Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 20.02.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..1030 .. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу присъда № 12/ 14.06.2019 г. по внохд № 115/19 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. Предлага се съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и счита на посочените в него основания. Защитата на подсъдимия оспорва протеста, като счита, че изложените в него съображения са относими към обосноваността на съдебния акт. Предлага присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, установи следното: С присъда № 14/10.06.2015 г. по нохд 134/15 г. Софийският окръжен съд осъдил подс. Н. Т. за извършено престъпление по чл. 354а ал.2, изр.2, вр. ал.1 от НК. Присъдата е била отменена от Софийския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане. С присъда № 31/ 29.11.2016 г. по нохд № 747/15 г. новият състав на Софийския окръжен съд признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 13.11.2013 г. държал на публично място, с цел разпространение високорискови наркотични вещества- коноп, амфетамин и кодеин на обща стойност 17029.92 лв., поради което и на основание чл. 354а ал.2, изр. 2, вр. ал.1 и чл. 55 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок. Присъдата е изменена с решение № 170/ 25.04.2018 г. по внохд № 1163/17 г. на Софийския апелативен съд, който оправдал подсъдимия по обвинението за държане на наркотичните вещества на публично място и намалил размера на наказанието на една година и пет месеца лишаване от свобода, а на изпитателния срок- на три години. С решение № 196/ 24.01.2019 г. по к.д. № 773/18 г. Върховният касационен съд, първо н.о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. При второто въззивно разглеждане на делото, с атакуваната присъда Софийският апелативен съд отменил осъдителната присъда и оправдал изцяло подсъдимия Т.. Оплакването в протеста за допуснати процесуални нарушения, довели до оправдаването на подсъдимия е мотивирано с доводи за неправилна, непълна и превратна оценка на доказателствата, касаещи извода, че Т. не е имал познание за съдържанието на пакетите, в които са открити инкриминираните наркотици. Посоченото е, че въззивният съд неоправдано е отдал доверие на обясненията на подсъдимия и е игнорирал показанията на голяма част от свидетелите, които ги опровергават. Прокурорът счита, че изводът за недоказаност на субективната страна на престъплението не почива на обективен и всестранен анализ на доказателствените източници, които съдът е оценил едностранчиво и незадълбочено. Върховният касационен съд намира протеста за неоснователен. Въпреки използваната формулировка за допуснати процесуални нарушения, по естеството си изложените в протеста възражения и доводи са относими към обосноваността на въззивния акт, която не е самостоятелно касационно основание. В допълнението към протеста прокурорът е възпроизвел части от доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като е декларирал съгласието си с фактическите и правните изводи на първата инстанция. По отношение на подлежащата на касационна проверка въззивна присъда се е позовал на липса на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствата, поради необсъждане в пълнота на показанията на свидетелите по делото. При извършената касационна проверка Върховният касационен съд не констатира допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е посочил на кои доказателствени източници дава кредит на доверие и защо. Отхвърли е като недостоверни показанията на свидетелите Г. и И. Г. поради тяхната непоследователност и вътрешна противоречивост, както и поради неподкрепеността им от показанията на св. Т. Г.. Прочитът на мотивите на въззивната присъда разкрива анализ на показанията на разпитаните по време на въззивното следствие свидетели К. и Д., които въпреки проведеното професионално наблюдение на срещата между подсъдимия и свидетелите Г. и Т. Г. не са в състояние да допринесат съществено за изясняване на спорния по делото въпрос- имал ли е подсъдимият Т. познание за съдържанието на предадения му от Г. плик, поставен в черната чанта. И двамата свидетели съобщават, че са възприели единствено пренасянето на телевизора от л.а. С. до л.а Я., последвано от пренасяне на черната чанта от подсъдимия до неговия автомобил, както и че това е станало по време на самата среща, когато там е присъствал и св. Г.. Затова съдът не е намерил основание да отхвърли обясненията на подсъдимия, че не е знаел за съдържанието на черната чанта, която е предоставил на св. Т. Г. по искане на св. Г.. Изводът за липса на доказателства относно субективната страна на деянието съдът е направил и въз основа на показанията на св. Т.Г., който отрича да е познавал подсъдимия преди срещата, провела се според него по инициатива на св. Г., както и от данните, съдържащи се във ВДС от експлоатацията на СРС-ва, разкриващи единствено контакти между Г. и Г., но не и между подсъдимия и св. Т. Г.. Касационният състав не съзря пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Упражнил е суверенното си правомощие да преценява достоверността на доказателствените източници, в частност на обясненията на подсъдимия, като е изложил съображения за тяхната процесуална стойност и значение след обективен анализ на свидетелските показания. Поради недоказаност на субективната страна на деянието, съдът правилно е признал подсъдимия Т. за невиновен и го е оправдал по повдигнато обвинение. Липсва основание за отмяна на съдебния акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда 12/ 14.06.2019 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 115/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: