О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

София, 22.07.2022 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1692 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 31637/07.12.2021г., подадена от Г. М. М., приподписана от адв.И. И., против определение № 2648 от 27.09.2021г. по в.ч.гр.д.№ 11354/2021г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Е състав, с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№25051358/22.03.2021г., подадена от Г. М. М., срещу определението на СРС, 67 състав по гр.д.№72351/2014г. от 24.02.2021г,. с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за подаване на искане за възлагане на делбените имоти като неоснователна.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на съда, че подадената от него молба за възстановяване на срока за подаване на искане за възлагане е неоснователна. Твърди, че неправилният извод на съда е въз основа на обстоятелството, че „към молбата му от 19.10.2020г., погрешно депозирана до друг състав на СРС, не е върната в цялост на 67 състав и не е прикачен издаденият болничен лист, който доказва заболяванията и че нямат случаен характер“. Твърди, че в протокола на проведеното съдебно заседание от 12.08.2020г. съдът е записал и преценил, че не е редовно призован и впоследствие са му били изпратени две съобщения, които също не е получил и по този начин е бил лишен от информация за хода на делото и правото му да предяви/уточни претенциите си за сметки по делбата. За неправилен счита и извода на съда,че страдането му от диабет не е внезапно препятствие и няма непредвидим характер, като поддържа, че съдът е следвало да вземе предвид и обстоятелството, че в решението на ТЕЛК е записано, че има и редица други заболявания, които всеки момент могат да го накарат да остане на легло.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и му бъде дадена възможност да предяви исканията си за възлагане на делбените имоти пред съда по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.
В представеното изложение поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поддържа, че обжалваното определение е необосновано поради това, че съдът е разгледал делото без да е видял болничния лист, доказващ, че са налице причини за внезапно вирусно заболяване, което е причина за неявяването му в съдебната зала на 21.10.2020г., когато е крайният срок за отправяне на претенции от съделителите. Поддържа също така, че изпратените от районния съд съобщения за следващото съдебно заседание по делото не са получени при спазване на разпоредбите на ГПК, нито е оставено някакво съобщение от призовкаря и съдът без да събере необходимите сведения се е задоволил с мнение на „мним“ съсед, че той не живее на посочения адрес, което счита, че го лишава от правото на своевременна защита по делото. Твърди, че при тези обективни обстоятелства са налице предпоставки за уважаване на искането му, още повече, че никой от съделителите няма предявени претенции спрямо имота в ж.к.Надежда и за вилния имот.
В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците в настоящето производство В. И. Н., Е. И. Н. В. и Й. С. Н. чрез процесуалния си представител адв.Л. Н. К. от САК, изразяват становище, че жалбата е неоснователна и предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
С решение № 12429 от 05.08.2016г. по гр.д.№72351/2014г. на СРС, 67 състав е допусната делба апартамент №73, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на апартамент №4, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на дворно място, находящо се в [населено място], [община], ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда от кирпич, между съделителите, сред които е и жалбоподателят Г. М. М.. Квотите в съсобствеността са определени с решение №376 от 17.01.2019г. по гр.д.№13111/2917г. по описа на СГС, ГО, 4-ти „Б“ въззивен състав при отчитане на настъпило в хода на въззивното производство правоприемство. Въззивното решеине не е допуснато до касационно обжалване с определение №111/19.03.2020г. по гр.д.№4133/2019г. по описа на I г.о. на ВКС, след което делото е насрочено във втората фаза по извършване на делбата за 12.08.2020г., за която дата Г. М. е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. Г. М. се е явил в насроченото за 12.08.2020г. открито съдебно заседание, но е поискал делото да се отложи и да му се даде възможност да се запознае с него. Приемайки, че съделителят не е редовно призован, съдът е отложил делото за 21.10.2020г. в 15.30 часа, която дата е била съобщена на страните, вкл. на присъстващия в залата Г. М.. В съдебното заседание на 21.10.2020г. съделителят Г. М. не се е явил, като в това заседание съдът му е дал указания за уточни вече предявените претенции по сметки, за което са му били изпратени две съобщения с указанията на съда. Първото съобщение е било върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен, но не е намерен никой, а второто – с посочени три дати с отбелязване, че адресът е бил посетен, лицето живее на адреса, но при позвъняване не отваря по сведения от съсед, отказващ да се представи.
С молба от 19.10.2020г., постъпила по гр.д.№37164/2014г., Г. М. М. е поискал делото да се отложи поради необходимост от лечение, върху която е поставена резолюция от съдията да се уточни по кое дело се подава, тъй като гр.д.№37164/2014г. е вече приключило с влязъл в сила съдебен акт. Тази молба заедно с подадената от Г. М. жалба срещу изискващата уточняване резолюция с посочване на точния номер на делото, са изпратени до 67 състав на 18.11.2020г. и докладвани в проведеното на 09.12.2020г. открито съдебно заседание, в което Г. М. не се е явил. На 17.02.2021г. Г. М. е подал молба с искане да бъде отменено определението на съда за приключване на откритото съдебно заседание, проведено на 21.10.2021г., посочвайки, че бил ненадлежно призован за него, както и че страда от диабет и други съпътстващи заболявания с приложено експертно решение на ТЕЛК №2477/29.11.2013г. Молбата съдържа и искане за възстановяване на срока за предявяване на претенции за възлагане на два от допуснатите до делба имоти.
Вземайки предвид тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че подадената от Г. М. молба за възстановяване на срока за предявяване на претенции за възлагане е неоснователна.
Изложени са съображения, че съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения в закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като особени непредвидени обстоятелства са внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие и други, независещи от волята на страната, непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали страната, респ. нейният процесуален представител, да извърши дадено процесуално действие. Посочено е, че като особени непредвидени обстоятелства следва да се квалифицират само онези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързано със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, прекъсване на пътища и съобщения, внезапно тежко заболяване и др.), като доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките за възстановяване на срока, в случая на съделителя Г. М..
Взето е предвид, че съделителят Г. М. се позовава на обстоятелството, че не бил редовно призован за заседанието пред октомври 2020г., както и че е бил болен от диабет със съпътстващи усложнения, за което е представил решение на ТЕЛК от 29.11.2013г.
Прието е, че обстоятелството дали и как са били връчвани съобщенията и призовките до Г. М. през месец октомври 2020г. е ирелевантно, тъй като същият е присъствал лично на проведеното на 12.08.2020г. открито съдебно заседание и съответно е бил уведомен за заседанието, насрочено за 21.10.2020г. Взето е предвид също така, че твърденията му, че не бил чул точната дата поради разговорите между адвокатите на ответниците, са останали недоказани, като е посочено, че за последващите открити съдебни заседания е следвало да се уведомява, полагайки сам дължимата грижа за това.
Съобразено е обстоятелството, че с подадената на 19.10.2020г. молба не са били представени доказателства Г. М. да е бил възпрепятстван да се яви лично в насроченото за 21.10.2020г. открито съдебно заседание, като и впоследствие такива доказателства не са представени. Прието е, че обстоятелството, че Г. М. страда от диабет с придружаващи заболявания не е нов и препятстващ явяването му факт, тъй като заболяването е надлежно установено повече от седем години преди това с решението на ТЕЛК от 2013г., същото няма непредвидим характер и в този смисъл не представлява внезапно препятствие.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 62, ал.2 ГПК за тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са създали пречка за страната да извърши дължимото процесуално действие. Приема се също така, че и срокът за предявяване на претенции за възлагане във фазата по извършване на делбата може да бъде възстановяван (определение №26 от 01.02.2017г. по ч.гр.д.№4165/2016г. на I г.о. на ВКС). В хипотеза, при която се поддържа, че такова особено непредвидено обстоятелство представлява внезапно заболяване, е необходимо представяните доказателства да са документи, издадени от компетентно за конкретната цел лице от областта на медицината и да подкрепят твърденията на страната за внезапност на влошаването на здравословното състояние, което я е принудило да потърси адекватна медицинска помощ и я е възпрепятствало да извърши съответното процесуално действие. Не видът на конкретното заболяване е решаващ при преценката дали е налице особено непредвидено обстоятелство, а неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок (определение №215/15.07.2016г. по ч.гр.д.№2541/2016г. на I г.о. на ВКС).
В настоящия случай, както е посочено и в обжалваното определение, такива доказателства по делото не са били представени. Въпреки съдържащите се в частната жалба твърдения, че съдът е следвало да вземе предвид представения болничен лист, в кориците на делото такъв документ не се открива и съответно не се установява да е бил представен нито с подадената на 19.10.2020г. молба, нито впоследствие при подаване на молбата за възстановяване на срока. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената практика на ВКС и не се установява обжалваното определение да е очевидно неправилно по изложените в изложението доводи. Всички релевантни факти и обстоятелства, които са установени по делото, са взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Тези факти са били подведени под действащата приложима правна норма, при което изложените от въззивния съд съображения съответстват и на правилата на формалната житейска логика досежно значението на обстоятелството дали жалбоподателят е бил редовно призоваван за последващите открити съдебни заседания по делото.
Представянето на копие от болничен лист с частната касационна жалба не обосновава наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване на поддържаното в изложението основание за това – жалбоподателят поддържа като основание за допускане на определението до касационно обжалване неговата очевидна неправилност, а според трайно установената практика на ВКС дали постановеният от въззивния съд съдебен акт е очевидно неправилен следва да се преценява само и единствено от неговия прочит. В случая от мотивите към обжалвания акт не може да бъде направен извод, че болничният лист е бил своевременно представен, но не е взет предвид от съда при постановяване на определението.
Ирелевантно в случая е обстоятелството дали останалите съделители са предявили претенции за възлагане на делбените имоти, доколкото липсата на такива претенции сама по себе си не би могла сама по себе си да обоснове основателността на подадена молба за възстановяване на срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали жалбоподателят е бил редовно призоваван за следващите съдебни заседания също е ирелевантно и не би могло само по себе си да обоснове основателността на молбата, тъй като претенцията за възлагане е следвало да бъде предявена най-късно в първото редовно съдебно заседание, което съдът е провел във фазата по извършване на делбата, а именно заседанието от 21.10.2020г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2648 от 27.09.2021г. по в.ч.гр.д.№ 11354/2021г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Е състав.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: