4 Р Е Ш Е Н И Е № 285 София, 03.11.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2112 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма], представлявано от изп.директор Х. Х. чрез адв.В. П. срещу решение № 215 от 21.12.15г.по в.гр.дело № 548 /15г.на Варненския апелативен съд.С него е потвърдено решение № 1201 от 18.06.15г.по гр.дело № 437/13г.на Варненския окръжен съд в частта му,с която се прогласява на основание чл.26 ал.1 пр.3 вр.чл.40 ЗЗД нищожността на договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт / /,рег./№/,дело /№/ на нотариус О. Ш.,рег./№/,сключен на 9.11.2009г.,поради накърняване на добрите нрави,изразяващо се в договоряне от пълномощник на прехвърлителя и приобретателя във вреда на първия упълномощител предвид уговорената по-ниска от пазарната цена на имота,по предявен иск от М. И. С. срещу [фирма] [населено място]. С определение № 549 от 16.06.16г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост,като поставено по недопустим иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД поради липса на правен интерес от предявяването му с оглед прекратеното производство по иска с правно основание чл.108 ЗС. Касаторът поддържа,че въззивното решение е недопустимо поради отпадане на правния интерес за ищцата от предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД,а по същество излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.Поддържа,че по делото са събрани доказателства за недостатъци на имота и за предходни правоотношения между страните и трети лица по повод процесния имот,освен тези за разликата в цените,които съдът не е обсъдил в тяхната взаимна връзка,за да обоснове извода,че като е договарял ,пълномощникът не е увредил интересите на ищцата и продажбата не накърнява добрите нрави. Ответницата по жалбата М. И. С. счита,че решението е допустимо и правилно, и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото и доводите на страните,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 10.12.07г.между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с обещател М. С. и купувач [фирма] ,находящ се в [населено място], [улица],с площ от 522 кв.м.,за цена от 200 000 евро,както и че с пълномощно от 5.11.09г.С. е упълномощила П. М. с права да я представлява в качеството й на собственик,при цена и купувач,каквито намери за добре включително като договаря сама със себе си.На 9.11.09г.е сключен окончателен договор за покупко-продажба между страните,и двете представлявани от М.,за продажна цена от 46 405.80 лв ,съвпадаща с данъчната оценка на имота,която сделка е обективирана в нот.акт № 91/2009г.От назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено,че пазарната цена на имота към момента на сключване на договора по нот.акт № 91/09г.,е била в размер на 902 000 лв.Направен е извод,че е налице нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД,изразяващо се в разликата в договорената цена от 46 405.80 лв и действителната пазарна цена от 902 000 лв.Приети са за неоснователни възраженията на ответното дружество,че пазарната цена на имота не е съобразена с тежестите върху него,както и че е изплатил задължения на ищцата от 60 000 лв по друг предварителен договор от 2004 г.към трето лице А. Г.,като е изложен мотив,че тези обстоятелства не могат да доведат да намаляване на цената в десетки пъти. Производството по гр.дело № 437/13г. пред Варненския окръжен съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.с чл.40 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен договор за покупко-продажба,сключен с нот.акт /№/,на идеални части от недвижим имот,съставляващ ПИ с идентификатор /№/, предявен от М. С. срещу [фирма] ,както и за предаване на владението върху реална част с площ от 522 кв.м.от същия имот,с правно основание чл.108 ЗС,предявен от същата страна срещу [фирма],на което [фирма] е продало имота с нот.акт / №/ С влязло в сила определение № 496 от 12.02.14г. на окръжния съд е прекратено производството по иска с правно основание чл.108 ЗС.Мотивите са,че по предходно дело/ гр.дело № 5082/07г.на В./между същите страни производството по иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху имота,предмет и на настоящия иск,е прекратено поради отказ. При така установените обстоятелства по делото,настоящият съдебен състав намира,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като е постановено по недопустим иск.Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.В разглеждания случай за ищцата е отпаднал правния интерес от търсената с иска по чл.26 ал.1 ЗЗД защита при влязло в сила определение за прекратяване на производството по ревандикационния иск,защото при успешен изход на спора решението не би могло да доведе по промяна в имуществената сфера на ищцата.Същата не би могла да претендира връщането на даденото по атакуваната сделка от [фирма] като последица от уважаването на иска по чл.26 ЗЗД,след като се е отказала от правото си на собственост върху имота и е признала права на приобретателя по последната придобивна сделка [фирма]. От горното следва,че като е преценявал процесуалната допустимост /правния интерес/на предявения иск въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение,което съгласно чл.293 ал.4 във вр.с чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага обезсилването му и прекратяване на делото. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 413 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 215 от 21.12.15г., постановено по в.гр.дело № 548/15г.на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 1201 от 18.06.15г.по гр.дело № 437/13г.на Варненския окръжен съд в частта му,с която се прогласява на основание чл.26 ал.1 пр.3 вр.чл.40 ЗЗД нищожността на договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт /№/,рег./№/,дело № 878 на нотариус О. Ш.,рег./№/,сключен на 9.11.2009г.,поради накърняване на добрите нрави,изразяващо се в договоряне от пълномощник на прехвърлителя и приобретателя във вреда на първия упълномощител предвид уговорената по-ниска от пазарната цена на имота,по предявен иск от М. И. С. срещу [фирма] [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА М. И. С. от [населено място], [улица] /адрес/ да заплати на [фирма],със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], /адрес/ сумата 413 лв/четиристотин и тринадесет/съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.