обстоятелства апелативният съд е изградил единствено върху допустими и годни доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание.Отправеният с жалбата упрек за дефицит в доказателствената дейност на съда, не се споделя от касационния съд. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и веществените такива.Въз основа на тази си дейност, въззивният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което не е нарушил разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата за този съд проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата му за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост.Подробно са обсъдени защитните възражения, като е спазен изискуемия стандарт по чл.339, ал.2 от НПК.Изложени са подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд по значимите за предмета на разследване обстоятелства.Следва да се посочи, че защитникът на подсъдимия е релевирал последователно едни и същи възражения пред инстанциите по същество, като всяко едно от тях е било подробно и аргументирано обсъдено и му е даден мотивиран отговор.Изложеното определя като неоснователни наведените доводи за допуснати от проверявания съд отклонения от стандарта, установен в чл.339, ал.2 от НПК.
Конкретните оплаквания по отношение на аналитичната дейност на въззивния съд касаят анализа на показанията на свидетелите М., Т. и обясненията на подсъдимото лице.Те не срещат касационна подкрепа. Контролираната инстанция е подложила на обстоен анализ обясненията на подсъдимия , обсъждайки тяхната логичност, последователност и вътрешна съгласуваност.Наред с това ги е съпоставила и с показанията на свидетелите С., М. и Т., както и с писмените и веществените доказателства, след което на стр.12-14 от решението е изложила изчерпателни съображения, в кои части те заслужават доверие и в кои не следва да бъдат кредитирани, защото се опровергават от други доказателствени източници.Отправеният защитен упрек, аргументиран с това, че на показанията на св.М. е отдадено изключително и приоритетно значение, за сметка на другите /без да е посочено кои/ доказателства, не намира опора в доказателствата по делото.Въззивният съд е подходил прецизно и внимателно към анализа на сведенията, депозирани от посочената свидетелка.Отчел е тяхната достоверност, като този извод е мотивиран с корелацията на заявеното от нея с констатациите, обективирани в протокола за извършената теренна проверка и с приложения към него снимков материал.Посочил е също, че подсъдимият лично е присъствал на проверката, бил е запознат с констатациите на същата, в частност на това, че за 10 от всичките 12 заявени парцела не е била налице допустимост за субсидиране или е била налице частична такава поради трайното им изоставяне, частично необработване и неподдържане, като въпреки предоставената му възможност не е изразил несъгласие.На следващо място, не се споделя и защитният довод за дефицит на аналитичната дейност на контролираният съд, изводим от оценката на показанията на св.Т..Този доказателствен източник също е анализиран в неговото действително съдържание, като оплакването, според което заявеното от св.Т. не е съпоставено с обясненията на подсъдимия, което е рефлектирало върху изясняването на действителните отношения между двамата, е неоснователно.Всъщност, отправеният упрек към кредитирането на показанията на св.Т., не се основава на конкретни нарушения при анализа на гласните доказателствени средства, а е мотивиран от различния субективен прочит на съдържанието им от страна на защитника.Недоволството на последния на практика се дължи на това, че предходните инстанции не са възприели защитната теза за посредствено извършителство.Тази теза е била поставена на вниманието на инстанционните съдилища, които аргументирано са я приели за несъстоятелна.На л.20 от въззивните мотиви са изложени подробни съображения, които са изцяло споделени от касационната инстанция.Отношенията между подсъдимия и св.Т., както и неформалните уговорки между тях са осмислени в светлината на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като отправената критика към аналитичната дейност на въззивния съд в коментираната насока не се споделя.Изразеното несъгласие с анализа на доказателствените източници и различният прочит на същите , който прави защитата, не дава основание да се сподели упрекът за порок в аналитичната дейност на проверявания съд.
При така приетото относно доказателствената дейност на въззивния съд, ВКС намира, че тя не страда от недостатъци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Изводите му по фактите са резултат от надлежна проверка на доказателствените източници относно тяхната достоверност и относимост, взаимосвързаност и противоречивост.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен довода на защитника за нарушено право на защита на подсъдимия, аргументиран с това, че в обвинителният акт не са изложени факти относно съществуването на изискуемата от закона специална цел и начина на осъществяване на същата.Този довод, освен че не държи сметка за ограничението по чл.351, ал.2 от НПК, както междувпрочем вярно е посочено в сезиращия документ, е аргументиран с това, че нито в обвинителният акт, нито в мотивите към въззивния съдебен акт е посочено по какъв начин средствата по СЕПП, в случай, че реално такива биха били изплатени по подаденото заявление за подпомагане биха достигнали до подсъдимия и възможно ли е това изобщо да стане.Така наведеният довод, макар и заявен в контекста на твърдените съществени процесуални нарушения, е по съществото на делото и ще бъде обсъден във връзка с наведените доводи за неправилно приложение на материалния закон.
Не се споделя и доводът за приети от инстанционните съдилища факти и обстоятелства, недопустимо надхвърлящи очертаната от прокурора с обвинителния акт фактологична рамка на обвинението.Този довод е бил поставен на вниманието на въззивния съд, който на л.19 от мотивите е изложил съображенията си, според които го е приел за несъстоятелен.Различията в процесуалните документи се свеждат до присъствието на св.Т. при описване механизма на деянието, факт, който не фигурира в обвинителния акт, но присъства в съдебните мотиви.Това обаче не дава основание за споделяне на защитния довод, тъй като не се касае за привеждане на недопустими факти от инстанциите по същество, досежно механизма на деянието, надхвърлящи обвинителните рамки и в този смисъл, накърняващи правото на защита на подсъдимото лице.
На последно място, неоснователен е и въведеният довод за противоречие във фактическите и правни констатации на проверявания съд, изводими от това, че е ангажирана отговорността на подсъдимия в качеството му на управител и представител на търговското дружество, а същевременно са му вменени лични задължения да ползва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние заявените за подпомагане парцели.Поведението на подсъдимия е изследвано в аспекта на вмененото му престъпление, т.е. в качеството му на управител и представител на търговското дружество, като посоченото в мотивите, според което нито той самия, нито дружеството чрез други лица са извършвали каквато и да е дейност по отношение на обработване или поддръжка на заявените имоти, не сочи на противоречиво изразена съдебна воля, в какъвто смисъл е защитното оплакване.
Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В пределите на установените и доказани фактически положения материалният закон е приложен правилно и точно в частта за осъждането на касатора С..Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010г./, като изводът, че подсъдимият е действал виновно при пряк умисъл като форма на вината, с визираната в разпоредбата специална цел, е законосъобразен.Наведените с касационната жалба оплаквания, с които се защитава доводът за неправилно приложение на материалния закон са идентични с тези, които са били отправени и към въззивния съд.На стр.19 и 20 от въззивните мотиви защитните възражения са получили изчерпателен отговор.Съображенията на въззивния съд се споделят изцяло от касационната инстанция, която счита, че не е нужно да внася изменения или допълнения към тях.Известно е, че инкриминираното престъпление по чл.248а, ал.3 от НК е формално, на „просто“ извършване и е довършено с представянето на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължението да представи такива, с цел деецът да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.Наказателната отговорност не се свързва с настъпването на конкретен вредоносен резултат с имуществен характер, а е достатъчно самото извършване на деянието-представянето на неверни сведения или затаяването на сведения, въпреки регламентираното задължение да представи такива- с посочената специална цел.В случая престъплението е довършено с факта на подписване от подсъдимия на заявлението, в частност на приложените към него общи декларации, като уговорката между С. и св.Т., на която акцентира защитата, а именно че последната е щяла да получи субсидията за заявените имоти, не се отразява върху квалификацията на деянието по чл.248а, ал.3 от НК.Без значение за съставомерността на деянието е и обстоятелство кой точно- дали подсъдимият лично или управляваното от него дружество е щяло да получи евентуалната субсидия, в какъвто смисъл също са отправени защитни възражения.Реалното получаване на претендираните плащания по СЕПП не е елемент от престъпният състав, вменен на подсъдимия.За съставомерността на деянието е от значение, че именно подсъдимият е попълнил заявлението за подпомагане вх.№18587701/01.06.2016г., заведено в Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ Сливен, както и че в това заявление е обективирана информация, която е невярна, а именно-че към момента на заявяването на парцелите за субсидиране, управляваното от подсъдимия дружество ги използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние.Няма никаква неяснота в обвинението, основана на това, че не е ясно в какво качество са вменени задълженията за деклариране на коментираните обстоятелства за подсъдимия, респ. не е ясно кой точно –дали той самият или управляваното от него дружество е следвало да поддържа заявените имоти в добро земеделско и екологично състояние, което да е затруднило,още по-малко да е ограничило правото му на защита.Заявлението за подпомагане е подписано от подс.С. в качеството му на управител и представител на търговското дружество.Именно в тази насока са анализирани събраните по делото гласни и писмени доказателства, като поведението му законосъобразно е субсумирано под престъпния състав, визиран в чл.248а, ал.3 от НК.Доводът за недоказаност на обвинението, аргументиран с това, че липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че именно подсъдимият е подписал инкриминираното заявление е неоснователен.Фактическите констатации, поставени в основата на извода, че именно подсъдимият е подписал заявлението за подпомагане и общите декларации към него имат надлежна доказателствена опора, която е изводима от показанията на св.С., пред когото подсъдимият е поставил подписа си.
Изложеното формира извод, че обективните признаци на престъпния състав, по който е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия са еднозначно установени от инстанционните съдилища.Несъмнено е установена и изискуемата от закона цел –с невярното деклариране подсъдимият е целял да получи средства от европейските фондове. Всъщност, фактическите обстоятелства по делото, поставени в основата на осъдителните изводи на инстанционните съдилища не само са несъмнено установени от всички доказателствени материали, но и те не се оспорват от самия подсъдим и от защитника му.Тяхната защитна теза е изградена изключително върху твърденията, че св.Т. е щяла да обработва заявените за субсидиране парцели, като подсъдимият щял да и предостави и субсидията за тях, в случай, че такава му бъде изплатена.Така заявената позиция с основание не е била приета като достатъчна за оневиняването на подсъдимия.Въпросът за представното му съдържание е подробно изследван, като аргументирано е защитено заключението за доказани пряк умисъл и специална цел на дееца. На последно място, моментът на извършване на теренната проверка – почти четири месеца след подаване на заявлението, няма оневинителното значение, което му придава защитата.Това е така, защото от една страна, въз основа на надлежно обезпечена доказателствена основа, инстанциите по фактите са извели заключение, че фактическото състояние на заявените за подпомагане парцели към момента на проверката е идентично с това, което е било и към момента на заявяването им, а от друга –неправилно приключването на стопанската година се свързва от защитника с инкриминираното поведение на подсъдимия.Последното касае декларирането на неверни сведения с изискуемата съставомерна цел и няма отношение към това, че в принципен аспект стопанската година приключва на 30.09.2017г., а теренната проверка е извършена след тази дата.
С оглед на изложеното дотук ВКС прие, че при фактическия анализ и юридическата оценка на доказателствената съвкупност предходните инстанции не са дапуснали нарушения, които да дадат основания за ревизия на постановената и потвърдена осъдителна присъда.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/13.08.2020г. на АС-Бургас, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 46/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |